- Как се прикриват военни тайни и шпионаж
- След като започнете да виждате данните за това, което хората наблюдават, осъзнавате, че има по-голяма реалност от тази, което предлагат нашите сетива, казва експерт
Както всеки регион в САЩ има свои градски легенди, така и много имат собствени теории на конспирацията. Най-популярните истории за НЛО разказва Insider.
1. Експерименти в Зона 51
"Зона 51" ( Area 51) е американски свръхсекретен военен тренировъчен полигон, разположен в местността Грум Лейк между градчетата Аламо и Рейчъл в южна Невада, на около 145 км от Лас Вегас. Намира се в 51-ви квадрант на военновъздушната база "Нелис", от където е и името. Сред основните дейности в зоната са проектиране и създаване на нови летателни апарати и пробни полети с тях, както и изучаване на чужди военни самолети, хеликоптери и оръжия. Там са тествани силни експлозиви, включително и ядрени оръжия. Базата е обявена за забранена зона и всички коли, които пътуват в близост, са зорко наблюдавани от военни постове по хълмовете. Пътни знаци предупреждават, че снимането е забранено и се стреля "на месо". Забранени са и дроновете. Път 375 в района се нарича "Извънземната магистрала". Хората, които работят в зоната, пътуват от Лас Вегас с чартърен самолет, наречен Джанет. Нищо не може да напусне района - нито боклук, нито поща, нито хора.
Правителството отрича съществуването на зона 51 до момента, когато снимки на базата, направени от руски шпионски самолет, стават публични. Пазенето в тайна на всички дейности в базата раждат различни конспиративни теории. Най-популярната от тях е, че правителството изучава в зоната катастрофирали извънземни космически кораби и други НЛО, както и извънземни същества. Хората мислят, че там се разследва катастрофата, която се е случила близо до Розуел, Ню Мексико, през 1947 г. Други са на мнение, че кацането на Луната е организирано в Зона 51. Твърди се, че подземното съоръжение има 40 нива и е свързано чрез подземни железници с места в Лос Аламос и Лос Анджелис, с тайни обекти и складове, пълни с извънземни технологии и дори живи екземпляри.
През 1989 г. Робърт Лазер шокира света, когато обяви в телевизионно предаване, че е част от военна операция, която работи върху извънземна технология. Лазер твърди, че правителството притежава най-малко девет извънземни космически кораби в база, наречена S-4, която също се намира в обсега на Зона 51.
В края на 90-те години Скот Рейн заявава по американска телевизия, че е бивш служители в Зона 51. Той твърди, че в един от подземните хангари са затворени извънземни същества.
Американските чиновници веднага контрират, че тази информацията не е вярна и че Скот Рейн е луд. С опровержение на изявленията на Рейн излиза и президентът на САЩ Бил Клинтън, който отрича всички твърдения за наличието на НЛО в тайна лаборатория. В отговор известният ядрен физик Боб Лазер коментира, че "е малко вероятно президентът на Америка да тръгне да отрича твърденията на някой ненормален".
Правителството заявява, че базата се използва за тестване на експериментални самолети за военните. Последните разсекретени документи показват, че там е имало самолети с чудновати форми, но не е имало летящи чинии.
2.НЛО-туризъм в Розуел, Ню Мексико
Една сутрин на 4 юли 1947 г. - Денят на независимостта, на около 75 мили от град Розуел, Ню Мексико , животновъд на име Мак Бразел открил нещо необичайно в пасището си - там били разхвърляни метални пръчки, завързани с лента, парчета пластмасови и фолиорефлектори и остатъци от тежък, лъскав материал. Неспособен да идентифицира странните обекти, Бразел се обадил на шерифа на Розуел. На свой ред шерифът позвънил на служители в близката база на военновъздушните сили. Войниците бързо събрали мистериозните отломки и ги отнесли с бронирани камиони.
Няколко дни по-късно Roswell Daily Record публикува статия, озаглавена "RAAF улавя летяща чиния в ранчо в Розуел". Статията предизвиква конспиративни теории, които продължават десетилетия. На 9 юли служител на ВВС излила с контрапозиция: Предполагаемата "летяща чиния" е само катастрофирал метеорологичен балон. За всеки, който е виждал отломките (или вестникарските му снимки), е ясно, че каквото и да е това нещо, то не е балон за прогноза на времето. Някои хора вярват, че катастрофиралото превозно средство изобщо не е дошло от Земята и твърдят, че отломките в полето на Бразел са от извънземен космически кораб.
