Жеравна. Три дни международният фестивал на фолклорната носия тресе жеравненския Балкан съвсем не метафорично. След като около 1000, че и повече юнаци, моми, добре изглеждащи дами на средна възраст и една двойка младоженци, затропа дружно каквото и да е хоро или ръченица, планината наистина тръпне. Повече от 5000 души преминаха през местността Добрамерица, през отминалите почивни дни.
Икономическият ефект от веселието зарадва най-напред жеравненци, след тях съседите от селото на Захари Стоянов Медвен, после хотелиерите от Котел, Сливен, Ямбол. Информирани твърдяха, нека не чуят данъчните, че в петък и събота и последното легло на стаите за гости наоколо е било заето и въобще не се бе чуло Лейди Гага да се е мяркала наоколо.
По поляните, превърнали се в импровизирани паркинги, имаше возила от всички родни краища и братски страни на Европейския съюз. Стопанка на неголяма къща пресмяташе, че ще спечели от гостите в четирите си стаи 360 лева, по 20 лева на легло. Жалко, че фестивалът е само веднъж в годината, вайкаше се тя. Хубавото обаче е, че съгласно договора между НФА "Българи" и кметството в Жеравна трябва да го има 30 години. Досега са минали 5. Така че това издание е юбилейно. Хотелиерът Стефан Шарлопов, запасал сабя от войната и
нож на 150 години
е горд, че не е пропуснал нито едно от тях. Явно събитието е достатъчно привлекателно, защото дори вицепремиерът Цветан Цветанов и семейството му го предпочетоха пред лъскавите правителствени резиденции и три дни не се разделиха с хороводците.Христо Димитров, хореограф, продуцент и двигател на жеравненското фолклорно модно ревю, свързва раждането му със своята сватба. Когато се заженил, той задължил гостите си да бъдат облечени в народни носии.
Мнозина възроптали, опънали се, но накрая се подчинили на домакина. И добре, защото после признали, че идеята е чудесна. Дори започнали да питат кога пак ще има сукманено и потурено парти. И понеже не могат да се женят всяка година, направих фестивал, обяснява накратко нещата техният вдъхновител. Целта на сбирката е поне за 3 дни народът да се върне 200 години назад, когато е нямало мобилни телефони, световна икономическа криза, ипотеки и космически лихвени проценти, кредити, офиси, съдружници и секретарки, накратко казано фактори, които предизвикват сърцебиене, високо кръвно и водят до инфаркти и разводи. Сред калпаклиите юнаци се разхождаха: евреин с кипа на главата, арабин, облечен досущ като Арафат, казах, чиято шапка напомняше короната на папата, за цвят един господин се разхождаше със смокинг, а до него
поп Кръстю страстно убеждаваше
че е наклеветен и не е предал Левски. Надолу по чаршията се бяха наредили сергиите на търговците. На празника се продава много: лъскави медни съдове, украшения от мъниста, шарени торби и везани ризи, пъстри котленски килимчета по 30 лева, ножове и ятагани. При грънчаря всеки може да демонстрира таланта си, застава на колелото и вае. После дава 5 лева и взема, каквото е направил. Двама шотландци представят поданиците на кралицата под вековните борове на Добромерица. Облечени са в традиционните пъстри полички и снежнобели ризи. Единият има и гайда. Точно той обаче, Росен от Смолян, е чист българин. Случайността го срещнала с истински шотландски боец, заселил се в родния му град. Покрай него успял да си набави самоучител за шотландска гайда. Година след това за 200 евро купил и самия инструмент. Снабдил се с два костюма, а ако трябва да бъдем точни, единият бил подарък от приятеля с условието да свири на сватбата му. А тя предстои, защото той вече си има приятелка смолянка. Вторият шотландец е Ян Андерсон и е вече достатъчно известен. Поне на фестивалната компания в Жеравна. Ако министерството на г-н Вежди Рашидов бърка в джоба си и вади така щедро като него, българската култура никога няма да се оплаква от безпаричие. Наскоро Ян получи правителствена награда за заслуги към България. По този повод някой изчисли, че той е дал за родната духовност 6 милиона лева. Много неща в живота и бита на българина са се променили през последните 200 години. Нашенецът обу дънки,
жени се по интернет
купонясва във Фейсбук, отскача до Дубай и Малдивите. Някои обаче си останаха същите: кебапчетата, печените агнета, ракията. От тях в Жеравна имаше в изобилие, поне 8 блеещи животинки бяха пожертвани в името на фолклорните носии. С часове те се въртяха като нестинарки из жарта. След това любопитни ВИП граждани изследваха анатомията им толкова детайлно и задълбочено, че в крайна сметка на коловете, на които бяха набучени, останаха само скелетите.Сензацията в кулинарията обаче беше така нареченият юнашки тиган. На око неговият диаметър бе около 2 метра. Изработен е по специален проект от неръждаема ламарина, марка 316. Уникалното съоръжение е изключително здраво, защото има аргонови шевове, твърдят конструкторите. То е пълно със 150 кг свинска плешка, 110 кг лук, 80 кг гъби, моркови, подправки. Гозбата се вари 8 часа и се нарича кебап по жеравненски. Чорбаджиите на страхотния съд, с който вече са кандидатствали за рекордите на книгата на Гинес, казват, че за два дни са нахранили в Разград 5000 души. В събота в казана се варяха 800 порции по 4 лева всяка. Но нека не броим парите на майсторите. Все пак не само плешката, но и те са се пекли на огъня цели 8 часа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
