Оберамергау – красивото село в Бавария, чиито къщи са изрисувани с библейски сцени – тези дни живее с противоречиви емоции. Хората са щастливи, защото са пощадени от пандемията, и тъжни, защото тя ги лишава от събитие, което подготвят и очакват в продължение на 10 години. Разочаровани са още 450 000 - туристите, които отдавна са купили билети за спектакъла „Страстите Христови“. Той се случва веднъж на 10 години – през 2018-а билетите за 2020-а вече бяха свършили. Но сега зрелището има нова дата – 2022-а. Първото му издание е през XVII век – през 1634 година. Тогава чумата отминава Оберамергау, защото всички горещо и много се молили на Христос да ги спаси от този бич за човечеството. И са Му обещали, че в негова прослава ще изиграят представление за Чудото. Оттогава на всеки 10 години светът гледа Passionsspiele – „Страстите Христови“ - за последните седмици от живота на Исус Христос, разпъването му на кръста и неговото възкресение. Арена за последния четвърт век е построеният през 90-те театър под открито небе - най-впечатляващото в него е, че чуваш всеки звук, където и да се намираш. А 42-то издание трябваше да събере овации на 14 май в нов театър за 4500 зрители – сега обаче костюмите са прибрани и репетициите са стопирани. 2000 души участват в осъществяването на постановката в 16 действия, които продължават 6 часа.
Всички актьори самодейци трябва да са родени в Оберамергау или да живели тук най-малко 20 години. Кристиан Щюкъл, режисьорът на „Страстите Христови“, има родословно дърво, чиито корени го отвеждат до годините на средновековната чума. Всички спазват строги правила – костюмите задължително са ушити на ръка, а мъжете си пускат дълги бради за ролите си. В Мария Магдалена трябва да се превъплъти девственица – но не по-възрастна от 35. През 1990 година изригва чутовен скандал, защото в кожата на най-близката жена до Христос влиза по-възрастна дама, която на всичкото отгоре е омъжена майка на две деца. Предишното представление през 2010-а се завърта 102 пъти от май до октомври. „Набуко“ и „Аида“ са оперите, които са събирали овации в необикновеното пространство след това. Страстните пиеси са често срещани през късното Средновековие, но единствената, която все още редовно се изпълнява, е тази в Оберамергау. „Страстите Христови“ досега са отлагани само няколко пъти - през 1770 година Максимилиян III Йозеф забранява всички подобни постановки. През 1920 година селото е загубило много музиканти и актьори през Първата световна война – тогава всички искат пиесата да се отложи за 1922-а. През 1940-а Втората световна война отменя духовното събитие – направо за 1947-а. Тогава обаче кметът изпада в паника, че зрителите ще останат гладни - Оберамергау все още не може да се съвземе от пораженията на нацизма.
Самото село пък е като галерия на открито заради изобразените върху фасадите му религиозни сюжети. Разбира се, не липсват и светски в традиционния за региона „въздушен“ стил - луфтмалерай, че даже и откровено бирени и други етно теми.
Оберамергау е прочуто и с дърворезбите си – най-атрактивните в региона. Местен дърводелец е направил и огромният кръст над селото, който прилича на Христос. Селото е съсед на прославения ски курорт Гармиш-Партенкирхен – делят ги някакви 20 километра.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
