Св. Франциск бди над Белозем

Берголио ще ни върне към вечните ценности, надява се отец Кшищоф

Св. Франциск бди над Белозем | StandartNews.com

19 март бе големият ден за папа Франциск. Всички очи се обърнаха към Рим, световните лидери имаха запазени места на площада "Св. Петър", а четвърт милион имаха шанса да видят на живо интронизацията на йезуита Хорхе Берголио за глава на католическата църква. Не само Ватиканът ликува обаче. Празник бе и в Белозем - една от люлките на папския орден на св. Франциск от Асизи в България.

"Посланиците" на папа Франциск в Белозем са отец Кшищоф Ожадович, отец Бартоломей и брат Гжегош. За мъжете е голямо щастие, че новият папа ще носи името на светеца от Асизи. Изборът на Хорхе Бергoлио ги заварил отец Кшищоф в колата. Заедно с няколко младежи карали храна от Пловдив в Раковски. Чули новината по радиото. Веднага започнали да му звънят хора по телефона и да му изпращат SMS-и. Поздравявали го. “Хората се радват - и католици, и православни. И това е хубаво. Храня надежда, че църквата чрез Франциск получава тласък към евангелизация. Много се радвам, защото в днешния свят, когато всяка ценност е поставена под съмнение и постоянно се рекламира един релативизъм, не може да липсва ясен глас, че има ценности, които са непроменими”, казва отецът.
Всеки ден четирийсет деца и още толкова възрастни се хранят безплатно в трапезарията на църквата “Св. Франциск от Асизи” в Белозем. От 2000 г. ежегодно тук се провежда и Международен християнски младежки фестивал, за който пристигат около 150 човека от цял свят. В продължение на седмица младите хора посещават кръжоци по музика, пеене, фотография, слушат литургии, а вечерта

превръщат двора на храма в дискотека

На откритата сцена се правят концерти с участието на международни групи, има фокусници и танцови състави. Всички пеят и танцуват. А чужденците съчетават фестивала с почивка в България. Всичко това се случва благодарение на трима поляци капуцини от ордена на Св. Франциск от Асизи.
Тримата свещеници са и най-добрите приятели на хлапетата в селото. Учат ги на християнски ценности, докато играят с тях. Братята често организират ваканциите на децата на море, организират им скаутски лагери, водят ги на басейн в Пловдив. Миналата година хлапетата били с брат Гжегош на велопоход, както и за риба. В подземието на църквата пък има компютърна зала и зала за игри. Провеждат се безплатни езикови курсове и занималня, където учениците пишат домашните си и изработват различни предмети. За всеки празник брат Гжегош прави театрални постановки с децата. Те си шият костюми, учат репликите и се забавляват. В резултат дворът на

църквата е любимо място за игра

на малчуганите - с люлки, катерушки и градинка, в която тичат на воля. “Но това е само една от изявите на църквата, която е създадена да проповядва вярата. Трябва да се погрижим за тези, които имат нужда. Не обръщаме внимание на светогледа или вярата им. Защото Бог не разделя хората и ние не може да им затворим вратата”, казва отец Кшищоф Ожадович. И добавя: “Ако искаш да помогнеш на някого, изисквай от него. Изисквай повече, отколкото той смята, че може да направи. По този начин ще му направиш добра услуга. Той ще се старае, ще повярва в своите сили и ще направи крачка напред. Когато прескочи летвата, вдигни му я още по-високо. Боли ме, когато родителите затварят вратите за своите деца, казвайки им: "Ти не си способен, не те бива, не можеш да се справиш!". Когато родителите или обществото внушават на човека, че не може да се прави, той изсъхва”, смятат отец Кшищоф.
Ожадович е в България от 1999 г. Докато бил в Семинарията и през ум не му минавало, че ще напусне Полша. Но след това се запознал с мисионер от Африка. “Слушах го и си зададох въпроса дали мога да го направя и аз. Трима мои събратя се готвиха да дойдат в България. И тук пак Господ

Бог ме побутна с пръст

Защото отидох в килията на един от събратята ми и видях, че той се опитва да чете първите букви на български. Аз бях учил руски, но ми беше много трудно и до края на живота си не исках да чета с тази азбука. Но започнах да чета на български и това беше един сигнал, че трябва да дойда тук”, обяснява Ожадович. В България чул езика и пак се "сдобрил" с кирилицата.
Според него българите са вярващи. Важното е да им се предаде вярата. “Няма човек, който да не вярва. Въпросът е в какво. Ако не е в Христа, то ще е в някакви суеверия, на мястото на Господа ще постави нещо друго”, споделя отец Кшищоф. По думите му, първото нещо, което казва на хората, които дойдат при него, е: “Бог те обича”. Обича те с вечната любов. Любовта, която е безусловна. И те обича не заради това, което вършиш, а заради това, че живееш, че съществуваш.

Качулката е "джобът" на капуцините

Орденът на "Малките братя капуцини" (на латинсики - Ordo Fratrum Minorum Capucinorum)
е основан през 1525 г. в италинаския град Урбино от отец Матео де Боскио, и утвърден през
1528 г. от папа Климент VII  като клон на Францисканския орден. Първоначално така наричали
подигравателно тези монаси заради островърхите шапки (известни като капюшони), които те носели.
Защото, съгласно обетите си за бедност, те не са имали дори джобове на расата си, за да не се
изкушават да вземат пари от миряните. Единствено можрли да получават някаква храна, която да слагат в качулките си. Облеклото на капуцините и днес представлява кафяво расо с пришит към него капюшон, пристегнато в кръста с връв, завършваща в края с възел (символ на ненакърнимостта на монашеския обет) и сандали, носени на бос крак.
Идеал за монасите от ордена е Исус Христос. Капуцините отдават преимуществено значение освен
на молитвите, също и на тишината и усамотението сред природата. Наред с това обаче капуцините,
както и всички францискани, развиват широка дейност в грижи за бедните, страдащите и
децата.
От 1573 г. ореденът се разпространява във Франция. По-късно, от 1592 г. - в Германия и
Швейцария, от 1606 г. - в Испания. Но особено разпостранение и авторитет в католическия свят
капуцините си извоюват през последните стотина години. Днес орденът наброява около 18 000 монаси в целия свят. В България отците капуцини започват своята дейност през 1841 г., начело с монсиньор Андреа Канова. Той открива първото училище в България с преподаване на френски език. Днес енории на капуцините в България са "Свети Йосиф" в София и "Свети Франциск от Асизи" в Белозем.


Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Рени
Коментирай