Посрещат със специална изложба 140-ата годишнина от Априлското въстание
Оригинали на прочути картини красят сбирката във Военноисторическия музей
Знамето на Априлското въстание, ушито от Райна Княгиня, е един най-ценните експонати във Военния национално-исторически музей /ВНИМ/. В разгара на бунта през пролетта на 1876 г. Историята на светинята е повече от любопитна. 20-годишната учителка от Панагюрище получава нареждане от Георги Бенковски да създаде символа на бунта. Освен надписа "Свобода или смърт", в долния край на знамето са пришити и буквите П и О за Панагюрски окръг. Лъвът на знамето е дело на Стоян Каралеев и е по образец на лъва, отпечатан на корицата на Устава на БРЦК. Буквите са изписани от Иванчо Зографа. На 22 април - деня на освещаване на знамето - Райна Попгеоргиева му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Осветено е от свещеници от града и околните села. Флагът се загубва по време на Априлското въстание. В началото на миналия век Райна Попгеоргиева ушива още три знамена - копия на оригинала. Едно от тях е изложено в постоянната експозиция на музея, посветена на неуспешния бунт през 1876 г. Следващия месец военният музей, който разполага с най-голямата колекция от оръжие и артефакти от този период, подготвя специална изложба в чест на 140-годишнината от Априлското въстание.
Друг акцент в постоянната експозиция са личният кремъчен пищов със сребърен обков на Тодор Каблешков. На ръкохватката могат да се прочетат и инициалите на прочутия революционер. До него са разположени куртката на Стефан Стамболов и униформата на бунтовник от четата на Христо Ботев. Показани са и различни образци от пушките и пистолетите на борците за свобода, отбелязва д-р Николай Иванов от НВИМ. "Въстаниците са били въоръжени кой с каквото намери. Срещу тях империята изпраща редовна войска и нередовни части - с модерно оръжие и обучени за военни действия", допълва историкът.
Голямата част от предметите са дошли в музея от фонда на Етнографския институт. Някои са предадени на Военния музей през 30-те години, а други след бомбардировките над София през втората световна война, когато сградата на института е полуразрушена. Тогава изгаря и едно от знамената на Райна Княгиня. Третото днес се съхранява в къщата музей на легендарната учителка в Панагюрище. Сред показаните оръжия интерес будят шишането, пешката "Уинчестър", еднокапсулната ловна пушка и пистолет "Ле Фуше", използвани от четниците.
В експозицията челно място заемат и оригиналите на картини на прочути художници, посветени на посечения порив за свобода през 1876 г. - портрет на Христо Ботев от Боян Петров, "Боят за Дряновския манастир" от Йордан Гешев, "Априлското въстание" от Димитър Гюдженов, "Хвърковатата чета на Бенковски" от Петър Морозов и "Героичната защита на Перущица" от Добри Добрев.
52 черешови топчета пуцат срещу османците
Възстановката на прочутото черешово топче, дало сигнал за начало на Априлското въстание, краси изложбата във Военния музей. Всички оръдия от 1876 г. са били унищожени с изключение на едно, което понастоящем може да се види в Историческия музей в град Брацигово. В сраженията преди 140 години участват 52 черешови топчета.
"Главният майстор на черешовите топове беше панагюрецът Никола Бинбашев. Тия топове имаха дължина 2-2,5 метра, калибър като на горските топове, стегнати на три-четири места с яки железни халки и поставени върху две колелета, както обикновено биват същинските топове", разказва в "Записките" Захари Стоянов. На 26 април четата на Бенковски посещава въстаническия лагер на Еледжик. "Трябва ли да ви казвам - пише Захари Стоянов, - че в тукашния арсенал кипеше деятелност, че и тука се дълбаха черешови топове? Ще кажа само, че в тукашния арсенал работеха най-много майстори, на които главен майстор беше Стоян Иванов от с. Мухово. Тоя последният практически беше се научил да работи иглени пушки и пищови от системата "Лафуше". Аз видях един пищов от тая система, направен от него на Иван Ворча с марка отгоре на желязото "Уста Стоян Муховиенин, 1875 г. №1", който стреляше куршуми на 400 крачки и биеше много по-добре отколкото калпавите европейски револвери", спомня си революционерът.
Черешовото топче, гърмящо с кантарени топузи, има слабо поразяващо въздействие върху османските орди. Неговите пукотевици обаче въодушевяват бунтовниците и се превръщат в символ на потушеното с много кръв въстание.
Пищовът на Каблешков откупен през 1957 г.
Военният музей с голямо внимание пази кремъчния пищов на Тодор Каблешков. Личното оръжие на българския патриот и борец за свобода е откупено през 1957 г. от Иван Паров. Върху него са гравирани растения и влечуги, а на ръкохватката се виждат инициалите "Т.К.". Общата дължина на пищова е 490 мм, като дължината на цевта е 304 мм, а тази на дръжката - 150 мм, а диаметърът на сребърния накрайник на дръжката е 55 мм. Ударно-спусковият му механизъм е повреден и не е в изправност, а по ложата на пищова се забелязват побитости. Тодор Каблешков е един от ръководителите на Априлското въстание - командир на бунта в Копривщица и помощник-апостол на Панагюрския революционен окръг. В Копривщица са съставени пет чети от по сто въстаници, създадена е тайна полиция и тайна поща, шият се униформи. Ушито и извезано е красиво атлазено знаме със златен лъв, който тъпче турския полумесец, и още дванадесет по-малки знамена за отделните чети. В тази дейност активно участва учителката Мария Българова, първата и последна любов на Тодор Каблешков. Особено внимание се обръща на въоръжаването. Набавят се пушки и пищови, леят се куршуми, изработват се четири черешови топа и две от медните тръби на розоварните казани. Заловен от потеря, на 16 юни революционерът се възползва от невниманието на едно заптие, отнема револвера му и се застрелва в главата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
