Тайра свещенодейства в своя салон на столичната улица "Мизия" 10, където се извършат тайнства с красотата, така както ги е усъвършенствал арабският свят. Завършила е медицинска козметика в колежа "Йорданка Филаретова" в София. "За мен тази професия е като да си художник. На него не можеш да му кажеш кога да те рисува. Трябва да му идва от вътре, да обича работата си. Ако не ми доставяше удоволствие, нямаше да работя", казва Тайра. Щастлива и доволна е от битието си в София, извън салона се е посветила на семейството си - на двете си деца, които са вече големи, и внуците. Дъщерята Тара Нури е продуцентът на предаването "На кафе". Преди обаче животът на Тайра да навлезе в руслото на сигурността, е браздил по чукарите на несправедливостта и доловете на нещастието.
На Тайра й се налага да избяга от Ирак през 1979-а. Причините са политически - режимът на Саддам Хюсеин осъжда мъжа й на смърт. Съпругът й следва в София шест години по-рано. Тогава двамата идват тук за първи път. "Харесах България и когато стана така, че трябваше да се бяга от Ирак, аз избрах да дойдем тук", започва разказа си тя.
Заминаването обаче е жестока игра на нерви, която тя печели с много късмет. В неколкочасовото пътуване има такива критични моменти, сякаш извадени от драматична филмова лента. Налага се да тръгне сама с двете си деца, защото съпругът й вече е емигрирал година по-рано. Издейства си разрешение за пътуване, тъй като синът й има нужда от операция, която не се извършва в Ирак, но може да се направи в България. Макар всичко да е подсигурено, ден преди уреченото тръгване властите хващат на летището зълва й също в опит да напусне страната. Тя, Тайра и девер й живеят заедно в една къща, но въпреки това не споделят един на друг за тайните си планове. Залавянето на зълва й застрашава нейното заминаване, затова Тайра решава да се скрие с децата на друго място, където да прекара оставащите часове до самолета. В укриването помагат съседите й, които макар и от партията на Саддам, са "много добри хора", както си спомня Тайра. Те
занасят тайно багажа й до колата, извеждат и децата
а Тайра тръгва с бурка. В три часа сутринта на следващия ден вече е на летището, за да тръгне, облечена като чужденка - с шапка с периферия и панталон, децата също. Но и там я чакат изненади. Среща девер си, който също бяга за България. Тайра обаче не може да рискува да тръгнат двамата заедно и затова го моли той да мине пръв. Така се застрахова да не бъде разкрита в случай, че го заловят и децата започнат да плачат за чичо си. Междувременно на опашката я заговаря жена. Разпитва я къде отива и защо бащата го няма, защо не е оставила едното си дете. Тайра не излиза от образ и за секунда. Обяснява, че няма никакви роднини, на които да остави дъщеря си, а бащата вече е в България, за да уреди операцията. Приближават се към пункта и Тайра чува полицай да пита колегата си как е "успял да мине този". Репликата смразява кръвта й, досеща се, че става дума за девер й. После същият полицай посочва към Тайра и събеседничката й и казва да внимава с тази госпожа, защото е съпругата на иракския консула в Прага. Колегата му обаче разбрал, че става дума за Тайра, а и нейната модерна визия му дала основания за това. Тя веднага получава печат и минава през паспортното без проблеми. След нея е на ред истинската съпруга на консула. "Усетих, че жената разбра всичко, но не каза нито дума и не реагира", спомня си Тайра.
Напрежението обаче не свършва дотук. В София
има силна снежна буря и самолетът не може да кацне
След като известно време кръжи около пистата, решават да се върне до Истанбул и да пикира там. Това е поредният студен душ за Тайра, защото Турция и Ирак са обвързани с договор, според който издирваните иракчани се екстрадират от Турция. Тогава Тайра измисля още един сценарий, за да не слезе от самолета. Предупреждава децата да се правят на заспали и да не обелват и дума. След като слизат останалите пътници, тя моли стюардесата да говори с капитана. Обяснява му, че води сина си на операция в България, че здравето му е много крехко и ако излезе навън в студа, ще се разболее. Капитанът също й съчувства и решава да й помогне. Лъже шефовете си, че в самолета има дете с температура, което спи и не може да излиза. Така разрешават на семейството да прекара три часа в кабината. Одисеята й свършва, но не и напрежението, поне докато не вдишва софийския въздух. "Не мога да го отричам - имам късмет винаги с хората. В най-тежките моменти идва някой и ми подава ръка", казва Тайра.
