Наследниците подозират, че тленните останки на големия поет са задигнати и продадени в Македония
Наследниците на големия поет Никола Вапцаров отново са в епицентъра на медийния интерес. Преди време те започнаха съдебна битка срещу община Банско за 500 000 лева пропуснати ползи от недопускането им във владение на музея на твореца в курортния град. Тези дни обаче произведоха още по-гореща новина - ще искат ексхумация. Ще настояват за изваждане на останките на Вапцаров, за да се установи дали костите му все още са в гроба в Софийските централни гробища. Акцията е на племенника на твореца, който носи неговото име, както и на сина му, също кръстен на революционера. Те са категорични, че ще предприемат всички законни и необходими действия, за да разберат истината и да разсеят съмненията, че костите на Вапцаров са откраднати и най-вероятно продадени в Македония.
"Не желаем да сме под прожекторите. Не за това държим на тази ексхумация. Искаме само истината да излезе наяве, защото става въпрос за наш велик родственик. Имаме достатъчно основания да се съмняваме, че е извършено посегателство върху гроба му", твърди праплеменникът на Никола Вапцаров. В края на 2008 година, без да има разрешение на цялата фамилия, в гробното място на твореца е положена починалата родственица на Вапцаров по линия на сестра му Елисавета Николова. "За нас това е абсурден акт и не е редно, но бяхме поставени пред свършен факт. Тогава баща ми е получил информация от отлично осведомен източник, че в гроба не е имало скелет на поета, а само частици от костите му", разказва младият юрист. Подозренията им, че е извършено нещо нередно и кощунствено с тленните останки на поета са засилили и от думите на един от гробокопачите: "Вътре кости нямаше". Близките поискали обяснение от управата, дори вдигнали скандал, но не получили отговори. "След време срещнахме същия работник, който беше с колело в гробищата. Щом ни зърна, избяга. Повече не го видяхме, въпреки опитите ни. Това също ни усъмни. Защо се крие? Кой го е инструктирал да не се вижда с нас?", пита 30-годишният Вапцаров. След скандала фамилията подала жалба до столична община, до тогавашния премиер Сергей Станишев и до прокуратурата. За да се разследва какво се е случило с гроба на автора на "Моторни песни". "Та това място е паметник на културата. До него имаше възможност да бъде погребан близък на поета. Защо тялото на тази жена не е положено в свободния парцел? Разбиха гранитната надгробна плоча, за да я погребат. Оскверниха гроба на велик българин", твърди Никола Вапцаров-младши. Затова няма друг ход, освен ексхумация. За да се извърши тази процедура по закон и да се провери дали е вярно, че костите ги няма, трябва да са минали поне 8 години от последното погребение в този гроб. Този срок изтича в края на 2016 година. Всичко ще бъде съобразено с протокола. Няма да се махат костите на Елисавета Николова от гроба, те ще останат там. Целта е чрез ексхумацията да спрат спекулациите около името на поета и последния му дом.
Родствениците не изключват и възможността костите на Вапцаров да са откраднати. Това се случило и с доста предмети от колекцията в къщата-музей в родния му Банско. В съседна Македония се върти невиждана пропаганда с неговото име и въобще с българската история. Наричат Вапцаров македонски поет, което е абсурдно. "Когато бях кандидат за народен представител, обиколих много населени места в Пиринско. Бях изненадан, че доста жители са македонизирани и вярват, че са част от Велика Македония. Буквално бях потресен", коментира младият представител на фамилията. Той разкри, че баща му Никола Вапцаров, племенник на поета, е вербуван да се признае за македонец. Това става, докато е посланик на страната ни в Канада през 80-те.
"Македонци са му предлагали милион долара, за да се обяви за техен съгражданин. Обещавали му разкошна къща край Охридското езеро. Предложението било повече от сериозно, но баща ми отказал на мига. Нашият род е български", споделя младият мъж.
В Македония наричат твореца "двудомен поет". Така в бившата югославска република обозначават тези, които са с произход от Македония, но са писали или пишат на различен от македонския литературен език. "Няма да е прецедент, ако костите на поета се окажат в западната ни съседка. Така сме дали тленните останки на Гоце Делчев на Скопие. Точно това ни притеснява. Всеки абсурд е възможен в България. За мен няма македонски етнос. Но македонците твърдят, че Никола Вапцаров е бил принуден да твори в България, но винаги е имал македонско самосъзнание", казва още младият мъж. Комшиите имали още "аргументи". Един от тях е стихотворението "Земя": "тази земя - не е моя земя, тази земя, простете, е чужда".
"В случая става въпрос за метафора. Авторът е имал предвид, че държавата се държи с нас като с чужденци, а не че има друга родина. То и днес ни се налага понякога да се чувстваме чужденци в собствената си страна", смята Вапцаров-младши. Друг мотив на македонците да си присвоят поета като свой е участието му в Македонския литературен кръжок. Наистина има момент, в който творецът е повлиян от тезата на Коминтерна по македонския въпрос - за създаване на отделна народност на базата на македонска етнографска група от българския народ. Бързо обаче разбира, че тази политика е грешна. "Не е случайно, че пише как сръбската и гръцката пропаганда в Македония са завзели съзнанието на хората там. Писал е само на български език, винаги се е самоопределял като българин. Така че опитите на западната ни съседка да го "помакедончи", не почиват на никакви логични и разумни доводи. Затова искаме тази ексхумация - да разсеем съмненията. Ако се окаже, че костите наистина ги няма, държавата трябва да реагира и да вземе мерки за разплитането на казуса", категоричен е родственикът на Никола Вапцаров.
Преди години имаше инициатива от банскалии, които искаха гроба и костите на поета да бъдат върнати в Банско. Това не се случи. "Мисля, че гробът му трябва да остане в Централните софийски гробища. Мястото е културен паметник, паметник на историята. А поетът принадлежи на всички, в София се правят и големите чествания. Баща му също е погребан там", допълва младши.
Искат 500 000 лева от община Банско
Наследниците заведоха дело срещу община Банско в окръжния съд, но през октомври то бе отложено. Кметството е поискало допускането на трета страна в процеса - Министерството на регионалното развитие като представител на държавата. Внуците на Вапцаров настояват за над 500 000 лева обезщетение за пропуснати ползи от 2003 г. насам. Внесли са два иска - за въвод във владение на къщата-музей в курортния град и за неправомерно ползване на имота, на който те са собственици. 30-годишният Никола Вапцаров, внук на брата на поета Борис, уточни, че спорът с кметството датира от 1992 г. Исканата сума е изчислена на базата на средния наем в Банско на подобна сграда. "Има решение от 1998 г. на ВАС, че ние сме собственици на имота и за отмяна на актовете за одържавяването му. Разполагаме и с нотариални актове. Не искаме да правим хотел, както се говори. Желанието ни е да развиваме нов тип музей - с млади хора, които знаят чужди езици. Парите ни трябва за издръжката на сградата. Готови сме да си партнираме с общината, заедно да стопанисваме музея. Но няма да допуснем промяна на статута и името му", каза Никола Вапцаров, роден на датата, на която е разстрелян авторът на "Моторни песни". По делото има и насрещен иск от община Банско, която претендира за 1,5 милиона лева обезщетение за направените в продължение на 5 години строително-монтажни работи. "Това означава, че общината е инвестирала всяка година по 300 000 лева за ремонти в сграда, която е само 240 квадратни метра. Но експертизи ще покажат кой е прав", казва той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
