Тайният живот на Чембърлейн

Наричат го най-красивия свещеник на телевизионния екран – Ралф де Брикасар от „Птиците умират сами“. Може би по-обаятелен от него бе само отец Ередия от „Осъдени души“, биха казали някои български дами.

Най-смелият английски лоцман, попаднал в плен на японците, опознал и обикнал тяхната култура – Джон Блакторн от „Шогун“. Когато излъчваха тези сериали по родната телевизия, улиците опустяваха, а в разговорите между съседи и приятели неизменно присъстваха героите от романите на Колийн Маккълоу и Джеймс Клавел и догадки за продължението на драматичните им истории в следващия епизод.

Лицето на тези сериали бе Ричард Чембърлейн, който се превърна в секссимвол за българските жени през 80-те години на миналия век. Красив, изтънчен, елегантен, с изваяни черти - прилича на "млад флорентински благородник от Ренесанса", го описват някои критици.

„Сякаш Бог го е излял от масло, мед и благодат. Със сините си очи и порцеланово лице Ричард Чембърлейн в разцвета на силите си рядко е фаворит на критиката, но завладява душите на милиони с ролите си“, пише „Гардиън“.

Превъплъщенията му на екрана карат жените да мечтаят за романтика, а мъжете – да завиждат.

Но този разбивач на женските сърца дълго време крие своята тайна. Едва когато е на 69 г. и няма какво да губи, признава, че е гей. Разкрива хомосексуалността си в автобиографията "Разбита любов".

Но не престава да бъде любимец на зрителите. До 29 март, когато издъхна само ден преди да навърши 91 г. Починал е в дома си в Уейманало, Хавай, където живее от десетилетия. "Причината за кончината му са усложнения от инсулт", съобщи неговият сътрудник Харлан Бол.
"Нашият любим Ричард сега е с ангелите. Той е свободен. Колко благословени бяхме да познаваме такава невероятна и любяща душа. Любовта никога не умира. И нашата любов е под неговите крила, издигайки го към следващото му голямо приключение", написа Мартин Рабет, дългогодишен партньор и бивш съпруг на Чембърлейн по повод смъртта на актьора.

Роден в Бевърли Хилс

Джордж Ричард Чембърлейн е роден на 31 март 1934 г. в Бевърли Хилс. Той е второто дете в семейството, има по-голям брат Бил, роден през 1927 г. Баща му, продавач, е пристрастен към алкохола, което оставя отпечатък върху детството на младия Ричард. Майка му Елза работела като актриса и певица. Когато е на 2-годишна възраст заедно с родителите и брат си заминава за Холивуд.

Бъдещият актьор описва себе си като „срамежливо, сериозно, мрачно дете, болезнено слабо, с дълго, тъжно лице“. В училище не проявява особен интерес към ученето, но открива талант и страст към леката атлетика.
В колежа „Помона“ открива театъра благодарение на роля в пиесата „Оръжията и мъжът“ на Бърнард Шоу. Освен актьорско майсторство, изучава и изобразително изкуство.

Пътят към славата

След дипломирането си Чембърлейн привлича вниманието на Paramount Studios, но актьорската му кариера е временно прекъсната, когато е повикан в армията. Служи 16 месеца в Корея и достига чин сержант. Нарича това време най-тежкия етап в живота си.
В средата на 50-те се връща в Лос Анджелис и си намира агент, който да му търси роли.
Започва да се появява в телевизионни продукции, включително в популярния уестърн "Gunsmoke".

Звездата му изгрява през 60-те години, когато влиза в ролята на д-р Джеймс Килдар от едноименния сериал – стажант, опитващ се да овладее лекарската професия. Чарът му е в несигурността, която го прави плах и в известна степен беззащитен. Това, в съчетание с красотата му, подлудява тийнейджърките, които му изпращат по 12 000 любовни писма на седмица - повече отколкото на Кларк Гейбъл за ролята си в „Отнесени от вихъра“. И това се случва през всичките пет години, в които излъчват над 200 епизода от сериала. Всяка негова публична изява предизвиква истерия от фенките. По това време е обявен от списание Photoplay за най-популярната звезда мъж за три поредни години - от 1963 до 1965 г., а в списание TV Guide (САЩ) заема четвърто място сред десетте най-сексапилни актьори на всички времена.

По време на снимките на „Доктор Кидлер Чембърлейн дори записва хит сингъл "Three Stars Will Shine Tonight" с текст, вдъхновен от тематичната музика на сериала. През 1963 г. печели "Златен глобус" за най-добър телевизионен актьор. Но три години по-късно интересът към "Д-р Килдър" започва да спада и NBC прекратява продукцията.
През 1967 г. Ричард се мести в Англия, където участва в "Портрет на една дама" и "Лудата от Шайо" с Катрин Хепбърн. Две години по-късно става първият американец след Джон Баримор, който играе Хамлет в Birmingham Repertory Theatre. Ролята му носи блестящи отзиви. Друг знаков образ е на Октавий във филмова версия на „Юлий Цезар“.

Едва ли има по-подходящ актьор от него за ролята на композитора Пьотр Чайковски в биографичния филм на Кен Ръсел "The Music Lovers", в който изиграва сложния образ на композитора с потисната хомосексуалност. Филмът предизвиква противоречиви реакции, но за пореден път доказва актьорския му талант.
Няма по-подходящ и за Арамис от Чембърлейн - снима се във филмите на режисьора Ричард Лестър „Тримата мускетари“ (1973), „Четиримата мускетари“ (1974) и „Завръщането на мускетарите“ (1989 г.).

