След султанско опрощение дори комитите слизат от гората и надуват гайдите
Роженският събор е на 118 години. През годините Съборът на свещената за родопчани местност на връх Рожен, е претърпял значителна трансформация, но и до днес за истинските радетели на националното самосъзнание и автентичната история, той остава простор за фолклора ни, място за изконни традиции, български народностен дух и чист патриотизъм. Той е почит към родовите корени и поклонение пред светците-покровители, воля за свобода и единство на народа и нацията, неподвластни на никакви граници.
През 1898 година свещеникът на село Соколовци Ангел Инджов, родом от комитското село Славейно, отправя прошение към граничните власти поне за един ден в годината да се отвори границата за празника на св. Пантелеймон на 28 юли. След одобрението на неговото искане още същата година на 28 юли, при параклиса св. Кирик и Юлита става първият Роженски събор.
Днес масовото съзнание свързва събитието с музика, забавление, търговия и хорско оживление, което през последните издания на събора прерасна в панаир. Рожен за местните хора в същността си и тогава, и днес е молитвена местност с общо 10 параклиса, 6 от които на самите поляни. Имало е още един, който е заличен до основи. В тази
магическа местност с лечебна енергия
растат над 20 билки и лековити треви. Едно от предположенията за наименованието на местността е свързано именно с Рожкиното цвете. Друго гласи, че идва от "ръжен" битов предмет с важна роля във вярванията и обредите на българите. Според народното поверие, нощем ръженът оживява, а вярването е, че никаква магия не може да го победи, че той е по-силен от всички магии. Тази представа предопределя участието му в много ритуали и обредни практики-гонят се змиите и лошото. Народната вяра забранява неженени мома и момък да бъдат
удряни с ръжен, защото нямало да се оженят
Така Съборът възниква като като преклонение пред покровителите - светци, но в същината си той е и политическо събитие, изразявало единството на българите от двете страни на границата - тази която остава в освободена България и другата, която до 1912 година остава под османска власт. Изкуствено прокараната граница минавала точно на връх Рожен и
разсичала Родопите на две, разделяйки семейства
и родове. Те успяват да се видят поне веднъж в годината именно на Роженските поляни, където родопчани се срещат не само физически, но и духовно. Това прави Съборът велико българско събитие, на което дори комитите излизат от нелегалност, за да играят хора и надуят гайдите.
Особено паметен е съборът през 1908 година, когато в ход е младо-турската революция, а султанът дава амнистия на комитите, участвали в Илинденско-Преображенското въстание. Тогава граничният пункт от българска страна в Чепеларе, отправя покана към граничния пункт от турска страна, който се е намирал в Смолян, тогава Пашмакли, също да присъстват на събора.
Турските власти приемат предложението
и на самите поляни началникът на граничния пункт обявява на събралото се множество за султанското опрощение. До вечерта от гората слизат трима илинденски комити със своите чети - Хвойньо войвода от Левочево, Лакудата от Чокманово и Лютата от Смолян, които освен комити, били и ненадминати гайдари. Те извадили гайдите и цял ден, и цяла нощ се надсвирвали, а хората плачели и пеели. Тази автентична история от Събора през 1908 г. се разказвала като съкровен спомен и десетилетия по-късно.
Според изследване на БАН през 30-те години на 20 век всеки трети мъж в Родопите свири на гайда. Когато след Балканската война границата пада, роженските ливади в продължение на близо 60 години се превръщат в място за родови и дружески срещи на родопчани, изселили се във вътрешността на страната, но милеещи за родния край. През 1961 година Рожен се превръща във фолклорен събор и
тогава изгрява оркестърът легенда "100 каба гайди"
Създателят му Апостол Кисьов обикаля надлъж и на шир Родопите-всеки град, всяко село, всяка махала, за да намери и събере всички гайдари. Разучава с тях гайдарски мелодии, настройва гайдите им и само ден преди събора ги събира всичките на Рожен за обща репетиция. Така се създава "чудото на Рожен" - оркестърът, който се превръща в явление на българската култура и символ на Родопите и на България. Точно на този събор през 1961 г. изгрява и звездата на легендарната днес Валя Балканска, която съвсем малка, пред огромна публика за пръв път изпява мощната песен "Излел е Делю хайдутин". Песента, която години по-късно кацна на космическата станция "Вояджър" като символ на човешката земна цивилизация.
През демокрацията
Фолклор, нестинари и кулинарно шоу
След демократичните промени форматът на събитието се променя. През 1993 година съборът придобива статут на Национален фолклорен събор, 7 години по-късно е обявен за Общобългарски събор под патронажа на президента Петър Стоянов. Последното му издание е през 2006 г., когато държавата отпуска средства и той се провежда като своеобразен преглед на читалищното дело, по повод 150 години от основаването на първото българско читалище.
Следващите 9 години обаче, поради липса на финансиране, традицията на Рожен е прекъсната. Като възкръсване е обявено изданието от миналата година, когато по предложение на Сдружение "Рожен - наследство в бъдещето", съвместно с Община Смолян, е организиран като иновативно културно събитие - събор на народното творчество и животновъдство "Рожен 2015".
