София. Бунтът на студентите в последните дни не остави никого равнодушен. "Ранобудните" окупираха университета в знак на протест, "неспящите" застанаха срещу акцията им, атакувайки ги в нета. Кои са студентите от двете страни на барикадата? "Стандарт" реши да ви срещне с двама от тях.
Ранобудният
Ако не бях в ядрото на окупацията, щях да я изследвам, казва младият историк
"Предишните протести бяха нормални. Уличен обход, скандирания и край. С тях не се променяше културата на съпротива", разказва Ивайло Динев. Той е един от младите хора, които денонощно са в окупирания Ректорат. Един от гласовете на протеста. Историк по образование, в първия ден от новата учебна година той се обърна към състудентите си с думите "Мускулите няма да управляват държавата, а разумът". Днес се опитва да докаже това на практика.
"Да шестваш по улиците не изисква някаква смелост, в тях няма много страст и лудост. Окупацията е нещо по-различно. Тя изпробва менталните и физически сили на всеки един от нас. Окупацията е създаване на държава в държавата", твърди Ивайло. И наистина - студентите имат пропускателен пункт, имат граница, охрана, щаб. Всеки ден - обща студентска среща. "За да осъществиш окупацията, се изискваше лудост, за да я удържим - самоорганизация. Като антрополог бих казал, че окупацията е златна мина за изследване. Ако не бях в ядрото на случващото се, щях да я изследвам", твърди младият историк.
Според него началната точка на всичко се намира в семейството. "Имах късмета да израсна в семейство, в което бях оставен да избирам какво да правя и да поемам с избора си отговорността на собствените плещи", разказва Ивайло. Първо се опитал да стане футболист. "Не се получи - контузих се. Плаках. После поех по пътя на тарикатството, не се получи - не ми беше мястото. Бях оставен да взимам решения за собственото си бъдеще. Това ме научи на множество уроци още преди да навърша пълнолетие", твърди младият историк. Той записва специалност "Минало и съвремие на Югоизточна Европа". "Дава възможност да се развия в различни области (история, култура, политология и езици)". В момента вече е дипломиран специалист по Балканите, получил отличен за работата си на тема "Албанските бункери". "През четирите си години се занимавах научно с изучаване на Албания и албанците", разказва Ивайло. През лятото бил ръководител на екип от 10 студенти, правещи проучване в Македония.
"В момента обработваме резултатите и вече трябваше да излезе книга за проучването. Заради окупацията нямам време", казва той. Проучването е организирано от студентски клуб Balcanica, на който допреди две седмици той е председател. Издавал и студентско списание Via Balcanica. Наскоро създават и неправителствена организация за Балканите, готвят се да направят интерактивен сайт с анализи, фотография и видео. "Засега окупацията ми пречи за довършването на тази идея. Трябваше вече да съм написал четири статии, но успях да направя само една", споделя той. Донякъде свързва бъдещето си с науката, затова и записва магистратура по културна антропология. "Мисля, че ми се удава да проучвам на терен, да говоря с хората и да анализирам настоящи и минали събития. Не изключвам и възможността да бъда учител или преподавател в университет", разказва Ивайло.
Всъщност той има квалификация за учител, дори преподавал един месец. Бил и на косъм да започне редовно в училище, преди да запише магистратура. "Удава ми се да работя с деца, опитвам се да ги разбирам. Те трябва да бъдат изслушвани, а не просто да им се наливат знания", твърди Ивайло.
В момента не работи. Очаквало се да бъде ментор на студенти в неправителствената организация за Балканите, но окупацията забавила това. Иначе е работил като общ работник на строеж, автомивкаджия, рецепционист на хотел и др.
От четири години пише поезия, отличаван е три пъти на националния конкурс "Веселин Ханчев". "Сегашните събития ме вдъхновяват истински. Мисля си, че след време, когато извънредният режим завърши, ще напиша нещо красиво, защото събитията днес са красиви. Доста истории трябва да бъдат разказани. Времето днес ражда герои", казва Ивайло.