През 1980 г. приема главната роля в "Шогун", която е отказана преди това от Шон Конъри. Минисериалът се превръща в хит и отново издига актьора на върха на славата. Година по-късно той получава ролята на отец Ралф де Брикасар в "Птиците умират сами". Въпреки че зрителите и самата писателка Колийн Маккълоун не одобряват избора на актьорите за главните герои, особено този на Рейчъл Уорд като младата и влюбена в отеца Меги Кили, Ричард Чембърлейн печели третия си „Златен глобус“ в категория "Най-добър поддържащ актьор в телевизионен минисериал или филм" (предишните два са за „Доктор Килдер“ и „Шогун“).

Той е и оригиналният Джейсън Борн в мини-сериала от 1988 г. "Самоличността на Борн".
Заради участието си в тези култови ленти получава прозвището „Кралят на телевизионните сериали“.

Сватба в Хавай

Тъй като повечето от ролите му са на романтични водещи мъже, Ричард не разкрива сексуалността си. Страхува се, че това ще съсипе кариерата му и затова казва, че през голяма част от живота си се е преструвал на някой друг. „Когато растях, да бъдеш гей, да бъдеш нежен, беше забранено. Не се харесвах и се страхувах от тази си част, затова я скрих и се превърнах в „Перфектния Ричард”, зад който се и криех. Предполагах, че нещо ужасно не е наред с мен", казва той.

Въпреки че още в края на 70-те години таблоиди пускат снимки на Чембърлейн с актьора Уесли Юр и намекват, че е гей, той отрича.
През 80-те години започва връзка със своя мениджър Мартин Рабет, който е с 19 г. по-млад. Чембърлейн го представя за осиновен син.
Двамата се женят през 1984 г., но пазят сватбата и личния си живот в пълна тайна. Живеят на Хаваите и заедно играят в приключенския филм от 1986 г. "Алън Куотърмейн и изгубеният златен град". Разделят се през 2010 г., след близо 30-годишна връзка, но остават приятели. Чембърлейн се връща в Лос Анджелис, а Рабет избра да остане в Хавай отбелязвайки, че оживеният холивудски град няма какво друго да му предложи.
През 1989 г. Чембърлейн отрича, че е гей, когато получава провокативен въпрос по време на интервю пред френско списание.

Чембърлейн има перфектния шанс да признае ориентацията си през 1997 г., когато изигра гей, умиращ от СПИН в “Река, в която да се удавиш”, но актьорът запази мълчание по въпроса още няколко години.
Причината е, че той се страхува, че няма да бъде наеман. Филмите имат нужда да привличат най-широката възможна аудитория - и режисьорите се опасяват, че ако изберат гей в главна романтична роля, публиката ще бъде твърде скандализирана. Така че вместо това хетеросексуалните актьори получават ролите и всички коментират тяхната смелост да играят подобни персонажи.

Когато го питат защо никога не се е женил, отговаря: „Сключването на брак би било чудесно, но сега съм ужасно зает.“

Мемоарите издават премълчаното

През 2003 г. Чембърлейн издава мемоарите си Shattered Love, в които за първи път открито говори за своята хомосексуалност. В интервюта обаче съветва други водещи актьори да пазят личния си живот в тайна.
„Когато израснеш през 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век да бъдеш гей не само не е лесно, но е просто невъзможно“, казва той пред New York Times през 2014 г.
„В нашата култура все още има огромно количество хомофобия. Моля ви, не се заблуждавайте, че изведнъж всички сме чудесно и блажено приети.“

В интервю от 2019 г. признава: „Не ми беше останал страх... Беше прекрасно изживяване. Хората бяха отворени, приятелски настроени и сладки".
След като признава ориентацията си, Чембърлейн става активен защитник на гей правата и на болните от СПИН. В последните си години приема роли на гей мъже, включително в "Отчаяни съпруги" и "Уил и Грейс". Продължава да играе в мюзикъли като Spamalot, My Fair Lady и The Sound of Music.

Не съжалява обаче, че е криел сексуалността си. „Щях да бъда по-щастлив, ако бях открит, но за мен най-важното беше да бъда работещ актьор“, признава в интервю през 2024 г.

Последните години

През 90-те години Чембърлейн участва в различни телевизионни филми и продължението на "Птиците умират сами", озаглавено The Missing Years, но кариерата му започва да затихва.
Актьорът предпочита да живее далече от светската шумотевица в луксозната си къща на хавайския остров Оаху. Там се занимава с пеене, рисуване, пише стихове хайку, среща се с приятели и от време на време прескача до Лос Анджелис, но вече не по работа. Член е на групи за подпомагане живота на местните жители, финансира фондове за защита на животните.

Въпреки възрастта си, Чембърлейн бе запален потребител на социалните медии и позволяваше на феновете да надникнат в живота му чрез акаунт в Instagram.

Наред със страстта си към актьорството, Чембърлейн бе и фитнес ентусиаст. Актьорът смяташе начина си на живот, упражненията и достатъчно сън за тайната на доброто си здраве. До последно се грижеше за отличната си форма – 75 кг при височина 1,85 м.