На 88 години си отиде легендарният френски актьор Ален Делон . В последните години от живота си, страдащ от рак и болестта на Алцхаймер, той беше заобиколен предимно от скандали: наследниците му публично се бориха помежду си за наследството на все още живия актьор. В такава ситуация е лесно да се забрави какъв голям принос има Делон за киното и колко богата е биографията му. Lenta.ru припомня съдбата на един от най-колоритните красавци в историята на киното и най-добрите му роли.
Роден през 1935 г. в семейството на прожекционист и продавачка, Делон още в детството си преживява неприятностите, типични за много европейци, които прекарат първите години от живота си в трудната епоха на световната война и хаоса, който идва след нея. На фона на глобална катастрофа много привидно силни връзки се сриват дори на ниво отделни семейства. Родителите на Ален се развеждат, когато той е едва на четири години. Майка му и баща му се заемат да уредят собствения си живот и дават малкото момче да бъде отгледано в чуждо семейство.
Когато осиновителите му умират един след друг, малкият Ален е принуден да живее, редувайки къщите на майка си и баща си, като се оказва неудобен и за двамата. Накрая родителите м, взимат решение – изпращат сина си в католически интернат.
Артистичността на бъдещата звезда е очевидна още тогава: младият Ален се влюбва в музиката и започва да пее в хор, дори играе малка роля в кратък филм, режисиран от приятел на баща му. Но, както често става в живота, дете, на което през цялото време му е отказвана любовта на родителите, започва да привлича вниманието на другите по съвсем различен начин.
Ален краде и се бие, обижда учителите си, тормози съучениците си. Изключен е серия училища, пие, буйства, бяга.
Мечтата му е да стигне до Америка и, за да я изпълни веднъж дори отмъква мотоциклета на директора на поредния интернат, в който е изпратен от родителите си. Накрая досието му на хулиган е толкова дълго, че още преди да е навършил 14 години Ален попада за кратко и в затвора.
Подобно бурно и проблемно детство не е изключение в следвоенна Франция , а и в Европа като цяло. Те са пълни с необразовани деца и тийнейджъри, които са повече бреме за родителите си, заети да възстановят разрушения свят, но и да преоткрият и изградят наново собствения си живот. Делон не може да избяга и от следващото изпитание, сполетяло неговото поколение млади французи - войната в Индокитай. 18-годишният моряк Делон участва в прочутата кървава битка при Диен Биен Фу, завършила с поражението на Франция. В нея Виетнам прекършва френския колониализъм.
Войната го травмира не по-малко от детството му в приемни семейства далеч от роднините си. „Той беше садист, момче, което обичаше да убива, сексуален перверзник“, описва Делон един от неговите командири по време на военната му служба много години по-късно.
Според мемоарите на самия Делон от 4 години военна служба, той прекарва 11 месеца в караулката за различни нарушения на правилата. Като се има предвид опитът му в убийствата и богатата му криминална биография, не е изненадващо, че след завръщането си от войната той намира своето място в Париж сред гангстерите и проститутките на Монмартър и площад Пигал.
Неговото ангелско лице привлича към него както момичета, така и момчета - и скоро, след афера с актрисата Брижит Обер, той стига до киното. За щастие на целия свят и за спокойствието на обикновените хора, които можеха да пострадат, ако този жесток, труден млад мъж беше останал престъпник.
Така Делон поема по пътя, който го прави „не просто звезда, а монумент на френското кино”, както го нарече днес президентът Еманюел Макрон. Записва името си в историята като най-красивия мъж на ХХ век, а може би и на всички векове,.
Неговите герои са герои в класическия смисъл на думата, но дори и в положителните му образи леденият поглед на Делон оставя имаше известна дупка и нервна несигурност. Колкото по-красив изглежда на екрана, толкова по-болезнено ярко се усеща неговият вътрешен конфликт.
Може би никой друг режисьор не използва външния вид на младия Делон толкова фино, колкото Лукино Висконти.
Ако в „Роко и неговите братя“ Висконти прави Делон жертва на непоносими обстоятелства, то в „Леопардът“, излязъл три години по-късно, той е почти пълната му противоположност - опортюнист, който не само осъзнава своята привлекателност, но и безмилостно я използва.
