Експерти смятат, че разкриването на биологичните родители трябва да е безусловно
До дни омбудсманът Мая Манолова ще представи на министрите на правосъдието и на труда и социалната политика пакет от предложения на всички заинтересовани страни по предлаганите промени в Семейния кодекс
Братя и сестри, разделени при осиновяване, настояват за падане на тайната за произход и за получаване на достъп до информацията за биологичното семейство, за да може да се срещнат. С подобно искане се обърнаха и майки, изоставили децата си, които искат да научат какво се е случило с тях.
„Искаме и ние да имаме достъп и шанс за среща с децата ни", заяви Петя Момчилова от сдружение „Чакам те, мило, дете", което поддържа сайт в помощ на родители, които търсят синовете и дъщерите си. Тя бе един от участниците в дискусия, организирана от омбудсмана Мая Манолова, за предстоящите промени в Семейния кодекс, изготвени от министерствата на правосъдието и на труда и социалната политика. Проектът предвижда премахването на тайната на осиновяване, като това ще става на два етапа. Първият позволява осиновените деца заедно с осиновителите си да могат да получат лесно, само по административен път, информация за произхода, свързана със здравословното им състояние. На втория етап ще се дава информация кои са биологичните родители, като е предвидено това да става след изричното съгласие от тяхна страна. И в двата случая ще се избегне съдебното дело, което трябва да се което е предвидено в момента. Информацията ще се подава от специално създаден съвет към Министерството на правосъдието, в който ще участват представители от различни институции.
„Търсят ни дори и 70-годишни майки, които искат да знаят какво е станало с техните деца", разказа Петя Момчилова. По думите й преди години по-голямата част от майките, изоставяли бебетата си, са били непълнолетни момичета, притиснати да го направят от негативното отношение на обществото и родителите.
Братя и сестри, разделени заради осиновяване, също трябва да може да се търсят чрез новия механизъм за разкриване на произхода на осиновените деца, смятат от сдружението „Търсим се". „Има случаи когато една майка е изоставила и двете си деца, а впоследствие е починала. Трябва да има начин в подобен случай братя и сестри да достигнат един до друг. Дори и да е жива майката, не може тя да взима решение дали да падне тайната на произхода от името на пълнолетните си деца", посочиха от сдружението.
Тайната на осиновяване бе една от най-горещите теми по време на дискусията. Част от юристите, които работят по темата, смятат, че тя трябва да падне, без да се иска разрешението на биологичните родители. „Когато тайната на осиновяването вече е разкрита, няма причина да съществува тайната на произхода и тя трябва да се разкрие безусловно. Арогантно е да се иска разрешението на биологичните родители. Все пак е разумно те да бъдат предварително уведомени, че тази тайна вече е разкрита и на кого", смята доц. Кристиан Таков. Според бившия конституционен съдия проф. Емилия Друмева обаче по този начин се засяга конституционното право за ненамеса в личния живот. „Националният съвет за разкриване на произхода на осиновените влиза в колизия и със Закона за защита на личните данни. В проектозакона липсват и критериите, по които този съвет ще разрешава дали произхода на детето да бъде разкрит", коментира още тя.
Срещу безусловното разкрива на произхода на осиновените деца се изказа и адвокат Фани Давидова. Опитът в страни като Германия и Израел, където тайната на произхода се разкрива, без да се иска съгласие на биологичните родители, показва, че това е довело да ръст на ражданията в нездравословна среда и подхвърлянето на новородени, посочи Давидова.
Част от участниците в дебата изразиха притеснение от новата разпоредба в Семейния кодекс, според която осиновителите се задължават да разкрият на децата си, че са осиновени. „Нашите доверители смятат, че това абсолютно задължение може да бъде много опасно и че не бива с административни норми да се унифицира психиката и разбиранията на всички хора. Нека да се даде такава възможност, но да не бъде абсолютно задължение. Може самото дете да не желае да знае това", коментира адв. Ели Христова.
Според българският представител в Комитета по правата на детето към ООН доц. Велина Тодорова родителите трябва да бъдат задължени да казват на децата си, че са осиновени, независимо, че това е пожелателна норма. В подкрепа на това мнение от Фондация „За нашите деца" заявиха, че изследвания показват, че когато тази информация се крие от детето, често то я узнава по много неподходящ начин и това предизвиква огромна психологическа травма. От асоциация „Анимус" смятат, че в правомощията на органите, които проследяват как се адаптира детето след осиновяването, може да се вмени контрола по тази разпоредба.
97% от кандидатите търсят българче до 1 година
Очакванията на основната група осиновителски семейства у нас не отговорят на реалните характеристики децата за осиновяване. Това показва проучване на д-р Ирина Тодорова от катедра „Социални и правни науки" в Техническия университет във Варна сред 1000 досиета на кандидат-осиновители. Според проучването 60% от регистрираните 1500 семейства, желаещи да осиновят дете, търсят бебе до 1 година. На тази възраст обаче са под 30% от вписаните 2500 деца в регистъра за осиновяване. Освен това 98% от осиновителите са от български етнически произход и очакват да вземат дете от същия произход. Българчетата в регистъра са само 10%, но едва 0.2% от тях са на възраст до 1 година.
Друго голямо затруднение за намирането на подходящо семейство за децата е, че 97% от осиновителите искат то да е здраво, с нормално нервно-психическо развитие, но 100% от изследваните в същия момент деца са били с дефицити в развитието, родени недоносени или страдат от различни заболявания.
