Всяко лято манастирът става православен лагер
Хора преспиват в светата обител с молитви за здраве и изцеление
"Свети вмчк. Георги Победоносец" край Хаджидимово е единият от двата действащи мъжки манастира в Неврокопска епархия. Според местното предание още преди районът да попадне под османско иго, там е имало света обител, посветена на св. Георги Победоносец. По-късно, около средата на XIV век, храмът на няколко пъти е изгарян, а впоследствие - изоставен и напълно забравен. Манастирът е възстановен отново през 1864 г., а година по-късно е осветена манастирската църква. В наши дни всяка година на 6 май манастирът се изпълва с хора, които преспиват в него с молитви за здраве и изцеление. Много хора са получили помощ, като случилите се чудеса не се броят на пръсти.
През лятото сред манастирската тишина настъпва огромно оживление. Глъч изпълва двора на манастир "Свети вмчк. Георги Победоносец" край Хаджидимово от юни до август, защото по това време всяка години има детски православни лагери. "Така е вече 22 години. Лагерите са утвърдени като програма и практика", уточнява йеромонах Теофил, който е игумен на манастира.
На дълга маса пред главния храм деца оцветяват икони на Иисус Христос, след което ще ги поставят в рамка. Моментът пък ще бъде запечатан с фотоапарат, след което ще се премине към другото занимание. "10 дни е смяната. Децата са от Благоевград, Сандански и Хаджидимово. Доволни са, макар че в началото им е тъжно за мама и тате", казва с усмивка една от учителките.
"Подобни лагери има на още няколко места, но тук са напълно безплатни", добавя тя. "От самото начало е така. Нищо не се заплаща и се стремим да запазим тези условия. Има много хора, които желаят да помагат. Не ни е трудно да събираме децата, а напротив, имаме проблем да поберем всички желаещи", казва от своя страна игуменът.
Програмата на лагерите е богата. Освен че децата посещават богослуженията в църквата, те заучават някои църковни песнопения и молитви.
Подготвят драматизации с поучителен характер и пътуват до близки културно-исторически места. Всяка година лагерът има дадена тема, която определя организацията и съдържанието на всички занимания и игри. Това лято лагерът е посветен на християнското изкуство. Има часове по ръчен труд, пеене и, разбира се, не липсват и игри.
Над 300 деца прекарват част от лятната си ваканция в манастира.
Момчетата и момичетата са разделени, всяка смяна е по около 50 деца. "Част от учителите като малчугани са идвали тук на лагер. А не рядко има и деца, чиито родители са прекарвали ваканцията си тук", казва Александър, който е послушник. Иначе братството е малко, но за самите лагери идват подготвени цели екипи, които включват ръководители, възпитатели и кухненски персонал. Всичко е на доброволни начала.
Деца и родители споделят, че това е уникален житейски опит, защото се осъществява в среда, изолирана от предизвикателствата на модерния свят и формира различни ценности у подрастващите. Става дума за възпитание в родолюбие, в традиционните семейни ценности, личностно израстване, популяризиране на добродетелите и прилагането им в живота, опознаване на духовното и културно-историческо наследство.
Господ е готов да ни даде всичко, но в най-подходящия за нас момент
Чудесата ги има там, където има истинска вяра, казва отец Теофил
Отец Теофил е игумен на манастира. В Хаджидимовския манастир постъпва преди 7 години, воден от желанието си да се посвети изцяло на Бога. Преди това завършва чужди езици и бизнес администрация, но срещата с автентичното християнство - Православието, го променя и намира своето истинско призвание в монашеството.
- Какви са посетителите на манастира, отче?
- Идват християни, но и много мюсюлмани. Районът тук е със смесено население. Почти всяко мюсюлманско семейство може да ви разкаже случай, свързан с нашия манастир. Някой от рода, който е имал проблем или някаква грижа, идва тук и всичко се разрешава. Не само на Гергьовден идват много хора. През годината също имаме много посетители.
- За много чудеса съм чувал във вашия манастир...
- Чудесата ги има там, където има истинска вяра. Когато се молим за нещо добро и полезно. Когато имаме търпението да го дочакаме, защото Господ е готов да даде всичко, но в най-подходящия за нас момент. Съответно Бог очаква ние да се променим и да поправим нещо в себе си, така че да има полза от това чудо. Много хора по този начин намират вярата, променят живота си към по-доброто и се опитват да живеят като истински християни. Всъщност това е най-голямото чудо, промяната на човека.