Друг режисьор, който вижда хищническата двойственост в Делон, е Рене Клеман във филмовата адаптация на романа на Патриша Хайсмит за Том Рипли „Под яркото слънце“. В ролята на безпринципен хамелеон и убиец, ангелската външност на Делон разкрива зловеща, всепоглъщаща бездна.
Дистанцираната, ледена красота на Делон се вписва и в киното на друг легендарен италианец Микеланджело Антониони. Най-често мъжете в лентите му са пасивни, дистанцирани и от време на време изневеряват на луксозните си жени. Делон в „Затъмнение” е съвсем различен, енергичен, очарователен, импулсивен, но в същото време разкъсван от екзистенциална криза, от която страдат и други герои на италианския режисьор. Мъжката привлекателност винаги е форма на нарцисизъм, който в случая с френския режисьор често става материал за луксозна психологическа драма.
Така в „Басейнът“ на Жак Дере неговият герой, писател, уморен от живота, бърка любовта с чувството за собственост и се поддава на изблик на кървава ревност, която в крайна сметка го изгаря до основи.
Драматизмът на филма на Дере се допълва от факта, че партньорка на Делон в „Басейнът“ е Роми Шнайдер , с която той е преживява бурна дългогодишна афера няколко години по-рано и която, както почти всички, които актьорът е обичал през дългия си живот, той безмилостно измъчва. Предателство, неспазени обещания, злоупотреба и раздяла – цялото това споделено преживяване сякаш се чете в начина, по който Делон и Шнайдер съществуват на екрана.
По време на снимките на „Басейн“ избухна друг скандал с участието на актьора: той се оказа главният заподозрян в убийството на собствения си бодигард Стеван Маркович. Полицията смята, че смъртта на гарда е извършена от ръцете на съучастниците на влиятелния корсикански гангстер и, както се смяташе, кръстника (в най-престъпния смисъл) на Делон Франсоа Манкантони - и той дори прекара една година в затвора като заподозрян.
Много за начина на живот на Делон през онези години говори фактът, че смъртта на Маркович скоро довежда и до политически скандал с компрометиращи снимки на съпругата на тогавашния френски премиер Жорж Помпиду, намерени у него. Случаят е потулен - и така си остава неразкрит.
В същото време Делон редовно се появява на екрана в ролите на гангстери или полицаи. В повечето си криминални филми той се изявява като чаровен мачо.
Жан-Пиер Мелвил в „Самурай“ успява да изведе звездата отвъд границите на ролята му, като лишава героя му, убиеца Джеф Костело, от емоции и го прави призрак в класическо наметало и шапка, наметната върху него.
Мълчалив, непроницаем, воден не от банална логика, а от самурайския кодекс на честта, Костело е олицетворение на самотата, граничеща с лудост.
В същото време Делон лесно се разбира на екрана с други звезди. Той, Жан Габен, Лино Вентура играят през 1969 г. в суперхита "Сицилианският клан".
Но любовта на хората от една страна и непрекъснатите скандали около Делон от друга, повлияват на отношението на колегите към актьора с невероятно сложен характер.
Той почти не е получавал професионални награди. Единствената награда "Сезар", присъдена на Делон, парадоксално, отива при него за филм, който публиката мрази в средата на 80-те години.
Животът му през 90-те и 2000-те се състои от все по-малко и по-малко сериозни роли и участие в откровено комерсиални филми, а извън киното - съмнителни бизнес начинания и скандали, скандали, скандали. Разкрития от бивши любовници и собствените му деца, в които той изглежда като чудовище, нови криминални инциденти - било то обвинения във връзки с мафията и полицейски обиск, който открива 72 малки оръжия в къщата на Делон.
Скандалите не спират.
Никой никога не е можел да казва на Ален Делон какво да прави. В последното десетилетие той открито подкрепя десните и дори крайно десните партии във Франция.
Неговите отчуждени деца започват да се борят за наследството много преди смъртта на Делон, чието здраве непрекъснато се влошава. В редки интервюта самият Делон уморено каза, че сериозно мисли за евтаназия. Демоните от миналото непрекъснато се връщат, показвайки на великия актьор, че той няма да намери мир със себе си, нито смирение или покаяние.
Днес легендарният артист, който въпреки всичко беше обичан от милиони по света, най-накрая видя избавление.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