Наред с традиционната част - "фолклорен конкурс Рожен", се организираха множество съпътстващи събития и атракции. На четири сцени се изявяваха над 8 хиляди самодейци, имаше нестинарско шоу, демонстрации на характерни оръжия на старите българи от прабългарска школа "Багатур", кулинарно шоу с Ути Бъчваров. Проведоха се състезания по ръчна стрижба на овце, доене, състезание по обезкостяване и транжиране, изложение на различни породи животни. Имаше международна изложба на европейски и български породи овчарско куче, състезание по теглене на товари от най-добрите тежкотоварни породи коне в България.
Над 300 гайдари откриха събитието, а според организаторите в трите дни на събора на поляните се събраха над 350 хиляди души.
Валя Балканска пя "Излел е Делю хайдутин", на сцената се изявиха ансамбъл "Родопа", хорът и оркестърът на национално училище за фолклорни изкуства в Широка лъка, кукерите от Широка лъка. Във вечерните концерти се изявиха ансамбъл "Родопа", оркестър "101 каба гайди" Валя Балканска, Младен Койнаров, Златко Кафеджиев, Николай Славеев, Росица Пейчева, а под музиката на Виевската фолкгрупа се изяви най-дългото Роженско хоро.
В новия формат на Събора през 2015 на сцените се изявиха над 8100 изпълнители, певчески и танцови групи и над 530 ансамбъла, което е двойно повече участници от предишните събори. Авторитетно жури връчи златни плакети за първа, втора и трета награда, както и по 5 първи, втори и трети награди на всяка една от четирите сцени на събора. Най-малкият участник в самодейните изяви на събора беше Стоян Стоянов на 2 години и 6 месеца, представил обичая "Жътва" от село Българин, Хасковско. А най-възрастният беше 86-годишният Илия Кадиев от Оркестър "100 каба гайди".
5000 се надпяват и надиграват в събота
3-годишната Вики ще извиси глас, представят занаяти и биопродукти
Над 5000 участници се включват в започналия вчера нов формат на Събора на народното творчество и животновъдството "Рожен-2016". Надиграването и надпяването ще продължи и през почивните дни. Организаторите са амбицирани да го утвърдят като най-мащабния фолклорен форум в България. На поляните е опънат близо осем декара трикольор, организиран е палатков лагер с 1200 места, както и алтернативни маршрути за движение, за да се избегнат задръстванията от миналата година.
За участие във фолклорния конкурс заявка са дали 4516 участници от всички фолклорни области на България, които ще се изявят на 4-те сцени. На Роженските поляни тази година ще се надпяват 168 певчески групи и 29 ансамбъла, 63 танцови състава ще се надиграват, а 140 индивидуални изпълнители ще представят песни и свирни от различни фолклорни области на България. 7 оркестъра са заявили желание за участие в конкурса, ще бъдат представени 17 сценични възстановки на традиционни обичаи.
На сцените ще се представят групи от 207 народни читалища. Участват още формации от детски градини, училища, пенсионерски клубове, организации на хора с увреждания и др.
Най-малкият участник на сцена ще бъде 3-годишната Виктория Петрова от с. Зафирово, обл. Силистра, а най-възрастният участник ще бъде 85-годишният родопски гайдар Стою Чонгаров от оркестър "100 каба гайди". 3-годишната Вики ще вземе участие като индивидуален изпълнител на народни песни.
Организаторите са предвидили и множество атракции, представяне на традиционни български занаяти, животновъдство и биопродукти от български производители. Ще бъдат представени музейни и етнографски експозиции, детска творилница "Рожен". Ще има демонстрации на приготвяне на местни традиционни ястия и печива, кулинарно шоу и, разбира се, много чевермета. Изложения на млечни и месни храни от фермата, селскостопанска и горска техника са част от представянето на продукцията от и за земята и селото. Нестинарско шоу и галаспектакъл "Роженски звездоброй" са предвидени за първата вечер на събитието, което официално бе открито вчера на 15-и и ще завърши на 17 юли.
Днес, освен изявите на сцените, програмата предвижда представянето на традиционни ястия от региона и конни атракции и ще завърши с родопска вечер, която от 19 до 24 часа ще радва хилядната публика, която се очаква в дните на събитието. В концерта ще участват звездни имена като Валя Балканска и Петър Янев, Славка Сариева, Златина Узунова, Румен Родопски, Фанка и Младен Койнарови, фамилия Илчеви и оркестър 101 каба гайди, ансамбъл "Родопа".
На 17 юли фестивалът ще продължи с конкурсната програма на сцените, кулинарни демонстрации и голямо хоро пред всяка сцена. Между 14 и 18 часа са народните веселби, като преди това ще бъдат обявени и лауреатите от конкурсната програма на "Рожен".
Очаква се над 300 хиляди души да изпълнят роженските поляни, за да се насладят на автентичния български фолклор, съчетан с уникалната природа на Родопите. Именно огромният интерес е една от причините община Смолян да се ангажира със събитието в партньорство с Фондация "Рожен - наследство в бъдещето", както и с общините Чепеларе, Девин и Баните.
По основното трасе - пътя Асеновград - Чепеларе - Смолян бяха спрени ремонтите. Обособяват се три обществени паркинга в Смолян, Чепеларе и Пампорово, както и паркинги в района на Рожен. При запълването на паркингите на ливадите има готовност да се отварят такива и на територията на Чепеларе, бившата автогара, на територията на Смолян в Устово, а туристите да ползват обществения транспорт за придвижване до самия събор.
На поляните ще работят 18 ресторанта с по 400 места, а цената на кебапчето, кюфтето и бирата няма да надхвърля 2 лева, обещаха организаторите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
