Голямо тракийско светилище откриха археолозите на НИМ на тайнствения остров Свети Тома край Созопол. Невероятната находка дойде в последния ден от експедицията, ръководена от проф. Иван Христов, заместник-директор на националния музей. На западния бряг на острова екипът му попадна на две ритуални ями от Късножелязната епоха, но техният брой изглежда е много голям. В тях траките са извършвали тайнствени ритуали с огън и поднасяне на дарове. Фрагменти от гръцки амфори подсказват датировка след V в. пр. Хр., каза за „Стандарт" проф. Христов.
Интересът му към потъналото в загадки парче земя е обясним. Св. Тома е петият български остров в Черно море. Разположен е северно от устието на река Ропотамо в акваторията на Аркутинския залив. Площта му е едва 12 декара, а максималната надморска височина - 13 м. Теренът се разделя условно на две части. Източната е предимно скалиста, докато западната е обрасла с ниска храстовидна растителност от средиземноморски тип - храстовиден жасмин, обикновена ефедра и кактуси. Именно западната част привлича археолозите със сравнително дълбокия си хумусен и културен пласт. Разкриването му повдига завесата за живота на ранните траки по морските носове и полуострови в Западния Понт. В най-ниското ниво на склона, приблизително равно и на морското, експедицията на НИМ откри десетки фрагменти от керамични съдове, правени на ръка. Те са характерни за ранножелязната епоха и могат да се сравнят с подобни предмети, открити на нос Акра при Черноморец и вътрешността на Несебър.
Разкритията оформят хипотезата, че на остров св. Тома е било разположено голямо крайпътно морско светилище. Достъпът до него се е осъществявал по тесен провлак, бавно залят от водите на Черно море през Средните векове. От огромно значение за мястото е бил фактът, че в непосредствена близост на сушата западно от острова е преминавало трасето на древния път от Созопол за Константинопол.
Мястото е било смятано да свещено от времето на ранните траки до късното средновековие. Както и на други места в България светилищата са строени на едно и също място - едно върху друго.
Първото официално „откриване" на старини на о. Свети Тома е направено в далечната 1955 г., от архитект Дунка Герганова. При своето посещение на острова тя забелязва основите на малка църква и допълнителни сгради около нея. Според Герганова на остров Свети Тома е имало останки от еднокорабна, едноапсидна църква. Зидовете били изградени от местен камък. Още тогава били запазени само на 20 см височина. Oт северната страна на църквата Герганова вижда основите на сграда с три малки помещения. При повторното си посещение на острова през 1961 г. обаче тя не открива и следа от църквата и сградата. Всичко според нея е разчистено, а с материалите е изградена къщата на рибарите, които били разпънали талян в близката акватория. 45 години по-късно архитектката публикува окомерна скица, направена по спомен.
Но църквата съществува. В архива на видния археолог Карел Шкорпил и Военно-географската служба на армията са запазени фотографски изображения на острова. Направени са при облитането на страната през 1918 г. и 1965 г., разказва проф. Иван Христов. При фотокопията се забелязват както рибарската хижа, изградена в югозападния край на острова, така и основите на голямо правоъгълно съоръжение, заемащо около 400 кв. м в средата и западната половина на остров Св. Тома. Това потвърждава хипотезата на Герганова.
Проф. Христов отива за първи път на острова през декември 2017 г. Тогава той успява да локализира църквата и част от зидовете, заснети през 1965 г. Най-голямата изненада на археолога му поднася наблюдението на западната страната на носа. Тук ясно се забелязва, че брегът е скосен от морските вълни, но към сушата в западна посока продължава скален риф на дълбочина до 1,4 м. В профила на оголения от свлачище западен бряг ясно се откроява културен пласт с дълбочина от повърхността до 1,50 м. Събраните фрагменти от керамични съдове, обхващат два исторически периода: Ранножелязната епоха и Късната Античност.
Близо месец – от 25 май до 20 юни тази година, експедицията на НИМ проучваше структури на сушата, при строгите правила, въведени от Министерство на околната среда и водите. Пипахме като хирурзи, казва проф. Христов. Задачата на разкопките е била да се датират основните периоди в обитаването на острова и да се документират забележимите структури на терена. В геодезичното заснемане на острова и картографирането на обектите на сушата участват геодезисти от фирма Карпроект.
Археолозите намират стотици керамични фрагменти на различни места в западния сектор на обекта. Откриват, че основите на средновековната църква са фундирани върху скала и пласт от ранножелязната епоха. Керамиката от нея включва десетки фрагменти от съдове изработени на ръка. Всички те са части от дебелите стени на съдове с неравна повърхност от недобре пречистена глина. Открити са два фрагмента с езическа дръжка, които хипотетично могат да бъдат датирани към втора фаза на ранножелязната епоха (IX-VIII в. пр. Хр.). В този пласт не бе намерена керамика, работена на грънчарско колело, нито фрагменти, които могат да бъдат отнесени хронологически за по-късни епохи, обяснява проф. Христов. Откритото от екипа му антично селище – светилище е разположено върху сравнително равна тераса на западния край на острова. Забелязват се основите на няколко сгради, които археолозите тепърва ще проучват. Там са намерени и монети от края на IV и началото на V век.
Пластът в западния край на острова е характерен с откриването на множество фрагменти от стени и дръжки на късноантични амфори (VI-VII век). В основите на средновековната църква като строителен материал са вложени фрагменти от мраморна колона и мраморни подови плочи. Това е сигурна индикация, че на острова има и по-ранна църква-вероятно раннохристиянска базилика, която тепърва ще бъде търсена, обобщава проф. Христов.
