Светият синод ще избира между епископите Наум и Тихон за русенски митрополит. Това стана ясно след изборите в неделя кой да оглави епархията край Дунав. Митрополитският стол там се оваканти, след като дядо Неофит стана патриарх.
В надпреварата за негов наследник участваха деветима кандидати. Вотът си за тях дадоха 24 епархийски избиратели от четирите духовни околии на епархията - Русенска, Разградска, Поповска и Тутраканска.
В крайна сметка най-много гласове събра Стобийски епископ Наум - 22, а негов подгласник със седем по-малко стана Тивериополски епископ Тихон. Един от двамата ще бъде провъзгласен на 23 март за Русенски митрополит.Няма да говоря с вас, че и без това съм черна овца. А вие ще ме направите още по-черен". С тези думи Тивериополският епископ Тихон отбива опитите на журналистите да го заговорят. Но самата му закачлива усмивка и благият тон опровергават това твърдение. Защото едва ли има по-отворен към медиите висш клирик от предстоятеля на храма-паметника "Св. Александър Невски", който стана и единият от двамата кандидати за митрополитската катедра в Русе.
Животът на дядо Тихон наистина е достоен за роман. Той е роден като Христо Георгиев Иванов през страшната пролет на 1945 година в Щутгарт. Майка му - германка, е била почти пред раждането, когато сирените на противовъздушната отбрана вият, предупреждавайки за поредната съюзническа бомбардировка. Три пъти тя слиза в скривалището. Но когато за четвърти път прозвучава сигналът "Въздушна тревога", изтощената жена просто се оставя в ръцете на Бога. А Всевишният отсъжда при тази поредна въздушна атака същото това бомбоубежище, където е трябвало да се скрие тя, да бъде поразено от пряко попадение. "Господ ми е отсъдил да живея, преди да се родя", философски разсъждава епископът. След войната семейството се завръща в България. Бъдещият владика завършва семинария и духовна академия, а през 1975 г. му е разрешено да замине за тогавашната Западна Германия заради немския паспорт на майка му. Там дядо Тихон работи дълги години като санитар и фелдшер, като междувременно активно участва в живота на българската православна общност във Федералната република. Но едва през 2000 година, вече 55-годишен, той окончателно се посвещава на църквата и приема монашески обет. Следва едно наистина шеметно изкачване по църковната йерархия и през 2003 г. Негово светейшество патриарх Максим го ръкополага за епископ и го назначава за викарий на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон.
Дядо Тихон е известен с особените си виждания за бъдещето на православната ни църква. "Твърде далеч сме от хората", винаги е твърдял той. "Не може с притчи отпреди 2000 години или с назидателен тон да се стигне до младежите, за да влязат те в храмовете. С тях трябва да се говори за техните проблеми. Това е основният ни проблем, а не реституцията на имотите ни - това, рано или късно, ще се реши". Когато през 2005 г. дядо Симеон помоли да бъде освободен от поста си по здравословни причини, той постави само едно условие - негов наследник да бъде именно епископ Тихон. Светият синод не се съгласи с това искане, но на практика почти пет години Тивериополският епископ обгрижваше стотиците хиляди наши емигранти в Европа. Верен на своенравния си характер, той успя да шокира синодалните старци с това, че коленичи пред папа Йоан-Павел II и целуна пръстена му.
И че въобще контактуваше без предразсъдъци и с католическите си, и с протестантските си колеги в Европа. Все пак наказанията по този повод му се разминаха и през 2010 г. той бе върнат в България и назначен за предстоятел на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Като такъв четири години води битки за оформянето на нейния юридически статут.
Ако в неделя синодалните старци предпочетат епископ Тихон за нов русенски митрополит, със сигурност няма да сбъркат - в космополитния дунавски град живеят католици и протестанти, арменци и евреи. Половината от населението на епархията пък е мюсюлманско. Така че един широко скроен духовник като дядо Тихон там ще си е съвсем на мястото.
Варненец е фаворит край Дунав
Учил за готвач, но след казармата отишъл в семинария
Роденият във Варна през 1968 година като Наум Андонов Димитров Стобийски епископ Наум получи 22 от всичките 24 гласа на епархийските избиратели от Русенската митрополия. Със солиден аванс пред всички останали претенденти за овакантения от дядо Неофит владишки стол.
И ако се следва формалната логика, в неделя може да си постави на епископската калимавка кръстчето на митрополит.
Това няма да е изненада, защото напоследък няма избори за владика, при които за един от претендентите да не се смята главният секретар на Светия синод. Той е от "новата вълна" родни духовници, израснали в църковната йерархия след 1989 г.
Нищо в живота на морското момче обаче не предвижда такава житейска съдба. Защото днешният епископ е завършил готварски техникум "Проф. д-р Асен Златаров" в родния си град. Добра професия за човек, решил да си вади хляба по родните курорти. Но след неизбежната в годините на соца военна служба през 1989 г. варненецът постъпва в паралелния курс на Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" при гара Черепиш. През 1994 г. завършва Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Но още като студент през 1990 година е подстриган за монах от Браницки епископ Герасим под духовното старчество на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил в манастира "Св. ап. Петър и Павел" в село Златар. На Православна неделя през 1991 г. е ръкоположен за йеродякон от дядо Кирил в катедралния храм "Успение Богородично" в морската столица. Така Наум се завръща в родния град, но в съвсем друга роля. На 27 юли 1992 г. е ръкоположен за йеромонах в старинния варненски храм "Св. Параскева".
Следва почти четиригодишен престой в Града на тепетата.
От 10 септември 1992 година до 15 юли 1996 г. е ефимерий и учител в Пловдивската духовна семинария "Св. Кирил и Методий", като летните месеци е бил ефимерий в Бачковския манастир.
Изучаване на духовния живот в Гръцката православна църква е следващата му мисия.
От февруари до май 1997 г. е на специализация в южната ни съседка. От 1 юни 1997 г. е назначен за енорийски свещеник във Велики Преслав. На 20 декември 1998 г. по решение на Св. синод е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Кирил в храм "Св. архангел Михаил" във Велики Преслав. По решение на Св. синод на БПЦ е назначен за главен секретар на Св. синод от 1 април 2004 г. Същевременно става и председател на църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". На 17 март 2007 г. в нея е хиротонисан с титлата Стобийски епископ. От 2010 г. е освободен от председателството в "Св. Александър Невски". На който пост, по ирония на съдбата, през 2010 година сдава поста в храма "Александър Невски" на епископ Тихон, който в момента е негов съперник за стола на русенски владика.
На епископ Наум се падна тъжното задължение да съобщи официално за смъртта на патриарх Максим.
За изминалите почти точно 10 години сегашният главен секретар на Светия синод натрупа сериозен административен опит. Сдържан е в контактите си с медиите, без обаче да ги настройва срещу църквата. От него няма да се чуят клюки, но ако трябва да се обясни нещо от историята или канона на БПЦ, очаква ви цяла лекция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
