Тази седмица американската космическа агенция НАСА разпространи първите пълноцветни изображения и данни, получени от новоинсталирания космически телескоп „Джеймс Уеб“. Това, което видяхме е спиращо дъха- сблъскващи се галактики, умираща звезда, която се разнася пласт по пласт, великолепно „родилно отделение“ за звезди и интригуващите признаци за съществуване на вода под формата на пара пара и облаци на гигантска планета, въртяща се около далечна звезда.
„Джеймс Уеб“се оказа дори по-мощен, отколкото са се надявали проектиралите го инженери. Той е в състояние да вижда по-далеч в дълбините на пространството и времето от обичания ветеран „Хъбъл“, събирайки изключително слабата инфрачервена светлина, излъчвана от първите звезди и галактики преди повече от 13 милиарда години.
Проектът по изграждане и пускане на телескопа в експлоатация беше дълго и трудно начинание, изпълнено с опасности, но резултатът си заслужаваше - създаде впечатляващи изображения, които НАСА и международните й партньори нямаха търпение да споделят с няколко милиарда души по Земята.
Учени, инженери, американски конгресмени и най-ентусиазирани любители се събраха в във вторник в Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, от където и бе разпространена първо серията от изключителни картини. Какво видяха те и какво можа да преглътне визуално светът?
Мъглявината Южен пръстен
Разположена на близо 2000 светлинни години от Земята мъглявината е образувана от веществата отделени от звезда в смъртна агония. Изображението е с парадоксална красота, тъй като в едно се събират смърт и величие. Пенестите външни ресни идват от вълните от материя, които звездата в своята старческа възраст е започнала да излъчва, докато пулсира и изхвърля тялото си на вълни в междузвездното пространство. Образът включва трудно привличаща вниманието ивица отляво, която астрономите определиха като далечна галактика.
Квинтетът на Стефан
Това е визуално струпване на пет галактики, четири от които образуват първата компактна група галактики, виждана някога, и се намират на около 290 милионна светлинни години в съзвездието Пегас. Открита от Едуар Стефан през 1877 г.,групата е най-изучаваната от всички компактни галактически такива. В най-ярката от тези галактики − NGC 7320, се наблюдават обширни области от йонизиран водород, които са и области с бурно звездообразуване.Тези галактики са прекарали милиарди години във взаимодействие, прелитане една край друга и сливане помежду си. Сложната система в крайна сметка ще се превърне в един обект, превръщайки го в една масивна елиптична галактика.Изображението също така показва множество изключително далечни галактики зад квинтета.
Мъглявината Карина
Младите звезди на това изображение са в мъглявината Карина, където ултравиолетовата радиация и звездните ветрове са формирали огромни „стени” от прах и газове.Мъглявината се намира на 7500 светлинни години от Земята.Изображението на „Джеймс Уеб“ се фокусира върху регион, известен като космическите скали - „брегова линия“, съставена от огромни облаци газ и прах, където образуването на звезди се случва на фона на „син океан“ от други звезди.
Инфрачервените наблюдения на телескопа са уловили обитателите на мъглявината. „Карина“ е истинско звездно „родилно отделение". В регион, простиращ се над 100 светлинни години, има 1000 звезди с масата на нашето Слънце и най-малко 70 с маса между 15 и 150 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Ултравиолетовата светлина на тези масивни горещи и големи звезди извайва праха на мъглявината и той преизлъчва светлината като инфрачервена.
Драматичното изображение отразява прочутите Стълбове на Сътворението, видени от Хъбъл, и е получило подобно пищно име: Космическите скали. Огромната мъглявина напомня за суров пейзаж на Земята. Това е звездообразуващ регион с подобна на скала структура, причинена от интензивното ултравиолетово лъчение, излъчвано от горещи млади звезди извън рамката на изображението. Намира се на приблизително 7500 светлинни години от Земята, в нашата собствена галактика Млечен път.
Екзопланетата WASP96-b
Става дума за гигантска пареща планета, вероятно с половината от масата на Юпитер, която обикаля около звезда на 1150 светлинни години от Земята. Тя е толкова близо до звездата си, че прави пълна обиколка около нея само за три дни и половина. Това е твърде близо до силната светлина, за да бъде забелязано, но един от инструментите на телескопа е направил спектрален анализ на WASP96-b, показващ наличието на водна пара и признаци, че планетата е обвита в облаци и мъгла. Същата техника може да се използва за изследване на атмосфери на по-малки, по-скалисти планети, които обикалят около слънцето си в т.нар. „обитаема зона“, където водата може да е течна на повърхността, както е на Земята.
SMACS 0723
Часове по-рано НАСА показа и най-ярката снимка от Космоса, правена някога. Тя беше първото цветно изображение с висока разделителна способност на „Джеймс Уеб”. Телескопът засне най-отдалечената от нас част на Вселената, която сме виждали. Светлината идва толкова отдалеч, че част от показаните звезди са на място и в състояние отпреди 13 милиарда години. На изображението са запечатани галактическият куп SMACS 0723 и много фонови галактики, увеличени чрез гравитационни лещи. Тяхната светлина идва от зората на космоса – те са изглеждали така 600 милиона години след Големия взрив, а Вселената е на 13,8 млрд. години.
Телескопът „Джеймс Уеб“ ще изучава формирането на най-ранните галактики и еволюцията на Вселената, докато се е разширявала. От него се очаква даотправи поглед и към обекти, които са в нашата собствена Слънчева система, включително малки, ледени светове отвъд орбитата на Нептун.
От НАСА обещават в скоро време да връчат огромен архив от данни, придобити чрез телескопа, в колекция, отворена за изследователи по целия свят.Ясното послание е, че „Джеймс Уеб“, който е проектиран да работи поне 10 години, но има достатъчно гориво, за да издържи по-дълго, може да създаде цяла нова наука, при това с бързи темпове,и да я подхранва с информация много дълго време.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
