Преди 25 години БСП реши да извади Георги Димитров от саркофага
25 февруари 1990 година. Националното радио предава репортаж от поредния протестен митинг на Демократичните сили пред сградата на Българската народна банка. Море от десетки хиляди демонстранти за пореден път настоява за премахване на член първи от Конституцията на НРБ, узаконяващ ръководната роля на Българската комунистическа партия. Чуват се обичайните лозунги от рода "Долу БКП" и "БКП в Сибир". Нищо необичайно, дори вече скучно. Изведнъж обаче репортерът крясва истерично: Нападат мавзолея. Възбудата му за миг достига точката на кипене. Напълно оправдано. И най-големият фантазьор дотогава не би си помислил, че последното ложе на комунистическия вожд може да бъде докоснато дори с пръст. През погледа на синия гуру отец Христофор Събев тези драматични събития изглеждат така: "България ми е задължена, че спрях хилядната тълпа да не извади мумията на Георги Димитров от мавзолея. Вече бяха счупили вратата! Тича при мен един полковник от ДС, не го знаех какъв е, трепери целият: "Моля ви се, спрете ги, отец Христофор, ще стане белята, отпред има само две войничета,
нямат и патрони в пушките
Казах му: "Дай ми мегафон!". Той ми донесе веднага. Обърнах се към тях: "Това е провокация! Един човек не бива да лежи непогребан, но не бива и да се гаврим с трупа му!". Няколко месеца по-късно, точно преди 25 години, на 17 юли 1990, правителството на Българската социалистическа партия с премиер Андрей Луканов и министър на външните работи Бойко Димитров /син на героя от Лайпциг/ решава тялото да се извади от мавзолея и да се погребе. Изнасянето става още същата нощ. По-точно в шест часа сутринта на днешния ден преди 25 години. Вождът е положен в обикновен талашитен ковчег, покрит със саван и натоварен на микробус. За погребването на балсамираното тяло настоява най-вече синът на Димитров. В крайна сметка, шефът на интернационала намира покой в католическата част на централните софийски гробища, редом до вечния дом на майка си.
Години след това във филма "Под руините на мавзолея" социдеологът Александър Лилов ще каже: "Въпросът за изваждането на тялото се обсъжда много сериозно в ръководството на партията. Това не е преоценка на Георги Димитров. В нашата история и традиции мавзолеят не присъства."
Георги Димитров умира на 2 юли 1949 г. в санаториума "Барвиха" край Москва. Последните четири месеца той е лекуван там от тежко заболяване. Видни съветски медици поставят диагнозата "сърдечна недостатъчност II степен, чернодробна цироза, диабет, хроничен простатит". Въпреки официалното медицинско заключение обаче, съществува хипотеза за политическо убийство на Димитров по указания на Сталин. Според някои историци такова твърдение звучи нелепо: На бащата на народите не му е нужно да унищожава най-верния си лакей. Други твърдят обратното. Дружбата на Димитров и югославският водач Йосип Брос Тито никак не се харесва на Йосиф Висарионович. В книгата си "Болестите и сексът на държавниците" доктор Тотко Найденов представя своята версия за това как се е стигнало до фаталния край:
Чрез течен живак
който изпълва двойното дъно на чекмеджето на бюрото на Димитров. Това обяснява и защо в мъртвото тяло концентрацията на тежък метал е двадесет пъти над допустимото.
На 2 юли 1949 година в 23,20 минути пред саркофага на "вожда и учителя" застават Сталин, Ворошилов, Маленков, Микоян и цялото съветско партийно ръководство. Българинът е натоварен на влак, който трябва да стане символ на тъгата на гражданите на Съветския съюз и Румъния, които къде по принуда, къде от любопитство, чакат часове по гарите, за да видят тъжния ешелон. България също е потънала в мъка. Веят се черни знамена, звучат траурни маршове, организират се събрания, леят се реки от сълзи. Раздялата с вожда е непосилна за народа, твърди дикторът от кинохрониката. Изходът е намерен бързо. Още повече, че центъра на Москва има пример, който трябва да следваме.
На 3 юли 1949 г. Министерският съвет взима решение тялото на Георги Димитров да бъде балсамирано и поставено в мавзолей. Строителството на дома на покойника е поверено на най-добрите в бранша. Архитектът Георги Овчаров е един от тях. Той е създал сградите на Министерството на вътрешните работи, биологическият факултет и още много други. Фактът, че е бил приближен на Цар Борис, обаче не се харесва на комунистическата власт, която след 1944 година го хвърля в затвора. Но таланта си е талант. Той е нужен на всеки, независимо каква идеология проповядва. Заедно с прочутия архитект в градежа се хвърлят художници, инженери, войници от трудовите войски, работници. Задачата е бъдещата сграда да бъде изградена максимално бързо и да бъде изключително здрава. От СССР идва бързовтърдяващ се цимент. Работи се на три смени, денонощно с най-авангардната за времето си техника. Фактът, че в суматохата загива трудовак притеснява, но за миг не намалява темпото. Свидетелите са задължените да мълчат. За облицовката се използва русенски камък, заменен по-късно с плочи от врачански мрамор. На шестия ден от началото на градежа, точно след 138 часа, на 9 юли 1949 година мавзолеят е готов. Не за изваяни още само корниза, но черен плат успешно прикрива недовършеното.
На 10 юли 1949 г. комунистическата власт обявява Димитров за "вожд и учител на българския народ" и отбелязва погребението му с величествена церемония. Група неудобни за властта лица са въдворени в лагери. Това попълнение на прогонени от домовете им остава в историята като "Димитровско". Тленните останки на героя са внесени тържествено, но през нощта са извадени и отнесени в къща на улица "Шипка" в София. Там
руски лекари довършват балсамацията
Мавзолеят е открит за посещения няколко месеца по-късно, през декември 1949 година.
