За себе си той казваше: "Аз съм философ, пиша романи само през почивните дни". Човекът енциклопедия Умберто Еко почина на 84-годишна възраст, повален след битката си с рака - той от години се бореше с коварната болест.
"Името на розата" и "Махалото на Фуко" са само малка част от огромното литературно, научно и обществено поле, което Еко обладаваше. Италианецът не бе прекъсвал творческата си активност изобщо - миналата година излезе последният му роман "Нулев брой". Единственият писател, сравним по ерудиция с мощния интелект на Еко, беше аржентинският Хорхе Луис Борхес.
"Светът загуби една от най-значимите личности в съвременната си култура. Неговият поглед - необхватен и тотален - ще ни липсва", написа италианският "Република". "Той беше изключителен пример за европейски интелектуалец, обединяващ уникални познания за миналото с неизтощима способност да предвижда бъдещето", заяви италианският премиер Матео Ренци.
"Не знам какво очаква читателя...Мисля, че писателят трябва да пише това, което читателят не очаква. Проблемът е не да питаш от какво се нуждаят, а да ги променяш... да създаваш този читател, който искаш за всяка история". Това е казал Еко в последното си интервю преди смъртта му, публикувано в "Гардиан". Прочутата му книга "Името на розата" е преведена над 43 езика, а самият той невинаги бе щастлив, че го свързван най-вече с нея.
"Понякога мразя този роман. Действително мисля, че някои от следващите книги са по-добри. Но това се случва на много автори. Маркес може да напише 50 книги, но винаги ще бъде помнен със "100 години самота". Всеки път, когато издам ново заглавие, продажбите на "Името на розата" скачат, тъй като хората решават да прочетат най-известната книга преди новата", казваше той.
Умберто Еко е роден на 5 януари 1932 година в Алесандрия в италианската провинция Пиемонт. Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години. По време на Втората световна война Умберто Еко и майка му Джована живеят в малко планинско село. След войната учи средновековна философия и литература в Торинския университет и през 1954 се дипломира с работа върху Тома Аквински.
През следващите години Умберто Еко работи като културен редактор в телевизия RAI.
През 1956 публикува първата си книга "Il Problema Estetico di San Tommaso", разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. След 1964 преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет и публикува "Теория на семиотиката".
В трактата "Отворената творба" Еко излага своята фундаментална теория, че всяка творба се състои от безкраен набор от знаци и заради това е отворена за безброй възможни интерпретации. През 1963г. Еко се присъединява към "Gruppo 63" - италианско авангардно движение на художници, музиканти и писатели, които търсят нови форми на литературно и естетическо изразяване.
В края на 70-те години вече е разпознаваем експерт и философ, но едва с първия му роман, "Името на розата" от 1980 г., става известен извън академичните среди. Историческата мистична творба, в която са вплетени любимите научни сфери и теории на Еко, през 1986 г. е превърната във филм с участието на Шон Конъри и Крисчън Слейтър, който увеличава популярността на писателя.
Проблясъци
* Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година - да стане лято, и цял живот - да са щастливи.
* Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!
* Културата, не войната, циментира европейската идентичност.
* За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие.
* Новите технологии убиват мисленето.
* Винаги съм бил запленен от фалшификациите и от лъжата. Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията. Тя е разговор за възможни светове. За реалността би могло да комуникира дори едно куче. То обаче не може да лъже.
* Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.
* Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.
* Романът е като дете. Поне две години трябва да се грижиш неотлъчно за него.
* Според мен е важно не толкова да имаш спомени, колкото винаги да си разчистваш сметките с тях, да възобновяваш контакта си с детството, да преоткриваш хората от онова време, някоя приятелка, учителката, в която аз и приятелите ми винаги ще сме влюбени.
* Най-важното качество на честния човек е непоносимостта към религията, която ни кара да се страхуваме от най-естественото нещо на този свят, смъртта, и ни кара да мразим единствения красив подарък на съдбата - живота.
Отиде си Харпър Ли
Харпър Ли, писателката, чийто роман "Да убиеш присмехулник" й спечели световна слава, почина на 89-годишна възраст. В прочутата книга на Ли се разказва за съдебен процес срещу чернокож работник, обвинен в изнасилването на бяла жена, видян през очите на три деца. Действието се развива през 30-те години в американския Юг, родното гнездо на писателката.
"Да убиеш присмехулник" е преведена на 40 езика и е най-четената творба в САЩ във възрастта 12-17 години. Във Великобритания пък е избрана за най-добрата книга на всички времена. Едноименният филм с Грегъри Пек в главната роля печели три Оскара. Самата Харпър Ли е удостоена с "Пулицър" и е спечелила над милион и половина долара от авторските права върху единствения си роман. Преди време Опра Уинфри определи книгата като "романа на Америка".
