Св. Паисий Светогорец е един от светците, канонизирани през новото време. Живял е през XX в. и отива при Бога през 90-те години на миналия век. Известен е в целия православен свят със своите беседи, слова и поучения, както и с чудотворната молитва, с която го надарил Бог. По-долу поместваме една от множеството беседи на Св. Паисий Светогорец.
Днес се стремят да разрушат вярата и затова постепенно изваждат по някой камък, за да рухне зданието й. Обаче всички сме виновни за това разрушаване: не само онези, които вадят камъните и разрушават, но и тези, които виждаме разрушаването и не се стараем да възстановяваме. Който подтиква някого към зло, ще даде отговор пред Бога за това. Но и съседът ще дава отговор, защото е гледал онзи да прави зло на събрата му и не е противодействал. Хората лесно вярват на онзи, който умее да убеждава.
– Отче, народът е като звяр...
– Аз нямам оплаквания от зверовете. Виждаш ли, животните не могат да причинят голямо зло, защото нямат разум. А човекът, който силно се е отдалечил от Бога, става по-лош и от най-големия звяр! Причинява голямо зло. Силният оцет се получава от развалено вино. Другите, изкуствените оцети, не са толкова силни... По-страшно е, когато дяволът воюва съвместно с някой развратен човек. Тогава причинява двойно зло на другите. Така и плътският помисъл, когато влезе в съюз с плътта, причинява на човека много по-голямо зло. Дяволът, за да влезе в сътрудничество с такъв човек, трябва да може да разчита на него – този човек трябва да има зла воля, злоба.
Впоследствие, Бог да пази, тези хора ще причинят трудности, ще притесняват останалите хора, манастирите. В техните очи Църквата, монашеството ще бъдат зло, защото пречат на плановете им. На днешното състояние може да се противостои само по духовен начин, а не по светски. Бурята ще се усили още малко, ще изхвърли на брега консервни кутии, боклуци, т.е. всичко ненужно и след това положението ще се проясни. Ще видите как в цялото това състояние едни ще получават чиста отплата, а други ще изплащат дългове. Ще стане така, че човек няма да се притеснява от това, че хората преживяват страдания, но, естествено, няма да казва и: "Слава Богу". Колко много ни обича Бог! Това, което става днес, и това, което възнамеряват да направят, ако беше станало преди двайсет години, когато хората бяха духовно по-невежи, щеше да бъде много трудно. Сега хората знаят: Църквата стана по-силна. Бог обича човека, Своето творение, и ще се погрижи за онова, което му е нужно, стига човекът да вярва и да спазва заповедите Му.
Притча за прошката
/Патерик/
В старо време живели двама братя монаси. Манастирът им бил далече от градове и села и двамата живели сами, заедно.
Единственият проблем бил, че двамата постоянно спорели, а спорът им почти винаги преминавал в скандал. По-младият монах обаче винаги проявявал смирение и търсeл от по-възрастния си брат прошка. След обичайния спор и скандал, той винаги казвал: "Прости ми, брате!"
Но по-възрастният монах бил горделив. Не можел нито да прости, нито пък да поиска прошка. Това обаче не притеснявало по-младия и той винаги проявявал смирение. Веднъж се наложило по-младият монах да излезе от манастира по работа, но не се върнал, изчезнал. Минал ден, минал втори, но от него нямало и следа. Така минала цяла седмица. По-възрастният монах започнал да се безпокои за по-младия си събрат:
"Какво се е случило с брат ми? Аз не успях да поискам прошка от него..."
Той излязъл от манастира и започнал да търси по-младия монах, с когото живеел като с роден брат. Започнал да разпитва хората, които минавали по пътя, дали са виждали монаха. Никой не го бил виждал. Хората обаче започнали да се дразнят от непрестанните му питания и да го обиждат, да му се гневят. А той започнал да говори на хората с думите на по-младия си събрат: "Простете ми, братя... Прости ми, брат... Прости ми, сестро..."
Монахът прекарал в това състояние много години, обиколил много места, но никъде не намерил своя брат. Накрая решил да се върне в манастира. Стигайки там, попаднал на заключени порти и почукал, за да му се отвори – помислил, че овчарят е затворил вратите. Почукал на вратата с думите: „Прости ми, брате...", свел поглед и очаквал отговора на овчаря. "И ти, брате, ми прости – чул в отговор".
Вратата се отворила. Там не стоял овчарят на манастира. Бил по-младият брат, който чрез смирението си приучил по-възрастния си събрат на любов и прошка.
За размисъл:
Навсякъде война, навсякъде борба и само духовно подвизаващите се получават успокоение, ръководейки се от Божия закон.
Св. Амвросий Оптински
Предстоящо: Честват паметта на Доростолските мъченици
В неделя от 9,00 ч. в Катедралния храм "Св. св. ап. Петър и Павел", гр. Силистра, ще се отслужи първа съборна служба в чест на Доростолските св. мъченици, която ще бъде оглавена от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, членове на Св.Синод на БПЦ и представители на Поместните православни църкви. По този повод от Доростолска епархия приканват православните християни, които имат възможност, да съучастват в тържествата, да присъстват и така заедно, с едни уста и едно сърце, да прославим Доростолските свети мъченици.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