Проучването показва още, че само 3% от семействата у нас, които искат да осиновят, имат за мотив да помогнат на дете лишено от родителски грижи. В останалите 97% са се решили на това, единствено защото са установили, че не може да имат свое дете.
В същото време в сравнение с други страни в България сравнително бързо се вписват децата в регистъра за осиновяване, след като бъдат изоставени. В 32% от случаите този период е бил по-кратък от 1 година. Въпреки това той не е довел до осиновяване на тези деца, заяви д-р Тодорова.
Трябва да се подобри социалната политика
Доц. Велина Тодорова, представител на България в Комитета по правата на децата към ООН
Няма нужда толкова от промени в Семейния кодекс, а от подобряване на социалната политика по отношение на децата. Процедурата по осиновяване в България не е бавна и тромава. Проблемът идва от несъотвествието между очакванията на кандидат-осиновителите и децата, вписани в регистъра. И тук трябва да са насочени усилията на държавата и администрацията – да се срещнат децата с подходящото семейство. Що се отнася до падането на тайната на осиновяване, не смятам, че има намеса в личния живот. Щом едно семейство иска помощ от държавата да отглежда детето им, трябва да се съобрази с най-добрия интерес на детето.
Детето трябва да знае от най-ранна възраст
Желязка Йорданова, Асоциация на осиновените и осиновителите
Осиновяването сега не е като осиновяването преди години. Вече не се пази така ревностно тайната. Нашата асоциация съветва родителите да не поддържат тайната на осиновяването и още от най-ранно детство да се казва, за да не се налага после да се мисли кой е най-подходящия момент. Аз самата съм осиновител и съм казала на моята 2.5-годишна дъщеря, че преди нас е била на друго място, че е расла не в корема на мама, а на друга жена. Едно от най-важните неща в следосиновителния процес е доверите между децата и родителите. Въпреки това не смятам, че трябва с нормативен документ родителите да се задължат да кажат за осиновяването на детето. Това от което те имат най-голяма нужда е подкрепа от специалисти как да говорят с детето си за това.
И двамата родители с равни права при развод
Безотговорни татковци и майки - с двойно по-голяма издръжка, предлагат експерти
При развод съдът ще присъжда родителски права и на двамата родители, предвиждат промените в Семейния кодекс. Като мотив се посочва, че това е по-благоприятното за детето решение, отколкото да се дадат права само на единия родител, както е в момента в масовия случай. Все пак се оставя възможност при определени обстоятелства съдът да се намеси, ако някой от съпрузите поиска това.
Споделеното родителство след развод е въведено в редица европейски страни. То съществува и у нас, но само ако родителите постигнат споразумение по въпроса за упражняване на родителските права и местоживеенето на детето. С този нов подход и двамата родители ще може да решават къде да живее и учи детето и къде да прекарва ваканциите си, включително и кратковременните пътувания в чужбина. „Трябва да има критерии или някаква рамка, според които съдът да предоставя правата и на двамата родителя, защото ако между тях няма съгласие, това ще бъде мъртъв законов текст", коментира съдия Красимир Влахов. "Новата разпоредба ще бъде трудно изпълнима и при голяма географска отдалеченост на двамата родители, например живеят в различни държави", смята доц. Кристиан Таков. В кодекса да се разпише, че след развод при споделено родителство детето трябва да прекарва не по-малко от 35% от времето при единия родител, поиска Пламен Борисов от Асоциация за детско развитие Чл. 24. В преговорите между родителите трябва да се засили и ролята на медиаторите, за да се постигне най-доброто за децата, смята още Борисов. При пътуванията в чужбина, ако единият родител се опасява, че детето няма да се върне, трябва от другия родител да се поиска парична гаранция, предлагат още от асоциацията.
Според юристи споделеното родителство след развод обезсмисля съществуването на издръжката от единия родител. Вместо това може да се въведе практиката в много европейски страни на изготвяне на родителски план. В него двамата родители описват кой какви ангажименти поема по отглеждането и издръжката на детето – като например къде ще учи и кой ще плаща обучението.
За безотговорните родители пък се предлагат наказателни мерки – двойно по-голяма издръжка, ако не вземат детето в определените дни за свиждане или отмяна на родителски права, ако единият родител настройва хлапето срещу другия и заради това то не иска да се вижда с него.
Проучването на семействата няма да бъде претупано
Ускорената процедура по осиновяване, която се постига с промените в Семейния кодекс, няма да бъде за сметка на проучването на семействата, които са кандидат-осиновители. Това увери зам.-социалният министър Деница Сачева по повод опасенията, че процесът на осиновяване не трябва да е толкова лесен от гледна точка на осиновителите. Това, което ще ускорим е чакането след вписването на семействата в регистъра до самото осиновяване, заяви Сачева. Неправителствени организации и юристи обаче се съмняват, че процесът ще е толкова бърз, след като се закриват 28-те регионални съвета по осиновяване и се заменят с един национален. „Въвеждането на централен регистър на осиновителите и децата, чакащи осиновяване е положително, но не бива съветите да бъде централизирани. Те са много по-близо до родителите, а това е важно, защото те ще поемат отговорността и огромната тежест", смята съдията от Върховния касационен съд Борислав Белазелков.
Омбудсманът Мая Манолова също смята, че има много неясноти около създаването на единен съвет по осиновяванията. „Доколко този орган ще е независим, след като на практика е съставен от държавни чиновници?, попита тя. Според нея повече от спорно задължителното въвеждане и на посредници при разкриването на биологичните родители, които трябва да помагат на другия нов съвет, който ще се разкрие към Министерството на правосъдието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