Ли бе известна със затворения си характер, отшелническия начин на живот и честите откази да дава каквито и да било интервюта. Близък неин приятел от детинство бе писателят Труман Капоти, за когото се смята, че е прототип на образа на Дил от "Да убиеш присмехулник". Тя помага много на Капоти в дългия седемгодишен период, в който той пише "Хладнокръвно".
През 2015-та, 55 години след публикуването на прочутата й книга, адвокатите на Ли бяха съобщили, че са намерили в сейф ръкопис, който сюжетно е продължение на "присмехулника". Той бе публикуван миналата година със заглавието "И страж да бди на пост" . В последните месеци от живота си, след прекаран инсулт, Ли имаше проблем с паметта, затова и се появиха съмнения, че тя изобщо не е давала съгласие втората й книга да се публикува. Харпър обаче разсея всички въпросителни и заяви, че сама е поискала книгата да стане факт. Между двата романа имаше повече от половин век разлика във времето.
Една от най-известните снимки в света на литературата - писателката и Труман Капоти, които бяха изключително близки приятели
Илия Добрев си тръгна с Левски
Илия Добрев избра да си тръгне от света на датата, на която преди 143 години е обесен Васил Левски - любимият и най-скандален герой в неговата екранна кариера. Професорът от ВИТИЗ десетилетия по-късно признаваше, че дори не е осъзнавал до край риска да приеме ролята на националния идол. До пробните снимки стигат още Коста Цонев, Наум Шопов, Любомир Киселички и Руси Чанев. Избират него - въпреки че е на 27. Дотогава е играл в 10 продукции, но няма кой да му обясни как трябва да се превъплъти в българския Христос. Както е знайно от историята, сериалът на Вили Цанков провокира дебати, изпълнени с крайности. Младият актьор ги приема хладнокръвно - той вече е свикнал да контролира професионалните си страсти. С човешките се справя отдавна: разбрал е, че трябва да стиска зъби, още когато роднини го изпращат в сиропиталище, след като баща му умира само на 34. Докато работи като багерист, го затрупва скала. Илия е едва на 12, когато получава най-големия урок - всичко трябва да се понесе без хленч, а след мрака винаги изгрява слънцето. Вероятно заради желанието да сподели наученото, първо се кани да става учител и дори влиза в педагогическо училище в родното му Хасково. Там, естествено, както навсякъде из бедната България, има драмсъстав. И участието в него преобръща съдбата на младежа. Той избира няколко стихотворения и отпътува към изпитите във ВИТИЗ. Приемат го от раз - с Катя Паскалева, Елена Райнова, Меглена Караламбова, Милен Пенев, Стефан Мавродиев, Стефан Данаилов, Кирил Кавадарков, Руси Чанев... Техните даскали са Боян Дановски, Стефан Сърчаджиев, Методи Андонов, Борис Михайлов... Първата роля на Илия в киното е във "Веригата" - Любомир Шарланджиев го избира, докато текат кръговете в Академията. Следват "Васката", "Вълчицата", "Вечен календар"... Илия се шегува, че буквата В го е обрекла на успех - като победа на латински. Няма съмнение, че през годините той е от най-играещите във Военния и Телевизионния театър, в "199" и Сатирата, в радиото и къде ли не още. В трупата на Армията влиза от спектакъл в спектакъл - някога компанията там е уникално добра: Наум Шопов, Васил Михайлов, Стефан Данаилов, Йоско Сърчаджиев... Той е Хамлет, Тодор Каблешков, Чичиков... На "ти" е с персонажите на Шекспир, Чехов и българските драматурзи. Във всеки от своите образи, независимо от намерението на техния автор, Илия Добрев влага личното си послание: Милост за човека.
Добрев е известен като един от благородниците в гилдията. Когато миналата година започнаха да плюят "Дякон Левски" на Максим Генчев, професорът беше сред първите, които реагираха адекватно: "Всичко това е прекалено. Ясно е, че винаги ще има недоволни, но това не означава, че не бива да снимаме филми за Левски. Всеки от нас носи личната си представа за Апостола - 7 милиона версии. Е, как да се угоди на всички?!". Професорът е от щастливите артисти, чиито семейства са отдадени на изкуството. Той, жена му, страхотната актриса Нина Стамова, дъщеря им Яна Добрева и синът им Ясен свещенодействат в храмовете на Мелпомена. Яна е автор на няколко от добрите пиеси, а брат й е сценограф. Преди време четиримата се засякоха в общия им спектакъл "Боже! Крокодили!" в Сатирата.
Илия и Нина се залюбват във варненския театър, женят се година по-късно. Тя винаги е разбирала душата му и неговата заетост - когато преподава в НАТФИЗ и НБУ, пише и режисира... Като всяка фамилия, и те имат различни драми. Преди няколко години Яна пусна открито писмо в публичното пространство, в което разкри своето отчаяние от действителността, в която живеем. И замина със семейството си в Канада.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
