Всяка година на 26 август все се чува нещичко за Пожара на Партийния дом - това е един молебен, който се повтаря от 1990 година насам, обаче истината продължава да се изплъзва. Впрочем така е и с повечето, ако не и с всички важни факти и събития на Прехода - той си остава една мъглявина, какъвто впрочем бе и замисълът на неговите автори. Само един завършен наивник може да си въобразява, че той е бил нещо друго, а не политически проект на комунистическата върхушка; ентусиастите от площадите и инфантилите от опозицията бяха само една апликация към този проект, една брошка от фалшиво злато, украсена с евтини стъкълца.
Направо да се чуди човек как комунистическите първенци, които много често управляваха дърварски собствената си система, успяха да създадат толкова жилав проект - и той изглежда, колкото повече минават годините, още по-устойчив. Парите са там, където трябва да бъдат, а ентусиазмът пак е при наивниците. Имаше опити Преходът да бъде "закрит" - но понеже те предизвикаха гневни реакции, партиите, и особено БСП, си направиха оглушки. Социалистите веднъж опитаха подобно театро - когато преименуваха БКП в БСП, което и досега им носи негативи, понеже се опитаха да си трансплантират ново сърце направо през стария костюм; затова сега си мълчат за Прехода, сякаш той им е пратен с наложен платеж отнякъде - а и с какво да заменят това мъгливо наименование: с "Късна мастурбация на зрелия социализъм" или с "Мечтания от преддверието на Общия европейски Ад" - с какво, по дяволите? По-добре си трайте - удобно и за тях, удобно и за наивниците, които се мотат из Голямата Мъглявина.
Така стоят нещата и с Пожара. Той има изключителна роля: опита се да лумпенизира и дори да демонизира образа на опозицията; подсказа, че пропагандните възможности на БСП практически са неизчерпаеми, отмъстителността й - също; има достатъчно аргументи Пожарът да бъде видян и като един бърз и суров отговор на насилственото сваляне на техния Президент/Председател Петър Младенов. Пожарът показа също, че мистификацията ще бъде основното оръжие на Прехода; той подсказа, че самата същност и дори философията на Прехода са дълбоко мистифицирани; ключът към тази същност е достъпен за малцина, а може и вече да не е достъпен, може дори да е захвърлен някъде - примерно в Москва река.
Дърварската секция на новите демократи - произлезли все от солидни БКП или ДС семейства - непрекъснато анализира Миналото, но го прави не с тънък скалпел, а с дърводелски банциг - удобно както за самите тях, така и за новите им покровители, които в повечето случаи имат ай кю-то на доскорошния посланик Уорлик. Така повечето от най-важните въпроси за Прехода не бяха чути заради воя на банцига на дърварите. Ето един от тях: как стана така, че към ноември 1989-а един милион българи членуваха в мрачната комунистическа партия; резултат на какво беше това - на чудовищен талант за манипулиране на масите или на нещо друго; какво е то; нали българинът беше много трезв, още повече скептичен, и не знам какво си, направо си е докосвал майката, както се изразява поетично народът. Е? Тъй че тезата за Пожара като последица от някаква хулиганска акция - политическа или на Улицата, е за наивници.
Истината и за него ще остане в някой ъгъл на Голямата Мъглявина. Без значение, че всяка година на 26 август някой казва нещичко - обикновено го правят хора, които сякаш предния ден са научили за тази история. Днешните медии вече са се специализирали да чоплят всичко по най-елементарния начин, набързо и без особен ентусиазъм - той се изразходва в битката за собственото оцеляване, а не за оцеляването на Истината. Днес повечето от медиите се събуждат заран с някакви предположения - и веднага ги закарват до пазара на лъжите - както би се изразил ласкаво Б. Брехт; никой не си прави труда поне да се осведоми какво са писали преди него; почти напълно отсъства изследователската стръв - или доколкото я има, е колкото на едно агне, заобиколено от дузина вълци: те гледат мръснишки и тракат със зъби, а ти изучаваш Истината.
Днес, за да достигне до Истината, човек трябва да се промъкне през грамада от волни предположения или направо идиотски лъжи. Има специалисти в създаването на подобни лъжи - и в повечето случаи те принадлежат към дърводелската работилници на новите демократи - които между другото и досега след близо четвърт век все си остават "нови" и "млади", тъй и не дочакахме съзряването им, поне на повечето от тях.