Тези скептици стават все по-многобройни през 50-те години, когато ВВС провеждат поредица от тайни операции над въздушни бази, тестови полигони и полета в Ню Мексико. Тези експерименти, предназначени да изпробват как пилотите да оцелеят при падане от голяма надморска височина, се правели с манекени с латексова "кожа" и алуминиеви "кости", които много приличат на извънземни - падащи от небето върху земята, при което военни превозни средства се спускат на мястото за кацане, за да извлекат "телата" възможно най-бързо. За хората, които вярват, че правителството прикрива истината за кацането в Розуел, тези "фиктивни капки" изглеждат много подозрителни. Те са убедени, че манекените всъщност са извънземни същества, които са били отвлечени за опити от правителствени учени.
Оказва се, че армията знае повече за "летящата чиния" на Бразел, отколкото съобщава. След Втората световна война група учени са работили по строго секретен проект за шпионаж във въздушното поле Аламогордо в Ню Мексико. Проектът Mogul използва балони на голяма надморска височина, за да пренесе нискочестотни звукови сензори в далечна част от земната атмосфера, като създава звуков канал. В тази част на атмосферата звуковите вълни могат да пътуват хиляди мили без намеса. Учените вярвали, че ако изпратят микрофони в този звуков канал, ще могат да подслушват ядрени тестове чак в Съветския съюз .
Според американските военни, отломките в полето на Бразел всъщност са от Проекта Mogul. Те са изстреляни от базата в Аламогордо през юни и са катастрофирали в началото на юли 1947 г. Тъй като Проектът е строго секретен, никой от военните в Розуел не знае, че той съществува, и нямат представа какво да направят с предметите, които Бразел беше намерил. (Всъщност някои служители в базата се тревожеха, че останките са дошли от руски шпионски самолет или сателит - информация, която не са склонни да споделят с обществеността.) Историята за "метеорологичния балон", макар и твърде крехка, е най-простото и правдоподобно обяснение, което биха могли да измислят в кратки срокове. Инцидентът е почти забравен до 70-те години, когато ядреният физик Стентън Фридман написва книга, в която се твърди, че катастрофата е резултат от извънземна дейност.
Почти 50 години по-късно военните публикуват доклад, свързващ инцидента с строго секретен проект за атомен шпионаж, наречен Project Mogul.
Но и досега много хора продължават да вярват в теорията за НЛО и всяка година стотици любопитни посещават Розуел и мястото на катастрофата.
3. “Беше метално синьо, с илюминатори”
10 февруари 1977 г. е много важен ден в историята на конспирациите за НЛО. Това е денят, в който няколко полицейски служители съобщават, че са видели странен обект, висящ в небето над гората във Флора, Мисисипи. Полицаите твърдят, че виждат обект, витаещ в небето, какъвто никога досега не са виждали. Служителите следвали НЛО, докато то изчезнало зад хоризонта.
"Беше на около 15 до 18 фута от земята, нещо като метално синьо на цвят, с илюминатори около центъра му", казва един от офицерите.
Години по-късно са открити две петна в гората с размери около 15 фута, където нищо не расте. Но никога не е имало официално обяснение дали видяното от полицаите е било НЛО.
4. Над 3000 ги видяха
През октомври 1987 г. шерифът на окръг Уайт - Уейн Пайк съобщава, че той и неговите четирима заместници, някои от които с военен опит, са били свидетели на странни светлини в небето.
Това предизвиква паника в Уайтвил, Вирджиния, и отприщва вълната на конспирациите. Към 1988 г. има 3000 съобщения за наблюдения на НЛО в района.
"Изведнъж всички започнаха да виждат НЛО", казва репортер на The Bristol Herald Courier. Журналистът съобщава, че също е видял нещо странно в небето една нощ, което е описал като "искряща светлина". Историята бързо привлича националното внимание, но никога не е имало официално обяснение на наблюденията. Някои смятат, че целият град просто е изживявал масова истерия. Но първите свидетелства за мистериозни светлини, които се свързват с конспиративни теории, са от Кафявата планина в Северна Каролина. Денят е 24 септември 1913 г. Тогава в местен вестник се появява статия, в която се разказва за очевидец, наблюдавал топка от светлина, плаваща през долината докато изчезне.
