Монахини посрещат днес миряните край старопрестолната столица
Уста Кольо Фичето обновява царски манастир
За кой ли път обикалям манастирите край старопрестолния Търновград. Никога няма да престана да се удивявам колко много потайности се крият из хълмовете на Балкана в този край. Повечето от обителите имат древна история, започната от Второто българско царство. Но един от тях се отличава с особено интересно минало. Става дума за Килифаревския манастир, отстоящ на около петнадесет километра от Велико Търново.
Познавам детайлно историята на светото място. За неговото основаване разказва прочувствената творба на Вселенския патриарх Калист от средата на ХIV в. В нея той описва живота на своя съратник, българина Теодосий. Двамата следват исихасткото учение при видния проповедник Григорий Синаит. След неговата смърт Теодосий обикаля българските земи и разпространява идеите му. Най-сетне открива прекрасната местност до Килифарево и се заселва там. Получил пълната подкрепа на цар Иван Александър, исихастът събира около себе си над 450 човека от България, Сърбия и Влашко. Така се появява Килифаревската книжовна школа, дала такива личности като последния български патриарх Евтимий, бъдещия всеруски митрополит и чичо на писателя Григорий Цамблак Киприан, преводача от гръцки език Дионисий, автора на жития Григорий Доброписец и др.
Теодосий основава манастира между 1348-1350 г. Десет години по-късно той е принуден да се премести по-близо до столицата, поради зачестилите разбойнически нападения. В скалите на живописния пролом Усое монахът създава друга прочута обител - "Св. Троица". Скоро обаче се разболява тежко и заминава за последно пътуване до Константинопол, където почива на 27 ноември 1363 г. Той е погребан с почести в манастира "Св. Мамант", а сподвижникът му Калист убеждава Вселенската патриаршия скоро да го канонизира.
Археолозите отдавна търсят точното място на Теодосиевата обител. През 1974-1988 г. се извършват разкопки в околностите на Килифарево. Те са съсредоточени в местността "Градището" над рекичката Белица. Проучванията разкриват останките от ранновизантийска крепост, която през ХIII-ХIV в. била преустроена и използвана от българите. Изказана е хипотеза, че именно там се помещавал прочутият Килифаревски манастир. Противниците на идеята посочват, че един исихастки манастир не може да се намира на такъв хълм. Те търсят мястото на древната обител под основите на днешния манастир "Рождество на св. Богородица", намиращ се в подножието на хълма "Градището".
Скептиците имат сериозни основания, защото там наистина са запазени средновековни храмове. Става дума за два параклиса, включени през ХIХ век в обема на построената тогава голяма църква. Особено интересен е този, който е посветен на самия св. Теодосий Търновски. В него будят възхищение запазените живописни сцени "Причастие на апостолите", "Поклонение на жертвата", "Благовещение" и др. Надпис разкрива, че фреските са били изпълнени през 1718 г. Изследванията обаче показват, че под този стенописен пласт има друг, който вероятно се датира в ХIV в.
Манастирът явно оцелява след страшното османско нашествие и превземането на Търновград през 1393 г., защото е споменат в писмен извор от 1442 г. В тъмните векове на робството тук се случват паметни събития. По време на Първото Търновско въстание в 1596 г. водените от митрополита Дионисий Рали, болярина Теодор Балин и дубровчанина Павел Джорджич бунтовници се укриват зад здравите стени. Вероятно манастирските сгради са пострадали сериозно при Второто Търновско въстание през 1686 г. Именно тези събития налагат ремонтите на средновековните параклиси, когато се появяват прекрасните фрески от 1718 г. От същото време в обителта са запазени и доста икони.
Манастирът отново е разрушен при размириците в Османската империя към края на ХVIII в. В една преписка от 1805 г. йеромонах Захарий съобщава, че кърджалиите насичат с брадви иконите в храма. Нов период настъпва в 1817 г. с идването на йеромонах Спиридон. Той донася от Рилския манастир съставена в прослава на св. Теодосий Търновски Служба и организира събиране на дарения за възстановяване на обителта. Настоятелите канят прочутия строител Кольо Фичето, който проектира и гради запазената до днес куполна църква "Св. Димитър" и манастирските крила. Майсторът включва в обема на големия храм двата средновековни параклиса и раздвижва стените с множество арки. Строежът на сградата завършва през 1842 г., а монументалната й украса - година по-късно.
Местните хора поверяват направата на иконостаса на тревненските резбари Цоню и Симеон Витанови. В стила на българското Възраждане те изпъстрят композицията с пластични изображения на позлатени дракони и грифони. Иконите сътворяват тревненските зографи Йонко Попвитанов, Цаню Захариев, Досю Коев и др. Особено внушителна е тази на св. Иван Рилски, датирана на 23 януари 1843 г.
От своето създаване до 1944 г. Килифаревският манастир винаги е мъжки. След като запустява за известно време, през 1949 г. в него се установява младата тогава монахиня Юстина. Днес многобройните поклонници и туристи са посрещани от добрите служителки на Христа. Макар и прегърбени от годините, те с готовност им разказват историята на светата обител и основателя й, св. Теодосий.
Светията громял ересите срещу православието
Освен монах, основателят на Килифаревския манастир е и общественик. На няколко пъти царят го вика в столицата, за да води събори срещу ширещите се тогава ереси. През 1350 г. заедно с тогавашния патриарх Теодосий свикват църковен събор, на който подлагат на критика месалианската, богомилската и адамитската ереси. През 1360 г. пък на друг събор осъждат юдейската религия.
Открихме мощи в параклиса
Преди много години заедно с колегата Хитко Вачев за пръв път влязохме в намиращия се зад олтара параклис на св. Теодосий. Изведнъж видяхме малка издатина, открояваща се на покривката върху каменната маса. Когато я вдигнахме, под нея се оказа кутийка с изтрит надпис на гръцки език. Вътре лежаха костици от свети мощи. Надявам се те да са още там и да носят благодат на светата обител.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
