Бургас. Древен храм на бог Посейдон изникна в старинен Созопол преди дни. Античното светилище бе разкрито от археолозите близо до входа на средновековната крепостна стена. За съжаление от разкошните релефи, стенни украси и статуи не е останало много. През раннохристиянската епоха тук е преведена в пълна сила заповедта на император Константин всички езически олтари да бъдат натрошени, а на тяхно място да бъдат изградени християнски. Историята не е пощадила и храма на Посейдон, който се извисявал величествено на метри от морските вълни.
Руините на созополския храм засега не разкриват всичките си тайни. Историците признават, че все още не разполагат със сигурни артефакти, които да докажат категорично, че светилището е на Посейдон. Но разкопките са едва в началото. "Много се надяваме да открием конкретен епиграфски паметник или някакъв мотив, който да ни насочи към божеството, на което е посветен храмът. Основното ни предположение, че става въпрос за светилище на Посейдон, е изведено от неговата локация - близко до морето, между двете пристанища на Аполония и в непосредствена близост с манастира "Св. Никола", разказа шефът на археологическия музей в Созопол Димитър Недев, който ръководи разкопките. Експертите вече са датирали разкритите руини - те са от края на IV, началото на III в. преди Христа. Откритите керамични съдове и монети са оставени от някогашните обитатели преди повече от 2300 г.
Олтарът на древния храм, за щастие, е доста добре запазен. Изграден е от добре оформени варовикови блокове, свързани с оловни скоби. "Тази разкопка е антична и характерна за късно класическия и елинистическия период. Олтарът е с впечатляващи размери - дълъг е 210 см и широк 107 см. На височина е запазен повече от 120 см", обяснява Димитър Недев. Археолозите са открили керамичен фрагмент с богата пластична украса, каквито в древността са красили само най-важните храмове. Открит е и фрагмент от релеф с крак на кон.
Най-интересната находка всъщност остава и най-голямата загадка засега. Сред руините е намерен керамичен
фалос, който представлява дръжка от амфора
Върху символа древният автор е оставил надпис посвещение, което гласи "на Приап". Археолозите търсят обяснение каква може да е връзката между повелителя на моретата Посейдон и Приап - бога на плодородието, който традиционно е изобразяван с огромни гениталии. "Логично е в храм на Посейдон хората да са поставили фалически символ, за да измолят плодородие от Приап, например за по-богат улов на риба", коментира шефът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров.
Друго откритие, направено преди 30 г. на същото място в Созопол, отново накланя везните в полза на хипотезата, че светилището е на Посейдон. "В началото на 80-те при реставрация на църквата "Св. св. Кирил и Методий" е открит мраморен релеф на човешка фигура, която държи в ръка пръчка. Твърде вероятно е това да е
изображение на бога на морето с тризъбеца
За съжаление релефът е силно увреден и отново трябва да правим догадки", коментира Димитър Недев. "От писмени сведения знаем, че в Созопол със сигурност е имало храм на бог Посейдон, но в тях не е посочено точното местоположение. Многобройните мраморни парчета говорят, че храмът е бил разрушен. През 330 г. император Константин издава заповед, с която обявява християнството за единствена религия и разпорежда всички езически светилища да бъдат трансформирани в християнски. В 99% от случаите по целия свят се наблюдава тенденцията върху тях да се изграждат храмове, посветени на светци, чиито функции са много близки до тези на античното божество, почитано преди това на същото място. Например, където е имало светилище на тракийски конник, става храм на свети Георги", разказва проф. Димитров. "Такъв случай имаме и в Созопол - светилището на великата богиня майка пък се трансформира в храм на св. Марина. В конкретния случай имаме св. Никола, който е закрилник на моряците и рибарите. Логично е езическото светилище на това място да е било на бог Посейдон", смята шефът на НИМ.
На метри от открития олтар археолозите са се натъкнали на друга интересна находка -
казарма от IV-VI век след Христа
В нея са открити голям брой монети от бронз от ранновизантийската епоха, които тепърва ще бъдат проучени. По-интересното в случая е, че при градежа на казармата древните майстори са използвали терена на древното светилище като варница. "Това, което открихме, прилича на депо за хоросан, използван най-вероятно при строежа на казармите. Силно се надяваме, че под този пласт ще открием интересни артефакти - например плоча с надпис, който действително ще докаже хипотезата, че сме открили светилището на Посейдон", признава Димитър Недев. Разкопките в стария Созопол са финансирани по проекта "Виа Понтика" със средства на финансовото министерство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
