Голям брой рок и метъл групи с големи успехи имат и своите перипетии и нещастия. Въпреки това са отказали да загубят надежда и да спрат да творят любимата си музиката. Тежките моменти дори са им помогнали да придобият по-голяма сила, решителност и оптимизъм и да продължат да правят това, което умеят най-добре.
Примерите им са забележителни и вдъхновяващи и илюстрират колко издръжлив и адаптивен може да бъде човешкият дух пред лицето на трагедията и неуспеха.
И ако те могат да продължат напред, вероятно и всички ние можем, както оптимистично пишат от Loudwire.
Lynyrd Skynyrd
В средата на 70-те години на миналия век южняшките рокаджии се справят изключително добре, а първите им албуми се нареждат сред най-добрите в жанра, благодарение на хитове като "Free Bird", "Sweet Home Alabama" и "What's Your Name".
За съжаление самолетна катастрофа в Мисисипи на 20 октомври, 1977 г. отнема живота на фронтмена Рони Ван Зант, китариста Стивън Гейнс и няколко други члена на семейството на Lynyrd Skynyrd.
Обяснимо е, че след инцидента групата прекъсва дейността си цели десет години и членовете се заемат с различни странични проекти. През 1987 г. обаче те се активират и новият състав, включващ част от оцелелите от катастрофата, заедно с брата на Рони - Джони, официално се събират за турне в памет на загиналите.
Оттогава насам, въпреки някои юридически проблеми и многобройни лични и професионални трудности, те упорито издават нова музика, изнасят концерти и разширяват наследството на Lynyrd Skynyrd.
Chicago
Вокалистът и виртуоз на шестте струни Тери Кат е основна част от смелото поведение и инструменталната сложност на Chicago.
Ето защо е особено тъжно за феновете му, когато той случайно се прострелва смъртоносно, докато играе руска рулетка през януари, 1978 г., около седмица преди да навърши 32 години. Кат се е борил със злоупотреба с наркотици и алкохол и с влошено психично здраве.
Въпреки че след смъртта му Chicago обмислят да се разпуснат, все пак бързо се отказват от идеята, като вместо това избират да почетат паметта на Кат със заглавната песен на изключително успешния албум Alive Again.
И след като преминават към по-леко звучене, групата става още по-известна, особено благодарение на синглите "Hard to Say I'm Sorry", "You're the Inspiration".
Def Leppard
Загубата на крайник би била достатъчна причина за всеки музикант, а и за неговата група, да прекрати концертите и записите си. Такъв със сигурност е могъл да бъде случаят с Def Leppard и барабаниста им Рик Алън, след като е отрязана лявата му ръка в резултат на автомобилна катастрофа през 1984 г.
Това се случва, когато групата вече е в големия си пробив след издаването на албума Pyromania от 1983 г.
И въпреки че в началото се чувства "победен и иска просто да изчезне", безбройните насърчителни писма от стотици хора и музиканти, включително и Фил Колинс, убеждават Рик и цялата банда да продължи със специален комплект барабани.
Изключително популярният албум Hysteria от 1985 г. доказва, че всички са взели правилното решение и групата е на прав път.
AC/DC
Тази история е позната на почти всеки рок и метъл фен, но това не я прави по-малко трогателна.
Шестият албум на AC/DC Highway to Hell от 1979 г., е посрещната с изключително одобрение и групата е буквално на върха.
За съжаление радостта им е краткотрайна, тъй като фронтменът Бон Скот умира вечерта на 18 февруари, 1980 г., едва на 33 години, от остро алкохолно отравяне. Дни по-рано той помага на колегите си в работата им по материала за албума Back in Black, който излиза през 1980 г.
Както многобройни източници впоследствие потвърждават, именно родителите на Скот насърчават останалите момчета от групата да не се предават. Така те канят Брайън Джонсън да се присъедини и да завърши знаковия Back in Black, който посвещават на Скот.
Metallica
След като свири в първите три емблематични албума на Metallica - Kill 'Em All от 1983 г., Ride the Lightning от 1984 г. и Master of Puppets от 1986 г. е ясно, че басистът Клиф Бъртън е "тайното оръжие" на квартета по време на формиращите и върховите му години.
Затова последвалата катастрофата с автобус в Швеция на 27 септември 1986 г. по време на европейско турне, в резултат на която Бъртън загива едва на 24, е меко казано сърцераздирателна.
Силно разтърсени от събитието, останалите членове от групата, които оцеляват, месец по-късно решават, че "най-добрият начин да се отърват от мрачните мисли и разочарования би бил да тръгнат отново на път и да продължат, защото не би било честно към Клиф просто да спрат". Така те прослушват около 40 басиста, преди да се спрат на Джейсън Нюстед от Flotsam and Jetsam.
Както показват и албумите ...And Justice for All от 1988 г. и Metallica от 1991 г., Бъртън би се гордял изключително със своите колеги и приятели. Показателно е, че и до ден днешен Metallica продължава да се развива успешно творчески и комерсиално, при това до такава степен, че да се превърне и утвърди като най-успешната метъл група.
Alice in Chains
Със своя характерен стил на пеене и смразяващо сериозен лиризъм Лейн Стейли е сред най-характерните и известни представители на гръндж движението от началото на 90-те години на миналия век. Затова бе изключително тъжно, когато почива от свръхдоза наркотици на 5 април, 2002 г. - точно 8 години след като светът загуби Кърт Кобейн от Nirvana.
Като глас, който стои зад основополагащите ранни творби на Alice in Chains, би било логично смъртта му да означава официален край на групата. Вместо това барабанистът Шон Кини събира колегите си за благотворителен концерт през 2005 г. в подкрепа на жертвите на цунами в Южна Азия. Това води до още концерти и година по-късно групата официално продължава своята дейност и наем бившия вокалист на Comes with the Fall Уилям Дювал.
Оттогава насам Alice in Chains продължават да действа с пълна сила и имат три успешни албума зад гърба си.
Slipknot
От създаването си през 1995 г. досега Slipknot са преживели много трудности, една от които е загубата на басиста-основател Пол Грей, който умира през 2010 г. от свръхдоза на 38-годишна възраст, както и на барабаниста Джоуи Джордисън, напуснал този свят през 2021 г., на 46-годишна възраст.
Албумът All Hope Is Gone от 2008 г. е последният на двамата музиканти със Slipknot, тъй като Грей е вече е починал, а Джордисън е уволнен до появата на 5: The Gray Chapter от 2014 г. На тяхно място се появяват множество басисти като Дони Стийл, Джим Рут и настоящия Алесандро Вентурела, и постоянният барабанист Джей Уайнбърг.
Разбира се, за Slipknot е трудно да продължат след смъртта на Грей, затова 5: The Gray Chapter отнема толкова време докато бъде издаден. В крайна сметка обаче той се явява прекрасен почит към музиканта - чрез музикалността му, авторството на песните и самото заглавие.
По същия начин Джордисън повлиява на появилия се през 2022 г.The End, So Far.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
