В столичния кв. "Лозенец" има малка уличка. Вероятно най-късата в квартала. Тя, кой знае защо, няма табелка. Явно някой чиновник е решил да не си дава зор за подобна дреболия. Но тази пряка е специална. Защото носи името на един от най-великите българи - проф. Харалампи Тачев. Художникът изработил в продължение на две години най-свидния за нова България документ - Манифестът на независимостта.
Съединението и Независимостта на България са двете исторически събития, с които наистина можем и трябва да се гордеем. Защото сме си ги извоювали сами. Първото - без да се молим на великите сили, а въпреки тях, напук на тях. Второто - лавирайки с перфектна дипломация между две империи: Русия и Австро-Унгария.
"Независимостта е венецът на усилията на първото поколение в градежа на следосвобожденска България за отхвърляне на ограниченията на Берлинския договор и за изграждането на една модерна България", казва доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви".
Оригиналът на Манифеста, както добре знаем, е писан на коляно от премиера Александър Малинов - голям син на България, за когото независимостта е била национална, но преди всичко лична кауза.
Празничният вариант на документа е нещо друго - дълъг около 1,8 м., изключителен шедьовър на занаятчийското и ювелирното изкуство. Краснописан изящно върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета. Скрепен е с осем кръгли восъчни печата - на отделните министерства, всеки от печатите в сребърно ложе.
Съхранява се в богато орнаментиран тубус от сребро, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобургготската династия, дарствен надпис и стилни украси.
На финала на Манифеста под подписите на министри и генерали, вдясно във винетките е положен и автографът на младия художник-приложник Харалампи Тачев. Приносът му за млада България е огромен, но и до днес за този могъщ талант се знае малко.
Автор на герба на София и ред шедьоври на архитектурата и ювелирното изкуство, проф. Харалампи Тачев, един от създателите на стила “български национален романтизъм”, дълги години тънел в забрава.
Роден в Пловдив през 1875 г., Харалампи Тачев е ученик на проф. Иван Мърквичка. Още съвсем млад става автор на столичния герб, който изработва по повод световното изложение в Париж през 1900 г. И до ден днешен, макар с малки изменения, хералдиката му е символ на София. Филигранното оформление на българските павилиони на девет световни изложения, включително тези в Лиеж през 1905-а, Милано през 1906-а, в Лондон през 1907-а допълват творческата му биография.
Харалампи Тачен е автор на емблематичните декоративни орнаменти по най-красивите столични сгради - Градските хали, Централната минерална баня (в едната й част днес се помещава историческият музей на София), Синодалната палата на пл. „Св. Неделя”, мавзолея на княз Александър Батенберг, стъклописите на Столичната библиотека.
Харалампи Тачев е сред пионерите и в хералдиката. За герба на София трябвало да започне от нулата. Първо да направи проучване, а след това да изработи символа на града, който да бъде съобразен със строгите изисквания, формирали се с векове. Направен е по спешност през 1900 г., когато върви подготовката за участието в Световното изложение в Париж. Градската управа в един момент осъзнава, че столицата няма герб и това е недопустимо за една държава, която върви към своя цивилизационен избор. Тогава направата на герб на София е възложена на младия Харалампи Тачев. Той има вече изяви като хералдик и приложник и за негова чест се справя много добре със задачата, макар тогава да е само на 25 години. Схемата на неговия герб е от 5 елемента, които се вписват в стилизиран щит. После същата схема ще се повтаря под различна форма в гербовете на много други български градове, а произведението му ще послужи като образец за тяхното изработване.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
