Първият трамвай в града отнема живота на великия архитект
10 юли 1926 г. В Барселона тръгва първият трамвай. Уви, голямата радост завършва с невероятна трагедия. Мотрисата блъска най-великия архитект на всички времена - Антони Гауди. Зареял, както винаги, поглед в любимите си причудливи облаци, геният изобщо не забелязва индустриалното чудо. Тялото му остава да лежи на улицата с часове. Нито един файтонджия не иска да го откара до болницата, защото
в дрехите му не намират пари
за да бъде платена услугата. Никой не разпознава "талисмана" на Барселона. Облечен бил твърде скромно, като бедняк. Не държал на тези неща... В последствие бил откаран в лазарета за бедняци, където приятелите му го откриват чак на следващия ден. Притеснени, че го няма, започнали да го издирват под дърво и камък. На тяхното настояване да го преместят в по-елитна болница, Гауди отказва с думите: „Тук, сред бедните, е моето място“. Там и издъхва.
Разбрали какво се е случило, жителите на Барселона, които боготворят човека, променил града им, изпадат в ужас. Но вече е твърде късно. Затова кметската управа предприема необичаен ход, който остава в историята. Издава разпореждане:
всички таксита и файтони да са оцветени в черно и жълто
Двата цвята символизират, както скръбта по великия каталунец, така и позора на човешкото коравосърдечие.
99 години по-късно папа Франциск направи първата стъпка от канонизирането на Божия архитект, както цял век светът нарича Гауди.
Дни преди католическия Великден, който тази година съвпада с православния, Ватиканът обяви най-известния каталунец за "блажен". Папа Франциск призна "героичните добродетели" на твореца и упълномощи Дикастерията (службата) за каузите на светците да издаде декрет за обявяването му за "блажен", се казва в официалното изявление на курията. Любопитен факт е, че това бе първият държавнически акт на Светия отец, след излизането му от продължителното лечение в болница, където главата на Римокатолическата църква постъпи заради усложнения от пневмония. Първата му официална среща бе също по канонизацията на Гауди.
Процедурата, открита в Рим още през 2003 г., отнема години - изисква се чудо, след това и второ, което да бъде потвърдено от Ватикана. Но за каталунци това няма значение. За тях
Гауди отдавна е светец
а неговите чудеса не са две, а 19. Толкова са архитектурните шедьоври на твореца. 12 от тях са в Барселона, всяка от тях разказва митове, легенди и притчи от камък и дърво. От 1984 г. всички постройки на великия архитект са под закрилата на ЮНЕСКО.
Първите си замъци Антони Гауди прави като дете - на брега на морето. Те са от пясък. Болнавото момче, родено на 25 юни 1852 г., е обсебено от всичко сътворено от природата. Мечтата му е да строи така, както го прави Господ - без прави линии и без ъгли. Те не съществуват в природата. Измислени са от човека, за да ограничават пространството. И Гауди доказва, че са напълно излишни. Постройките му са буквално живи, "движат се".
Гауди завършва архитектура в Барселона. Отдаден е на мистицизма. Не случайно за тема на курсовата си работа
избира врата на гробище
Проектира огромна крепостна порта – граница между света на живите и на мъртвите, с което изумява професорите си. Те не могат да решат какъв е Гауди - гений или луд.
Архитектът привлича вниманието към себе си през 1883 г., когато проектира къща за фабриканта дон Висенс. Гауди така развихря фантазията си, че създава малък дворец, който напомня за източна приказка. Говори се, че богаташът почти се разорил, за да реализира приумиците на архитекта. Именно Каса Висенс впечатлява барселонци с екстравагантната си архитектура и спечелва на Гауди покровителството на граф Еузебио Гюей – меценат с изтънчен вкус. За него Гауди строи разкошен дворец, който успява да смести на съвсем малка площ - само 16Х20 метра.
Гюей не се скъпи за материалите и подписва сметките без да ги погледне. Интериорите изобилстват с екзотична дърворезба, инкрустации от черупки на костенурки и слонова кост, златни и сребърни покрития...
Паркът „Гюей“, смятан за най-жизнерадостното произведение на Гауди, е фантастична сплав от архитектура, скулптура, цвят, светлина, природа и пространство. Разположен върху хълм, обвит от виещи се пътеки и стръмни стълби, той посреща с пъстри змейове и дракони, загадъчни рисунки и тайнствени знаци от разноцветна керамика и колони със странна форма.
Следва друг шедьовър Каса Батийо на текстилния магнат Хосе Батийо. В нея
няма нито една права линия, нито един ъгъл
Антони Гауди вярва, че съвършенството е в кокошето яйце. Затова до последния си дъх носи в джобовете си не друго, а сурови яйца.
На 10 минути от Каса Батийо се намира последното светско произведение на Гауди - Каса Мила, наречена от барселонци Ла Педрера (Каменоломната). Тя спира дъха с пясъчни дюни, моделирани от вятъра и водата или вкаменени вълни.
След 1910 г. Гауди посвещава живота си на един строеж - катедралата Саграда фамилия (Светото семейство). За да наблюдава лично градежа, се пренася в малка къща до него, където остава 35 години. Така и не създава семейство. Единствената му любов остава архитектурата.
Век по-късно, най-мащабната творба на Гауди, е все още незавършена.
Всъщност, амбицията на Барселона е това да стане догодина, когато се навършва точно век от нелепата кончина на мистичния архитект. Но вече повече от 100 години катедралата вълнува ума, сърцето и въображението на всеки, който я погледне. Тя е
пълна със символи
Дванадесетте кули са апостолите, централната с кръста е Христос. Вътрешното пространство е градина, в която колоните са дървета, сплитащи клони, за да образуват купол. Мозайката на покрива отразява лунната светлина, превръщайки се своеобразен фар, който да насочва моряците вкъщи.
Според някои стилът на е неоготически, според други – съчетание на средновековна мистика и късноготически импресионизъм, трети просто отсичат: това е неповторимият стил "Гауди", променил завинаги световната архитектура.
Историята на легендарната катедрала започва с един продавач на книги - Хосеп Мария Бокобела. Посещавайки Ватикана, той си пожелава в Испания да бъде построена църква, толкова величествена, колкото са италианските катедрали. И не се отказва. Събира частни дарения и строителството започна през 1882 г. Архитект е Франсиско Паула дел Вилар. Но година по-късно той подава оставка и Антони Гауди поема поста. На секундата променя радикално плановете и се ражда днешната Саграда Фамилия. Тя е преживяла какво не, включително нахлуване на анархисти, които палят чертежите на Гауди. Но сърцати архитекти възстановяват скиците. Днес в Саграда фамилия вечен покой имат само двама души: Гауди, и книжаря, от който започва всичко - Бокобела.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
