Според чл. 4 на Берлинския договор на "едно събрание от българските първенци" се предоставя правото да изработи преди избора на монарх "Органически устав" на Княжеството. За целта завеждащият съдебния отдел в Гражданската канцелария - Сергей Лукиянов, с помощта на проф. Марин Дринов и други видни български обществени дейци подготвя през септември-октомври 1878 г. проекта. Документът е изпратен за одобрение в Петербург. Този проект за Органически устав на Княжество България има умерено-консервативен характер. В Русия са направени някои поправки в по-демократичен дух. Смята се, че либералните среди сред управляващите кръгове на империята, начело с министъра на вътрешните работи граф Лорис-Меликов, са искали да "тестват" една такава конституция в новоосвободена България, за да видят до каква степен може да дадат права на народа в една бъдеща конституция на Русия, проект за каквато се готови в момента. За основа на нашата се взема белгийската от 1831 г. и правените по неин образец конституции на Сърбия от 1869 г. и на Румъния от 1866 г.
Измененият в Петербург проект е внесен за обсъждане от депутатите в откритото на 10 февруари 1879 г. Учредително събрание. Наред с това руското правителство препоръчва да бъде предоставена на Народното събрание "пълна свобода да изказва своите мнения по съществото на работа и да постановява решения, вземани единогласно или по болшинство на гласовете".
В Учредителното събрание вземат участие 229
представители, от които 88 по избор - по 1 депутат на 10 000 души, 117 по звание, 19 назначени от руския императорски комисар, 12 представители на висшето духовенство и 16 - на малцинствата. Изборният състав е по-голям от посочената цифра, защото част от представителите на административните съвети и съдилища също са избрани от народа.
В Учредителното събрание продължава сблъсъкът между "младите" и "старите" от църковните борби, които в хода на Учредителното събрание оформят Либералната и Консервативна партия.
Либералите имат мнозинство в Учредителното събрание, тъй като към нея принадлежат повечето от народните представители по избор и голяма част от депутатите, присъстващи по право. Като водачи на либералното течение изпъкват Петко Р. Славейков, Петко Каравелов и Драган Цанков. Консерваторите са малцинство. Техни лидери са Тодор Икономов, Марко Балабанов, Константин Стоилов, Димитър Греков, Григор Начович, Тодор Бурмов. Между тези две групировки се разгаря остра дискусия за характера на бъдещата конституция. Принципите на консерваторите се свеждат до създаването на такъв държавен строй, който
да осигури политическо господство на стария елит
и привилегировано положение. Те искат въвеждане на имуществен и образователен ценз на избирателите и за ограничаване броя на депутатите в народното представителство, за двустепенни избори и за създаване на Сенат (Горна камара), който да се противопоставя на "увлеченията на Народното събрание", което князът невинаги би могъл да контролира. Либералите атакуват остро и решително рапорта на комисията. Те се обявяват против ограничаването на правата на широките слоеве от народа. В речите си лидерите на либералното течение Петко Каравелов и П. Р. Славейков оборват предложенията на консерваторите и блестящо отстояват принципите на народоуправлението.
Рапортът на комисията е отхвърлен и Учредителното събрание преминава направо към разглеждане на руския проект за "Органически устав на Българското Княжество". Приет е принципът на всеобщо избирателно право за навършилите 21 г. мъже и е отхвърлена онази част от проекта, която предвижда наред с избраните да има и назначени народни представители. Утвърден е еднокамарен парламент, което прави Търновската конституция по-либерална и от белгийската - регламентирано е демократично местно управление, провъзгласени са широки граждански права. Приети са и редица други принципи в либерално-демократичен дух:
забрана на титли и на разделянето на съсловия
неприкосновеност на частната собственост, забрана на непредвидени в закона наказания и извънредни съдилища, както и на мъченията и на конфискуването на имот; забрана на всякакви отличия, освен военните и пр. Постановява се първоначалното образование да бъде задължително и безплатно; пълна свобода на печата, като се забранява цензурата (чл.79). Само печатането на църковните книги е поставено под контрола на Синода. Дадена е свобода и на сдруженията, но тук се поставя уговорката - които не носят "вреда на държавния и обществения порядък, на религията и добрите нрави". Така на 16 април преди 135 г. Търновската конституция влиза в сила. Независимо от по късните изменения, разширяващи правомощията на монарха, тя си остава най-демократичният основен закон на своето време.