Връща се отново в Ирак едва през 2004 година. Не смее обаче да стигне до Багдад заради опасността от атентати. Стига до Кюрдистан и обяснява, че там е като друга държава - по-модерно и по-спокойно, без американци. "Не мога да се върна в Ирак за постоянно. Свикнах на друг живот. Там не е като преди, когато се обличахме като тук. Носех минижуп дори докато бях бременна. Сега не можеш да се носиш така в Багдад. Удрят ти шамар насред улицата, ако те видят, няма значение какъв си. Това не е религията за мен. В исляма не е така", споделя Тайра. Обяснява си промяната с външнополитическите игри - за милионите от петрола. "Ирак е много богата държава. Най-ниската пенсия е 600 долара, която взима всяка вдовица и инвалид. Всеки месец раздават например по десет килограма брашно, ориз, пет кила захар, чай, мляко, памперси за всеки член от семейството. Държавата дава, нали е социална. Има пари в Ирак", разказва за родината си Тайра.
Смята обаче, че нещата днес не са се много променили от преди, когато на власт идват БААС (Арабската социалистическа партия). "Преди всеки, който мразеше или имаше проблем с някого - стреляше и убиваше, и обвиняваше врага си, че е бил комунист. Сега е горе-долу по същия начин. Някой мрази някого, но казва - той не е религиозен. Видял го е пиян или жената не е облечена подходящо. Някога 70 на сто от иракчаните имаха висше образование. И момчета, и момичета. Беше срамно да нямаш висше, дори после да не работиш. Едно време имаше една поговорка: "Книгите се пишат в Египет, печатат се в Ливан, а се четат в Ирак. А сега хората не мислят", казва Тайра.
Еднакво критична е както за положението на жените в арабския свят, така и в западния. "Европейците мислят, че арабката е затворена вкъщи, но не е така. Много жени работят, а има и такива, които имат богати мъже и не работят, защото нямат нужда. Но това не означава, че не са образовани или нямат думата у дома. Те така са избрали", разказва жената. Самата тя, когато решава, че иска да работи, мъжът й казал сама да търси. "Това е гордостта на арабина. Жената погрешно мисли, че когато работи, става равна с мъжа. Тя не трябва да забравя, че си остава жена и майка. На работа може да е мъжко момиче, но у дома трябва да е жена. Мъжът не може да бъде майка. Бог е дал тази чувственост на жените. В Корана се разказва как попитали Мохамед кой е по-важен бащата или майката. Той отговорил: "Първо - майката. Второ - майката. Трето - майката. Четвърто - бащата". Жената си остава зависима от мъжа", обяснява Тайра. Сравнява и положението на жената днес и преди и че стремежът за равенство си има своите последствия. "Преди при нас момичето трябваше да е момиче, докато се омъжи, а после да стане жена. Сега мъжете могат да си вземат любовница само с някакъв документ, на който пише "Оженени пред Бога". Ако го скъса - край. Използват религията, за да им позволи да правят секс. Но така лъжат Бога", разказва тя.
Има наблюдения и върху българките, които според нея отделят повече внимание на работата си, отколко на себе си, а това не трябва да е така. Всяка жена, независимо колко пари има, трябва да отделя време и грижи за себе си. "Българката се научи напоследък и отделя повече пари за красотата си", констатира козметичката. В работата си тя използва предимно натурални продукти и почти никаква химия. Маските й се състоят само от билки. Магичните си смеси е събрала в книгата си "Тайните на красотата". Но книгата не се намира лесно, може да се купи само от самата Тайра. Тук в София.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