Вечер с помощта на специален подемник саркофагът се сваля в подземие, в което се намира сложната хладилна инсталация. Платформата, върху която тялото е положено, представлява вана, запълнена с дунапрен. Тя е покрита с армирано стъкло, заменено по-късно с кристален похлупак. При качването за поклонение саркофагът се превръщаше в херметически затворена камера, в която се поддържа температура 17 градуса. Допустимото отклонение е плюс - минус половин градус. Тази точно балансирана температура се постига с помощта на съветска електронно следена климатична инсталация на твърде високо технологично ниво. Точно над главата на покойника, в капака на саркофага е монтиран специален уред, наречен "Фотон". С помощта на инфрачервени лъчи той следи от разстояние температурата.
Съветският екип, занимавал се с поддръжката на тялото, остава в България до 1955 година. После грижите него са поверени на наши лекари. В това отношение България е уникална. Във Виетнам и Ангола телата на Хо Ши Мин и Агостино Нето и до ден днешен се поддържат само от руснаци.
В случай на война се предвижда тялото на Георги Димитров да бъде поставено в контейнер. После специално оборудван за целта автобус трябва да го извози до правителствените скривалища в Стара планина. Там екипът разполага със специално обзаведена камера с всичко необходимо за поддръжка и ежедневни процедури.
41 години мумифицираното тяло Георги Димитров е най-забележителният експонат в държавата. Министерството на отбраната го утвърждава като най-важния си пост - номер едно. Пред каменната сграда непрекъснато се точи опашка от граждани и гости от цял свят. Важни и не толкова важни правителствени делегации, държавни глави, ученици на екскурзия, пенсионерски клубове, новоприети членове на партията, челници в труда напират да се поклонят пред вожда.
Известен артист разказва, че след като цяла нощ ухажван някаква германка, обикаляйки софийските барове, рано сутринта решил да я заведе в мавзолея. И на нея това й се сторило изключително интересно.
На всички национални празници камерите на телевизията се съсредоточаваха върху белокаменната сграда, на чийто трибуна като живи паметници се нареждаха членовете на Политбюро на ЦК на БКП, видни общественици, учени, челници в труда, народни и не чак толкова народни артисти. Вълните от граждани, което се плискаха по булеварда пред тях скандираха имената и носеха портретите им. Екранът на телевизията преливаше от възторг, а на другия ден през всичките колони на българските вестници, на първите страници грейваше снимката на мавзолея и партийните фаворити.
През всичките години реликвата е обект за охрана от първостепенно значение. Има постоянен почетен гвардейски караул, чийто ритуал на смяна е подобен на днешния пред Президентството. Въпреки това през 1956 г. Стоян Зарев-Тони решава по време на първомайската манифестация да взриви мавзолея.
Бомбите с часовников механизъм е трябвало да избухнат
когато на трибуната са най-важните личности в държавата и партията. Така пред очите на хиляди хора да загинат членовете на Политбюро, министри, генерали. В тази акция антикомунистът имал група поддръжници от четиринадесет души. Конспирацията обаче е разкрита и всички са арестувани.
След изваждането на мумията, култовата сграда остава без охрана и бюджет. Всеки започва да я ползва според нуждите си: едни за физиологични облекчения, други за мащабни оперни спектакли, трети като киносалон. Публиката вижда под надписа "Георги Димитров" "Аида", "Кармен", "Княз Игор", непобедимият майор Деянов от "На всеки километър". Някой решават, че пространството пред сградата е идеално за софийски бунище. Трупат се боклуци, книги, най-вече томове на Димитров, стари мебели. Издигат боксов ринг, на който се разиграват скечове, подиграващи всичко червено: от партизаните до челничките краварки от ТКЗС. Има предложения мавзолеят да стане дискотека, музей, нощен локал...Нито едно от тях обаче не се реализира.
Краят - победа на здравите сили
През 1999 година правителството на Иван Костов решава някогашната култова сграда да бъде демонтирана. С отговорната задача се заема министърът на регионалното развитие Евгений Бакърджиев. В идеологически план на тази акция се гледа като окончателната раздяла с комунизма. Победа на здравите сили. Първенците, предвождани от премиера, идват, за да станат свидетели на този исторически акт. Според предварителните изчисления той ще струва 30 000 лева. Един от министрите обещава да поеме хиляда от тях. Всичко и изчислено с точност. Триста килограма амонит са заредени на стратегическите точки. Още миг и от мавзолея ще остане само минало и пепел. Бакърджиев е напрегнат като главнокомандващ армия пред решаващ бой. Дава знак. Часът е 14,37 на 21 август 1999 година. Взрив, пепел и дим обгръща площада, а когато наоколо отново се развиделява, се вижда, че мавзолеят си стои здрав, читав и само леко наклонен. Атаката продължава с още два взрива и общо един тон амонит. Цяла Европа гледа и се чуди на канонадата в центъра на София. Прозорците на всички околни сгради са изпочупени. Жълтите павета но булевард "Цар Освободител" се нагъват като хармоника. Впоследствие се налага да ги сменят. Първенците сеирджии бързо се измъкват. Бакърджиев остава да се бори сам.
В следващите дни тежка строителна техника продължава делото. В крайна сметката прочутата гробница е изравнена със земята точно за седем дни - един повече, отколкото са били нужни за построяването й. Още се спори дали премахването й е добър ход. Но така или иначе вече нищо не може да се промени.
Сега на мястото на мавзолея има градинка. Понякога там построяват палатка и продават бира.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
