Елхата е сред най-ярките символи на Коледа. Но откъде е произлязъл празничният обичай?
Традиционното коледно дърво се прави от ела. Тясно свързан с езическите обичаи в Северна Европа, особено в Германия, преди векове елата е дължала своя престиж на хипотетичната си способност да привлича мълнии. В древни времена се е смятало, че мълнията е от божествен произход: помните ли фигурата на бога от гръцката митология Зевс, който носи мълния в ръка. Следователно, всичко, което привлича мълниите, трябва да е свещено. Германската предхристиянска традиция на Лихтенбаум е свързана с ритуалите на мълния.
Друго допълнително обстоятелство, превърнало елата във вълшебно дърво е германскита традиция и легенди, които разказват, че това дърво е местообитание на елфи, които живеят в ствола му. Елфите като горски духове, каквито са били, биха могли да се намесят в живота на хората. Поради тази причина дърварите били изключително внимателни, когато доставяли дърва за огрев, за да не счупят клоните им или да им навредят. Досаждането на елф се заплащало с живот. Легенда, която не само спасява това дърво, но и му придавва определено измерение.
Известно е, че използването му като коледно дърво е продължение на това, което дъбът първоначално е имал сред германците - дърво, което също е било свещено за тях и около което са се измършвали обреди. Необикновено съвпадение обединява съдбите и значенията на двете дървета. Когато свети Бонифаций, проповядващ християнството на тези народи, отсича дъб през VIII век и когато той пада, мачка много храсти, но оцелява малка ела е светецът казва: "Ето дървото Господне; наречете го отсега нататък Дървото на детето Исус" (Ecce arbor Domini; vocate illum abies Yhesu).
Обичаят на елата става много популярен и вече през европейското средновековие е честа практика да се характеризира Коледа с него. През ХVI век обичая е толкова широко разпространен, че един елзаски указ от 1560-а разпорежда никой да няма повече от едно дърво и височината му да не надвишава осем фута. В ранните дни на коледното дърво по клоните му се окачвали хартиени рози, бонбони, златни листа, ябълки и захарни бонбони.
Изглежда, че Мартин Лутер, идеолог на протестантската реформация в Германия, е добавил свещи, обичай от древен суеверен произход: запалените светлини представляват душите на мъртвите предци. В текст, запазен и до днес от ХVII век, написан от германски духовник на име Данхауер, може да се прочете: "В днешно време в къщите на християнските семейства са подредени дървета, където блестят предмети и малки играчки, които привличат и харесват децата, които съзнателно се втурват към тях на Коледа". Той не знае откъде е дошъл този обичай, но е възможно това да се дължи на намерението да насочи малките към дървото на нашия Господ.
Скоро практиката се радва на обща благосклонност и към ХVIII век дървото на Христос, Кристбаумът на германците, се е утвърдило в повечето страни от Европа. Това поклонническо дърво, както го наричат в сервантесова Испания, се радва на добра репутация. Но въпреки християнската му употреба, магическото му измерение никога не е било забравено: местообитание на омагьосани духове, които често се забавляват като причиняват различни шеги на хората. Вечер, далеч от населено място, една ела може да бъде източник на неприятни изненади.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