Средновековен скит на върха
Средновековен манастир или скит откриха археолозите от НИМ на върха на остров Свети Тома. Площта му е 300 кв.м. Основен структуропределящ елемент в него е малка църква (параклис), запазена в североизточния край на комплекса. Храмът е широк 4, 65 м и дълъг 9,35 м. Зидовете са изградени от обработени камъни, споени с хоросан, запазени са на височина около 0,50 м.
Храмът е еднокорабен, едноабсиден, без допълнителни помещения. Покривът му е бил двускатен. Входът на църквата е почти в средата на западната стена с широчина 1 м, оформен от страници от бигорни блокчета.
При разкопките в района на апсидата е открито голямо количество фрагментирани стъклени съдове - осветителни тела, керамични фрагменти, бронзови закопчалки за книги, бронзова висулка от висящ полилей. Само по тях може да се датира църквата. Материалът е от края на XII –XV век.
Църквата е оградена от изток и север с дебел до 0, 90 м ограден зид. Дворното пространство на изток е с широчина 5, 5 м. На север то е едва 2, 25 м. Преграждането оформя малко правоъгълно помещение с вътрешни размери 2,15/1, 55 м. То е било покрито с покрив. Под рухналите керемиди археолозите открити материали от XIV век. От юг и запад на равни тераси са разположени предполагаеми жилищни помещения, чиито външни стени допълнително ограждат манастира.
Християнският храм на остров Св. Тома се вписва в категорията на извънградските манастири и самостоятелни църкви разположени по морските носове, неукрепените полуострови и удобните за акостиране заливи. Темата за извънградските църкви, параклиси и манастири е актуална за Средните векове, обяснява проф. Иван Христов и дава примери с църквата „Св. Парашкева" в района на Маслен нос, параклиса на морския бряг при кв. Сарафово на гр. Бургас, манастирът Св. Йоан на едноименния остров, базиликата на остров Св. Кирик и Юлита и др.
Картираният комплекс на остров Свети Тома отговаря най-точно на термина манастир или скит. Скитът е християнска монашеска обител. Обикновено е уединено отшелническо жилище, самостоятелно или обособено в рамките на манастир. Може да се състои и от група от отшелнически жилища или дори общежителна обител с множество монаси, подчинена на определен манастир. Монасите, живеещи в скита, приемат допълнителни обети - за строг пост, усилени молитви, затворничество, мълчание и др. Скитът обикновено е затворен за посещения на външни лица. Учените още не могат да кажат дали скитът на остров Свети Тома е бил подчинен на големия манастир на остров Св. Иван край Созопол. Липсват данни за о. Свети Тома в запазените писмени данни - т.нар. Patmiacus codex 77. Кодексът, се съхранява в библиотеката на манастира „Св. Йоан Богослов" на о. Патмос и съдържа императорски грамоти и патриаршески писма.
Твърде вероятно е светата обител на о. Свети Тома да е разрушена от казашките нашествия по западното черноморско крайбрежие в края на 16 и началото на 17 век, предполага проф. Иван Христов. И припомня, че манастирът „Св. Йоан Кръстител" в Созопол е разрушен до основи от османската флота през 1629 г., защото е предлагал убежище на казашки отряди, които през 1623 и през следващите години са нанесли поражения на някои османски военни части. В резултат монасите се разпръскват в различни манастири.
Търсят кораб с бронзови оръдия
Потънал кораб с бронзови оръдия ще търсят археолозите от НИМ във водите около тайнствения остров Свети Тома. Подводната експедиция под ръководството на проф. Иван Христов започва до броени седмици. Тя е вторият етап от проучванията на НИМ след наземните разкопки на Змийския остров. В изследванията под вода ще се включат инж. Кирил Велковски и специалисти от Центъра за подводна археология – Созопол.
Учените вече имат данни, че плавателният съд от късното средновековие се намира в акваторията на Св. Тома. Дори във фонда на НИМ се съхранява едно оръдие от този кораб.
В миналото Свети Тома е бил полуостров. Доказва го ясно очертаващият се широк риф, който свързва днешния малък черноморски остров с материка. По средата между сушата и острова водата е дълбока едва 2 м. С общото покачване на нивото на Черно море в периода VІІ–ХІІІ век големият провлак, свързваш Св. Тома с материка, е залят. Всички останали под водата структури от V–VІІ век в крайбрежната зона са на дълбочина от 0,50 до 1,40 м.
По-ранните градежи от Елинистическата и Класическата епоха можем да търсим на по-голяма дълбочина до 6-8 м, казва проф. Христов. По думите му тези предварителни изчисления са индикация за коренно различна брегова ивица в древността, както и за сравнително по-голяма сухоземна територия на обектите от късната античност, включително Змийския остров.
Наричали го и Св. Троица
Тайнственият остров има и трето име – Света Троица. За това свидетелства гръцкият краевед К. Папайоанидис. Християнските наименования се свързват със съществуващите на мястото едноименни храмове, докато името Змийски е ново и представлява елемент от провежданата в периода 1944–1989 г. атеистична политика. Големият археолог Карел Шкорпил потвърждава в своя архив името Света Троица като пише и за съществуването на манастир Св. Тодор, който по-късно получил и наименованието „Бозук манастир" - „разрушен манастир". В района на Созопол има още един нелокализиран манастир наречен „Св. Богородица Калеос", обяснява проф. Иван Христов. Светата обител е спомената в копие на хрисовул на император Йоан (V) Палеолог от 1363 г. Била разположена на остров близо до Созопол, но не и на остров Св. Йоан. Къде се намират днес останките на този манастир и дали имат нещо общо с острова Св. Тома остава загадка, която проф. Христов се надява да разгадае.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
