Ако зимата свършва на Атанасовден, то пролетта започва да си пробива път на 14 февруари. Тогава по стар стил се празнува Денят на свети Трифон. Това е светецът покровител на лозари, винари, градинари. Отскоро към тях се присъединиха и ресторантьорите, които също отбелязват професионалния си празник на Трифон Зарезан. При това празнуват два пъти - веднъж на 1-ви и втори път - на 14 февруари.
Трифон Зарезан е може би единственият празник, който се отбелязва и по нов, и по стар стил. И никой не се притеснява, че старата дата - 14-ти февруари, съвпада с по-известния сред католиците празник на свети Валентин. Въпросът "Какво празнувате на 14-ти февруари?" вече е абсолютно излишен, защото всеки ще ви отговори, че в този ден отдава дължимото и на любовта, и на доброто вино.
Почитането на Трифон Зарезан се смята за наследство от дионисиевите празници. Според житието свети Трифон бил добър лозар, жестоко убит, защото отказал да се отрече от християнството. Според народните предания пък Трифон бил почитател на виното, но и добре се грижел за лозите. Той обаче бил присмехулник. Един ден се присмял и на Божията майка. Затова бил наказан - без да иска си отразял носа с лозарската ножица. Къде е истината за Трифон Зарезан, никога няма да разберем, но това не пречи вече стотици години празникът да се отбелязва тържествено в цялата страна.
Пехливани мерят сили навръх Зарезан
Освен с много пиене Трифон Зарезан се почита и с пехливански борби. Тази народна традиция бе забравена през годините на тоталитаризма, но в началото на демокрацията се възражда. Сега в много краища на България на 1 февруари се провеждат най-зрелищните схватки. Впрочем от две години пехливанските борби са включени в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериално културно наследство. На практика народният спорт е доста сходен с олимпийската дисциплина борба свободен стил. Иначе корените му се търсят в типичните за кюрдските народи мазни схватки "кураш", където участниците се заливат с олио или зехтин. Думата пехливани е от персийски произход и в превод означава герой или шампион.
За народните борби състезателите трябва да бъдат задължително голи над кръста и без обувки. Крачолите се зашиват с конец преди мача, за да се предотврати възможността съперникът да вкара ръката си под тях. На кръста са затегнати добре, тъй като най-често борецът пада жертва, ако противникът му успее да бръкне под колана. Тогава настава и най-големият смях сред публиката. Целта е противникът да бъде туширан, но това е трудно постижимо, тъй като върху хлъзгавите тела е почти невъзможно да се приложи захват. По традиция победител в пехливанските борби е този, който успее да обърне противника си по гръб или да го вдигне във въздуха, а наградата е жив овен. Шампионите са се радвали на голяма почит. Затова някога момите са се задомявали на борбите. Бащите им са избирали бъдещите си зетьове по това как и с каква лекота се справят с противниците си.
И досега битува традицията пехливаните да са едни от най-уважаваните мъже, за тях да се говори с уважение и почит, а имената на победителите да се помнят дълго. У нас се практикува най-вече от мюсюлманското население в района на Лудогорието, Хасковско и Кърджалийско. Освен в Турция и България пехливанските борби са разпространени и в северните части на Гърция, в района на Серес и Родопите. Най-големият празник у нас става над Асеновград в местността Св. Трифон. За разлика от останалите региони тук в схватките участват не само мюсюлмани, но и християни. Освен това не е задължително пехливаните да са намазани с олио. Програмата започва още в 9.30 часа и продължава, докато има участници. Архиерейският наместник и всички отци от града осветяват тепиха и състезателите и благославят за здраве всички присъстващи, жители и гости на Асеновград. Възрастовите категории са три: деца, юноши и мъже, като всяка категория има подкатегория според килограмите на участниците. Записването в борбите става на място.
Пехливанските борби в Асеновград идват от древни времена още по време на османското робство и са едни от най-старите у нас. През 1956 година са забранени от Априлския пленум на БКП, но традицията се възражда отново през 1994 година и оттогава не е прекъсвана. С празника се отбелязва краят на зимата и началото на пролетта. През годините на тепиха в Асеновград са се качвали едни от най-големите борци на България като Димитър Кумчев и Станко Инджов. Миналата година специален гост бе и петкратната световна шампионка Станка Златева.
Мъжете са на лозето, жените пълнят кокошка
Трифон Зарезан няма да е празник, ако на този ден мъжете не зарежат лозята, а жените не омесят пита и не напълнят кокошка. Стопанките се заемат с готвенето още от предната вечер. Рано сутринта на първи, а според лозарите познавачи - на четиринадесети февруари, мъжете отиват на лозето, за да изпълнят най-важния ритуал за деня - зарязването. Всеки носи в нова шарена торба бъклица с вино, погачата, кокошката, светена вода от Йордановден и пепел, запазена от бъдника на Бъдни вечер. Когато влезе в лозето си, стопанинът се обръща към слънцето, разпръсква водата и пепелта, прекръства се три пъти и отрязва по три пръчки от три корена. Пръчките се свиват на венец, който се слага на главата. Лозите се поливат обилно с вино от бъклицата, за да дадат много плод и да не боледуват. Стара традиция е на този ден един от лозарите да се избере за цар и да бъде носен до вкъщи от останалите, а после да ги гости богато. Задължително в бъклиците и каните на този ден се слагат лозови пръчки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