Избират депутати с боб и царевица
Изборите за Учредителното събрание са проведени през декември 1878 г. Тъй като все още държавата не е конституирана и няма приет избирателен закон, то населението гласува съгласно регламента, установен от Временните правила за избор на членове на окръжните съдилища. Правилата са одобрени от временно управляващия българското княжество княз Александър Дондуков-Корсаков и влизат в сила от 24 август 1878 г.
Много малко са сведенията как са се провели изборите за Учредителното събрание. Приблизително на 10 000 души население се излъчва един депутат. Бюлетините са били бели листи и избирателят сам пише предпочетеното име. Не се знае дали е имало повече от един кандидат, а също и как са били поставяни кандидатурите. В някои райони, в малки населени места поради това, че голяма част от населението е неграмотно, се е гласувало с бели и черни бобчета или с боб и кукуруз (царевица).
От общо 229 народни представители в Учредителното събрание по избор влизат само 88 човека, главно от днешна Северна България, като това дори не се отнася за всички райони (в Брезник и Трън например не е провеждано гласуване). 117 от депутатите получават правото да заседават в Търново по звание или според заеманата от тях длъжност, 12 са представители на висшето духовенство; 2 са членове на Върховния съд; 103 са председатели на губернските и окръжните съдилища, както и председатели на съответните съвети.
София става столица с един глас аванс
Един от най-ожесточените дебати по време но Учредителното събрание е въпросът за столицата на възкръснала България. Още в хода на Освободителната война кандидати за столица се обсъждат Търново, Пловдив, Русе и София. Търново, като столица на Второто българско царство, Пловдив - като най-голям град, важен търговски и културен център, Русе, свързан по Дунав с Централна Европа.
Решенията на Берлинския договор обаче пречупват избора на столица през нова призма. Пловдив отпада като вариант, защото изобщо не се намира на територията на Княжество България. Русе също не е подходящо поради непосредствената си близост с румънската граница. По този начин да си оспорват титлата "Столица на Княжество България" остават Търново и София. И двата града имат солидни аргументи в своя подкрепа. Освен безспорното си предимство в исторически аспект Търново притежава солидна защита, защото от считаната за основна опасност тогава - Османска империя, го делят мощните склонове на Стара планина, а и останалите граници на младата държава са достатъчно далеч, за да има армията възможност да защити града, дори и при изненадващо нападение. Не трябва да се забравя и близостта на Търново до основните пристанища, разположени на тогавашната територия на България - Варна и Русе, която безспорно би способствала развитието на търговията и международните връзки. В естествен аргумент се превръща и фактът, че именно тук заседава Учредителното събрание, което трябва да постави основите на Третата българска държава.
София обаче не отстъпва на Търново. Макар и никога да не е бил столица на значимо държавно формирование, градът след Берлинския конгрес става естествен център на разпокъсаните български земи. Тя има и мощно "лоби" в лицето на Временното руско управление и княз Александър Дондуков-Корсаков. И най-вече на проф. Марин Дринов.
В крайна сметка новите реалности надделяват над историческата традиция и на 3 април 1879 г. Учредителното събрание постановява в Търновската конституция София за столица на Княжество България, макар и само с един глас. А за утеха на търновци е постановено, че коронацията на българските монарси ще се извършва в техния град, а престолонаследникът ще носи титлата "княз Търновски".
Монархия - да, но не и Сенат
Реч на П. Р. Славейков по повод рапорта на комисията
Какво е изработила комисията? Какви са тези бабини деветини? Всичките ни неприятели са ни борили с това, че не сме били узрели за свободата. Но ето че една комисия от Народното събрание иде да потвърди думите им, като казва и печатно заявява, че ние не сме още за пълна свобода, когато за тази свобода толкози драгоценна кръв проля братският нам руски народ и нашият народ понесе толкова скъпи жертви (ръкопляскания).
Комисията иска да ни се дава свободата като комка - малко по малко, защото ни бил слаб стомахът; също като на человек, който дълго време е бил под затвор и който не трябва да се пуща изведнъж на видело, но по-напред да се тури в кафе - оджа, за да привикне. Монархия, която да управлява нашия нов и неопитен народ, това разбирам; но конституция консервативна не разбирам: то прилича като да казва някой леща на кебап. Те искат конституция, в която да вее нещо, с други думи, искат някаква вятърничава конституция (ръкопляскания)... Като народен представител и в името на народа не приемам рапорта."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