"Всички теории за произхода или естеството й са пропаднали поради липса на доказателства в тяхна подкрепа", се казва в статията.
Самите светлини се превръщат в конспирация, а хората спорят за тяхното съществуване. Но през 2016 г. група учени заснемат светлините с камера. "Имаше нещо там. То се включи и се върна четири пъти в продължение на няколко минути", каза един от учените пред ABC. "Ние елиминирахме всички неща, които вероятно са създадени от човека и природни източници, така че не ни остава никакво истинско обяснение, освен това, което всъщност могат да бъдат светлините."
Теориите за това какви са светлините включват кълбовидна мълния и природни газове.
През юлска нощ на 2016 г. мъж в Бристол, Тенеси, съобщава, че е видял бавно движещо се червено кълбо, плаващо над Доброулър Паркуей, което си проправя път на североизток. Човекът разхождал кучето си след мач на любимите си отбори и видял кълбото да идва към къщата му, разположена точно зад магазина.
"Изтичах в къщата, за да извикам приятелката си, за да види и тя кълбото", казва мъжът пред базирания във Вашингтон Национален център за докладване на НЛО, който не разкрива самоличността на тези, които съобщават за наблюдения. "Докато се връщах навън, наблюдавах кълбото да пътува с висока скорост, насочвайки се на югоизток, докато стана малка точка и изчезна от погледа."
Дани Гордън, директор на радиостанция WYVE, също съобщава, че е видял странен предмет. Пол Делинджър работи като репортер за The Roanoke Times повече от 40 години. След първата радио история на Гордън, Делинджър започва да съобщава за събитията. Делинджър каза, че в небето има "някакви странни светлини". Дори една нощ и той видял. "Шофирах към дома през нощта и видях светлина в края на пътя, която приличаше на улично осветление, но беше искряща", казва той. Светлината падала много бавно над пътя и се движела със скоростта на балон. Той описва и че е чул много тих двигател.
Въпреки собствения си опит, Делинджър не е сигурен, че някой е виждал действителни НЛО.
"Не вярвам, че тези наблюдения са на извънземни, но не знам какво е било", каза той.
Гордън и Делинджър издават книга, наречена "Не поглеждайте нагоре: истинската история зад наблюденията на НЛО във Вирджиния". Истината там ли е? Питър Дейвънпорт, директор на Националния център за докладване на НЛО, мисли така. Той е пенсиониран пожарникар от Сиатъл, който се интересува от явлението НЛО и вярва, че проблемът се нуждае от централен щаб за събиране на информация.
През 1994 г. Дейвънпорт поема поста. Той изпраща между 15 и 30 съобщения за НЛО на ден. Онлайн базата данни, която поддържа, има над 100 000 записа от всички 50 щата, териториите на Канада и някои други страни.
"След като започнете да виждате данните за това, което хората наблюдават и преживяват, осъзнавате, че има по-голяма реалност от тази, което предлагат нашите пет сетива," каза той.
"Това, което търся, е доказателство", каза той. "Фотографски доказателства, радарни доказателства - множество очевидци - независими и надеждни, съобщаващи едно и също нещо - това са данните, които се стремя да събера." Понякога тези, които твърдят, че са видели НЛО, се обаждат в полицията. Байрън Ашбрук от шерифския офис на окръг Вашингтон заяви, че обажданията за НЛО са рядкост, но се случват веднъж или два пъти годишно. Ашбрук каза, че обажданията се третират като всеки друг инцидент във въздушния трафик, като например доклад за нисколетящ самолет. Капитан Чарли Томас от полицейския отдел в Бристол, Тенеси, каза, че по времето, когато е бил в отдела - от 1992 г. насам, не е бил свидетел на нищо необяснимо.
Ако се съобщаваше нещо, "щяхме да погледнем и да видим дали ще наблюдаваме и да отидем оттам", казва той.
5. Уау!Сигнал от Космоса
На 15 август 1977 г. астрономът Джери Еман записва радиосигнал с помощта на телескопа Big Ear в държавния университет в Охайо . Звукът бил силен и продължил 72 секунди. Ехман написа "Уау!" върху разпечатката, давайки му името "Уау! Сигнал." За съжаление сигналът никога повече не е бил чут, което кара мнозина да вярват, че може да е бил извънземен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
