Сънливост и лоша концентрация издават следваканционната депресия
Сезонът на отпуските приключи и е време да се върнем на работното си място. Отпочинали и заредени с емоции, сега трябва да се отдадем на служебните си задължения. Ако обаче ни е обзело нежеланието да свършим каквото и да било и ни е трудно да се върнем към обичайния ритъм на работа, вероятно страдаме от т.нар. следваканционна депресия. Какво представлява тя и как да се преборим с нея - пред "Стандарт" разказва Виктория Стоилова, психолог, психотерапевт и организационен консултант.
Всяка промяна в ритъма ни на живот, каквото е преминаването от почивката към работата, може да доведе до усещане на дискомфорт. "Когато ваканцията е била време за свободен режим, приятни преживявания и любими занимания, връщането към строгия режим на работа, при това изпълнен с отговорности и не само любими занимания, носи определени неудобства, които изглеждат като симптоми на депресията", посочва психологът и психотерапевт Виктория Стоилова. Според нея обаче е напълно нормално да ни сполети следваканционната депресия, защото човешкият организъм има нужда от известно адаптиране от един в друг ритъм. "Много по-лесно е да правите нещата, които ви харесват, а наложените от някого или от обстоятелствата изискват повече усилия и енергия, както физическа така и психическа", посочва Стоилова. По думите й, понятието "депресия" често се приема като болест, но за предпочитане е да говорим за депресията като състояние, което е нормално в определени граници. "След почивката в повечето случаи тя е по-кратка, особено когато ваканцията не е била много продължителна", отбелязва психологът. И допълва, че в зависимост от особеностите на конкретния човек и причините за дискомфорта му при връщане към предишния режим на живот, тя
може да трае от 1-2 дни
до седмица или две. Ако обаче сме обзети от това състояние за по-дълго време, Стоилова съветва да потърсим консултация с психолог. Тя посочва, че най-често симптомите на следваканционната депресия са липса на желание за работа и енергия, сънливост, по-бавно концентриране, вялост и неорганизираност. "В рисковата група влизат всички, които не харесват особено това, което работят или учат, и не очакват нищо хубаво да им се случи", категорична е Стоилова.
Тя не споделя мнението, че 40-50-годишните са по-податливи на депресия, поради характерните за възрастовия период изменения и нагласи. "Познавам толкова жизнени и енергични хора от тази група, че предпочитам да не правя такива обобщения", уточнява психологът. От следваканционна депресия обаче страдат повече дами, отколкото мъже. "От собствени наблюдения мога да кажа, че жените по-често изпадат в депресия, но и
по-бързо излизат от нея
включително, когато говорим за следваканционна такава. Въпреки че и това, както всички други състояния, е трудно да се разграничи по пол", уточнява психотерапевтът. Стоилова е на мнение, че няма значение колко дълго е продължила отпуската ни за това дали ще изпаднем в депресия след нейния край. "Нормално е, ако човек е бил дълго време в един ритъм, да му е нужно повече време да се настрои към друг режим, но този фактор е относителен. Ако например ваканцията ви не е била особено удовлетворяваща и очаквате на работа да изживеете нещо интересно, едва ли ще изпаднете в летаргия и вялост", смята психологът.
Какво обаче можем да направим, за да избегнем депресията след края на отпуската? Най-добрата рецепта, според Стоилова, е физическата активност и позитивната нагласа към нещата. А за да се адаптираме по-бързо и лесно към работната среда, тя съветва да увеличаваме служебните задачи постепенно. "Добре е да не отивате на работа веднага след връщането ви от почивката, за да сложите в ред домашната си среда и после да пристъпите и към служебните ангажименти", смята психологът. Според Стоилова, трябва още да се постараем да удължим почивката си донякъде, като макар и за кратко, намираме време за поне част от приятните занимания, които сме имали през ваканцията. Ако въпреки всичко ни обземе следваканционна депресия, успешната борба предполага да правим по малко от нещата, които ни доставят удоволствие, както и поетапно да увеличаваме дейностите си, като добавяме ежедневните ни ангажименти. Стоилова съветва още да мислим за хубавите неща, които получаваме от работата - като финанси, нови бизнес или лични контакти, общуване. "Много връзки и приятелства - кратки или по-продължителни, започват от работното място. От друга страна, каквато и да е работа, тя носи знания и опит, които ще ви потрябват занапред, независимо дали са свързани с личното или професионалното ви израстване", смята психологът. Стоилова е убедена, че колкото повече причини си намираме, за да харесваме това, което правим, толкова по-бързо ще превключим отново към "работен режим" и ще забравим за носталгията по отминалата ваканция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
