Държавата е разделена на две. Казват половината протестирали, а останалите чакали нещо да се случи. Но на едно място, в един не много голям град има и трети вид хора - такива, които не се оплакват от живота и не се будят с мисълта как да съберат пари, за да си купят билет за Америка. В Горна Оряховица малка група от млади хора има една-единствена цел - да помага. Не на всички, а само на изпаднали в беда бедни българи. Някой ще каже, че всички сме в беда. Може и да е така, но има и хора, които заспиват, без да са яли от няколко дни. Има и други, които няма къде да заспят, защото живеят на улицата. Всичко това е неморално и ненормално, си казват няколко младежи от железничарския град. И запретват ръкави да го променят.
В началото бе интернет. Преди около месец в Горна Оряховица се събират шестима младежи, обединени от общата кауза да правят добро. Те решават да даряват усмивки и щастие в сърцата и очите на хората, без да търсят награда за усилията си. Лъчо, Ивелина, Ралица, Елеонора и председателят на клуба по таекуондо Румен Димитров и писателят Христо Христов са в основата на създадената в интернет група "С вяра в доброто". Тя ще бъде официално регистрирана и в съда като неправителствена организация. "Идеята да помагаме на хората е много отдавна. Преди да се съберем като организация, всеки един от нас се беше занимавал с някакъв вид благотворителност поотделно или с други хора. Аз бях организирал почистване и ремонтни дейности към църквата "Св. Никола" в Горна Оряховица. Бяхме правили благотворителна акция, изработване на мартеници и базар на мартенски сувенири.
Помагал съм за много неща на много хора
във времето", разказва Лъчезар. "Идеята ни да се съберем като група възникна спонтанно. Един ден Елеонора Русева се свърза с мен във фейсбук и ми показа клипчета в YouTube, в които млади хора от София са събрали пари и са купили пакети с хранителни продукти, които раздаваха по улицата на бездомни самотни стари хора. Направи ми впечатление благодарните очи на хората. Веднага решихме, че би било добре да направим подобна акция и в нашия град", реди историята Лъчо. След това идва ред и на екипната работа през фейсбук. От двама-трима групата за няколко дни нараства на 11 души. Те се събират вече не само виртуално в нета, а организират реални акции за благотворителност. Решават да действат като екип. Венелин и Ралица
имали опит в благотворителните изяви
защото организирали концерт набиране на средства за прикован в инвалиден стол техен съгражданин - Данчо. Младежите привличат като помощник и председателя на читалище "Напредък", Атанас Петров. Той им подава ръка и осигурява зала, в която да се събират и да обсъждат идеите си. С млади и отдадени на идеята хора се работи лесно. И бързо първата идея е обсъдена, а акцията - организирана.
С най-много опит се оказват Ралица и Ивелина. Те вече веднъж са помогнали на инвалид чрез телевизионното предаването "Предай нататък". Лъчо пък е натрупал опит покрай строената от Колю Фичето църква. Занемареният храм започнал да се руши. Лъчо не можел да стои безучастен и да гледа как пада. Заедно с няколко приятели го изчистили основно. Организирали и концерти, за да набавят пари за възстановяването му. Без някой да им поръчва при кого да отидат, без да търсят много реклама и известност, момчетата и момичетата от групата "С вяра в доброто" започнали акцията за набиране на средства и храна за бедни, социално слаби хора, старци и самотни майки.
За 5 дни успели да съберат 600 лв.
Първите 50 пакета с хранителни продукти вече били готови. С помощта на служителите от социалните служби и от отдела за Закрила на детето били открити най-нуждаещите се хора, на които раздали пакетите. "След акцията с храните сме планирали да съберем дрешки и средства, с които да купим ученически пособия на бедни първокласници и ученици от града до 4 клас. Разделили сме се на екипи и всеки има задача да си я свърши за деня", разказват доброволците с големи сърца. Летящата спасителна група е успяла само за няколко дни да събере пари и да плати тока на бившия волейболен национал Тодор Велинов от Горна Оряховица. Електричеството било спряно, след като се натрупала огромна сумата от 3 г. Тогава спортистът е живеел в Германия. Към него младежите били насочени от социалните служби в града. Тодор е инвалид с множествена склероза и не може да се придвижва сам. Помага му негов приятел. Освен че няма ток,
ВиК го осъждат и има запор на пенсията
Токът от 940 лева е платен и бившият волейболен национал отново може да се радва на удобства. Дарител е предоставил и дърва за мъжа.
"Аз съм безработен и също търся начин да оцелея. Идеята ни е, след като ни регистрират в съда, да имаме възможност да пишем проекти за европейско финансиране и така да сме финансово обезпечени в акциите. Никога няма да направим партия, защото не това е нашата цел, а да помагаме. Посланието ми към политиците е един цитат на българския митрополит Неофит: "България ще се оправи и ще тръгне нагоре и напред, когато начело на страната, начело на градове и общини застанат хора със страх от Бога". Към днешна дата политиците ни са едни
кукли на конци, без капчица морал
и лично достойнство. Само когато начело застанат хора със страх от Бог, тогава ще тръгнем към по-добро и ще дойде и прогресът за България и народът ще се почувства по-добре в страната, която днес смята за мащеха", казва Лъчо.
Много хора в интернет и в града ги наричат Тимуровска команда. Самите те не се дразнят от това, макар че трябва да обясняват на по-малките за какво точно става въпрос и кой е Тимур. "Няма значение кой как се е наричал и сега как му казват, аз знам, че родителите ни и съгражданите ни се гордеят с нас", споделя Лъчо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