Онзи ден на пазара бе хвърлено поредното предположение: експертът по делото за подслушванията вероятно бил ликвидиран. Доказателства за това твърдение, разбира се, не ни предоставят. Така се захранва Българската Мъглявина - и така ще се захранва до края на света: с намеци, предназначени за пилешки мозъци. Но тази стока върви из медиите, тя се вписва отлично във философията на неотменимата мистификация, тъй характерна за Прехода. Предположенията ще залеят като лавина и тази история и след време направо ще бъде невъзможно човек да се добере до истината. Няма ли най-сетне да се появи един градски несретник като Мунчо, който да се провикне: "Заменям България срещу една-едничка, най-проста истина!"
Каня онези читатели, които проявяват някакъв интерес към мистерията с Пожара, да посетят сайта vsyakanedelya.blitz.bg. Там ще открият любопитни свидетелства - от първа ръка, а не изсмукани от пръстите рано заран, когато човек е най-подвластен на предположения. Коментирал съм видеосвидетелствата, но много предпазливо, въпреки че те са уникални; както винаги следвам правилото, че никой разумен човек не вярва, че носи цялата истина в задния джоб на панталона си.
Някои от тия свидетелства звучат стряскащо дори и сега. В навалицата около горящия Партиен дом ще срещнете лица, които по-късно направиха забележителна политическа кариера. Един-двама от тях напуснаха страната след Пожара, понеже се опасяваха от съдебно преследване. И досега съм убеден, че подпалвачите много трудно щяха да изпълнят задачата си - а може би и изобщо нямаше да се решат - ако не беше появата на Радой Ралин и Йосиф Петров по телевизията. Но нямаше как да не се случи това - още в онези, вече далечни години бях убеден, че пред разумния глас не бива да има никакви прегради, още повече това се отнася за човек като Радой. Но може би не си давах сметка каква е силата на мистификаторите - впрочем, когато прекъснах по нечуван начин игралния филм и пуснах директно в ефир Радой и бай Йосиф, изобщо не си представях какво може да се случи. Пожар - откъде накъде? Нали комунистите - вместо да ги пратят в Сибир, както се перчеха някои от СДС, си бяха спечелили легално изборите; опозицията и тя си получи своето, имаше си и президент, след като П. Младенов стана жертва на една мистификация, по-вероятно извършена от собствените му "бойни" другари. И изведнъж някой драсна клечката кибрит. Оттогава насетне това вече винаги ще бъде възможно.
В емоционален план най-много бе поразен Радой. И три дни след Пожара пак поиска думата: намери ме в парламента, беше напълно сломен, от левите среди жестоко го бяха притиснали; със сълзи на очи ме уверяваше, че не е подпалвач - сякаш се виждахме за първи път. Записах го веднага и още същата вечер излъчихме изявлението му. То беше напълно искрено и честно - обаче аз си останах с усещането, че дори честното слово е безсилно, че е някаква детинска игра - пред силата на задкулисието.
Александър Лилов, който тогава беше формалният шеф на БСП, понеже всички конци ги дърпаше Луканов, също изтърва едно непремислено изречение - това се случи сутринта след Пожара. Чуйте го и си го тълкувайте сами. Обикновените комунисти бяха поразени: навремето техният Светец Георги Димитров бе съден като подпалвач в един фалшив и зле съчинен процес - а сега те усещаха инстинктивно, че е възможно да им лепнат един нов позор; между другото тези хора също са потърпевши от Мъглявината, това е ясно. Тогава Лилов каза, че лесно са можели да доведат един взвод на площада пред горящия Партиен дом - но един от симпатизантите му веднага се опита да омекоти думите му, страхът от "танковата реплика" на Младенов беше още пресен.
Забележителен бе епизодът в студио 4 на БНТ, където се готвехме да запишем изявление на вицепрезидента Атанас Семерджиев. Там беше моят екип, а той имаше навика да започва записа малко преди същинското начало на предаването - така бяха записали и предложението на човек на Тренчев, отправено в негово присъствие, Семерджиев да обяви "военно положение". Генералът, който е пределно честен човек, гневно отказа и напусна студиото. Но записът съществува. А Семерджиев написа две книги за Пожара - и всеки, който има желание да се упражнява на тази тема, би трябвало да ги познава.
Впрочем Семерджиев бе единственият истински храбрец в онази трагична нощ. В едно от видеосвидетелствата в сайта се чува как той казва на разярената тълпа: "Елате с мен, за да видите, че няма завързани за радиаторите хора, за да изгорят в пожара". Можете да си представите какви предположения са се вихрили в онази нощ.
Тъй или иначе Пожарът си остана - колкото и парадоксално да изглежда това - като един от многото епизоди на тихия преврат, който властва от 89-а насам. Съпровождан от един друг преврат - този в медиите, в резултат на който Предположението се изкачи на царствения си пиедестал.
Живот с предположения - забавен и глуповат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
