След като откриха гроба на първия ни християнски светец:
Може да са хвърлени там, за да ги спасят от турците при превземането на Плиска
Ново откритие в Голямата базилика в Плиска засили интереса към древния храм. Вчера бе огласено, че водените от проф. Павел Георгиев археолози най-вероятно са намерили гроба на първия български мъченик на християнската вяра княз Боян Енравота. До находката се е стигнало при разкопки в Свещения кладенец в базиликата.
Боян Енравота е син на хан Омуртаг, който през 832 г. трябвало да наследи трона от баща си. Понеже бил приел християнството, срещу възкачването му се обявили най-влиятелните боили. Боян бил осъден на смърт и посечен. По-късно брат му Пресиан, който седнал на престола, вдигнал малка църква над Свещения кладенец, където бил убит първият ни християнски мъченик.
Всъщност проф. Павел Георгиев огласява хипотезата, че мартириумът (символичен гроб) в десния кораб на Голямата базилика е именно на Боян Енравота, още преди 23 години, припомни проф. Божидар Димитров. Според наложените от Византия традиции мартириумите задължително се разполагат до "свещен кладенец" (аязмо), край който се оформя гробът на мъченика.
Още повече че според всички исторически източници князът е бил посечен над кладенец извън крепостните стени, но близо до тях.
Така гробът и аязмото са включени в изграждането на Голямата базилика и край тях се извършвали съответните църковни служби в памет на светеца. Самият кладенец е функционирал до ХIХ век, когато турците са го затрупали, за да спрат християнските ритуали край него.
Аязмото сега е пресъхнало, но на около 15 метра от него е открит друг кладенец с дълбочина около 12 метра, който е почистен и от който блика чиста вода, която дори може да се използва за пиене. Според геолозите двата кладенеца са на един водоносен хоризонт, така че и от аязмото в базиликата също може да бликне вода. "В петък инженерите, ръководещи разчистването, ми съобщиха, че работите са много тежки, защото камъните са силно разместени и има голяма опасност от срутване, така че се налага изграждане на укрепване, след което археолозите ще продължат надолу", обясни проф. Димитров.
Според него най-интересните находки ще бъдат намерени на дъното на кладенеца. Възможно е там да се открият мощите на Боян Енравота. Масова практика при вражеско нашествие е било да се хвърлят в аязмото църковна утвар и различни реликви. "Ако мощите на светеца са се съхранявали в каменно ковчеже, на което турците не са му обърнали внимание през 1388 г., когато завземат Плиска, не е изключено то да лежи на дъното на свещения кладенец", прогнозира проф. Димитров.
Базиликата е била най-големият храм в Европа
Голямата базилика в Плиска е била най-голямата християнска църква в Европа през Средновековието. Тя е дълга 102,5 метра и широка 30 м. За сравнение базиликата е с 20 метра по-дълга от храма "Св. София" в Истанбул и с толкова от "Сан Пиетро", катедралния храм на Папството в Рим. Началото на строежа започва архиепископ Формоза, назначен от Папството в 866 г. за глава на българския диоцез при краткото (866-870 г.) духовно управление на Рим над българите. Предполага се, че той е донесъл и плана на църквата. След 870 г., когато България минава под юрисдикцията на Константинополската патриаршия (до 917 г., когато се създава автокефална Българска патриаршия) строежът продължава Николай, архиепископ на Хераклея (днес Ерегли в Турция).
Базиликата е завършена и осветена в 875 г. Изградена е от огромни бели варовикови квадри - камъкът е взет от кариерите в близкото село Кюлевча. Край църквата е развит на голяма площ манастирски комплекс и архиепископска (след 917 г. патриаршеска) резиденция. В манастира археолозите са открили скрипторий за производство на книги на старобългарски език. Храмът е унищожен от османските завоеватели. И както съвременните джихадисти унищожават цели антични средновековни градове в Ирак и Сирия, така през ХIV-ХV век е унищожена и Голямата базилика и цяла Плиска. Прекрасният строителен материал е използван за градеж на турските казарми в Шумен и строежа на жп линията Варна-Русе по времето на Мидхад паша през 60-те години на ХIХ век.
Реставрацията на храма започва през 2006-2009 г. с част от средствата, отпуснати от правителството за реставрация и консервация на археологическите обекти в Плиска и Преслав, а автор на проекта е арх. Теофил Теофилов. Набира сила и дарителска кампания, но все пак основните средства се очакват от държавата. Става въпрос за половин, максимум един милион лева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