- Ще ми споделите ли някое от последните чудеса?
- Както вече загатнахме, чудото е естествено следствие от стремежа на човека за по-голяма близост с Бога. За такава искреност Бог се намесва решително в живота ни. Така например, преди време при нас дойде семейство, което от 15 години се опитва да има деца, но все неуспешно. Мъжът и жената се помолиха на чудотворната икона, записахме техните имена за поменаване и напролет дойдоха тук с бебе, с името Гергана. Кръстихме го на Цветница. Неотдавна в манастира доведоха дете, което беше с тежка прогнозна диагноза, клоняща към левкемия. След посещението му тук и молитви тази диагноза отпадна.
Много често водят при нас деца, които заекват или пък не могат да говорят. Понякога след една или две молитви Господ помага. Друг път трябва още няколко пъти, повече търпение и постоянство, но Господ е много милостив към малките деца. Били сме свидетели на това неведнъж.
Имало е случаи на излекуване на бесновати хора, т.е. на обладани от зъл дух. Деца с проблеми в зрението или с ходенето също са оздравявали след молитви в храма.
Освен през лятото манастирът се пълни до краен предел и на Гергьовден. Хора идват от цяла България. Не са малко и гостите, миряните и духовниците от Гърция, където свети Георги се чества по нов стил на 23 април. "Много хора идват, спят тук и получават помощ. Аз лично съм бил свидетел на много чудеса", разказва послушникът Александър.
Едно от най-добре засвидетелстваните такива е свързано с изцелението на глухонямо дете. Семейството дошло с дете на Гергьовден. Помолили се на чудотворната икона на свети Георги. Спали в храма и на следващия ден детенцето проговорило и започнало да чува. В манастира Господ е чул молитвите и на не едно бездетно семейство.
Преданието
Овчар изравя Победоносеца
Свети Георги се явява три пъти на овчаря дядо Атанас Лазаров и му казва да изрови иконата от място, където днес се намира манастирският храм. Първия път овчарят не е повярвал и светецът му се присънил втори път. Дядо Атанас споделил с жена си, но и тя не повярвала. Дори го смъмрила "Ти ли си най-светият човек на селото, че точно на теб да се яви.". На третата вечер светецът пак се явил и настоявал още на сутринта да започне да копае.
Дядо Атанас дошъл на мястото, където днес се издига храмът, но тогава това било турска нива. Като видял чужд човек в имота му, турчинът тръгнал да го гони. В този момент воловете, които работели на нивата, паднали и не искали да станат. Тогава турчинът извикал своите приятели за помощ и съвет. Възрастен мъж казал: "Вижте, това е "гяурски вакъф". Било е свято място за българите и ако Аллах е решил да им го върне, ние не можем да го спрем. По-добре да се извиним на този човек, да му позволим да търси, но ако намери трябва да му отстъпим имота".
Позволяват му да копае, тогава воловете се изправили и дядо Атанас намира чудотворната икона на свети Георги и турчинът отстъпил целия си имот. Така се възстановява отново манастирът. Последвали много чудеса, които и сега не спират.
Момче седи зад светеца на коня
Чудотворната икона на свети Георги Победоносец е с интересен сюжет, зад светеца на коня седи момче. Тази иконография напомня за две чудеса. Това са два отделни, но сходни случая, станали по различно време и място, при които свети Георги спасява и връща отвлечени деца. През 1979 г. храмът се запалва и всичко вътре изгаря - иконостасът, иконите, покривът. Единственото, което оцелява, това е иконата. Димитър Симидчиев - син на тогавашния игумен, влиза в пламъците в светия олтар, където се е пазела иконата. Изнася я навън и всичко рухва. През 1993 г. иконата е открадната от двама мъже. По време на бягството единият от тях изпада в шок, гълта си езика. Следват няколко месеца, в които започват да им се случват нещастие след нещастие. Принудили се да разкрият всичко на полицията с надеждата да се прекратят нещастията им. По подадения сигнал започва разследване. При акция на полицията иконата е открита и върната в манастира. Мъжете направили пълни самопризнания, като споделили още, че ужаса, който изпитали през цялото това време, не пожелават дори и на най-големия си враг.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