Мотивира го вярата, че върши нещо правилно. "Мотивират ме онези 600 студенти, които всяка вечер се събират в 272-ра. Като ги погледна - настръхвам. Мотивира ме вярата на хората, че ние можем да успеем. Мотивира ме бабата, която ми даде хляб с думите "Дръжте се! Вие сте ни последната надежда!". Дори атаките, които предприемат всички партии срещу тях, са мотивация. "Това означава само едно - жестоко объркахме сценария на всяка една от тях", категоричен е той. А го отблъсква "жълтината", с която протестиращите биват засипвани, както и създаването на "контраокупатори и контрапротестиращи". "Мисля, че окупацията вече успя. Тя създаде нова култура на съпротивата. Тя събуди студентската общност. За първи път от много години насам ние успяхме да се обединим около кауза именно защото изразихме исканията си смело и безпрецедентно. Окупацията е радикално действие по форма, но по съдържание - тя просвещава", твърди той. "След време, когато по силата на физиологията ще трябва да тегля чертата за извършеното през моя живот, желая да си кажа: "Един живот ми стига". Без разочарования, без опасения, без притеснения".
Неспящият
Бъдещият културолог помага на комуниста Александър Паунов, мечтае за голямата политика
"Интересувам се от дипломация, право и политика, но по-скоро от самата наука, отколкото от случващото се в страната ни в момента" - това е първото, което казва за себе си Кристиян Калчев, когото всички разпознават като острието на "неспящите студенти". 21-годишното момчето следва културология в Софийския университет (СУ) и живее в столицата от малко повече от година - иначе е от Тутракан. Преди да се запише в СУ, е учил 1 г. право в Югозападния университет (ЮЗУ), но му се наложило да се откаже по финансови причини. В момента работи и сам изкарва парите, с които заплаща таксите за образованието си. Това е и основната причина, която изтъква за участието си в контрапротеста пред Ректората. "Адмирирам правото на гражданска позиция на тези момчета, но не и това, че възпрепятстват моята учебна дейност, за която си плащам с лични средства, изкарани с труд", обяснява Кристиян.
В последните няколко дни срещу студента по културология се изсипаха куп обвинения - едното, че няма право да се противопоставя на окупацията, тъй като лекциите му не са в Ректората и никой не му пречи да учи. Кристиян обаче не е съгласен. "Това, че една голяма част от преподавателите във Философския факултет подкрепя окупацията, оказва влияние на обучението ми, влияе на целия процес. От няколко дни се подготвя и окупация на моя факултет, която е инициирана от преподаватели. Е, питам аз, за какво говорим - за студентска или за академична окупация?", пали се Кристиян. Според него бунтарите от аудитория 272 са нечии пионки и не са там само по своя воля. Част от тях припознава и като момчета, които са му предлагали още през лятото да участва в протестите против кабинета срещу заплащане. "Би било хубаво, ако протестират по своя воля и имат мнение и позиция по въпроса, но не е това начинът да я изразят. Нека отидат на площада", казва Кристиян.
Бъдещият културолог е жегнат и от тиражираните информации, че е член на младежката организация на БСП. И затова е участвал в щурма на Ректората преди дни. За да опровергае тези твърдения, Кристиян е пуснал запитване до партията и вече разполага с официален документ, че не е неин член. Това, което го свързва с червените, е, че от известно време е съветник на зам.-шефа на парламентарната група на "Коалиция за България" комуниста Александър Паунов. "Може би оттам тръгва този слух. Никой обаче не си е направил труда да провери, че не получавам и една стотинка от тази работа", казва той. Момчето не отрича, че иска да се занимава с политика. Амбицията му е продуктувана от желанието за промяна. "Има много неща, на които съм свидетел и с които не съм съгласен", допълва студентът. Интересува се предимно от проблемите на младите хора и на малките деца е България. Това е и направлението, към което клони, и, в което работи с г-н Паунов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
