Някога социализмът се напъна да засели Странджа. Измисли 22-ро постановление, построи къщи, даде 5000 лева, работа и добри заплати на мераклиите и ги прати да живеят в планината. Днес от идеята за младежката република няма дори и спомен. Странджа си е все така красива, дивна но и... самотна. Домове без хора и села, в които няколко старци чакат последните си дни, са тъжната гледка.
Преди шестдесетина години от Ахтопол тръгвала теснолинейка. Основателно тя била символ на индустрията, светлото бъдеще и модерно средство за превоз на дървесината от село Кости. Мощен порой през 1956 г. отнася релсите, мостовете и намеренията влакът да стигне до сърцето на планината, в Младежко. Възстановяването се оказало скъпа работа. Построили нов път. Оттогава в Странджа няма влак, но въпреки това според родените там си остава най-доброто място за живеене.
"Имате чудесна гора... прехласнали се немски специалисти, захласнати по това, което виждат. Но добавили: И ужасяващо горско стопанство. Второто не е трябвало да го казват. Не е любезно дори да е вярно. Навярно затова се говори, че фабриката за паркет в село Граматиково, насред гората, работи с украински дървен материал.
През 1933-а на територията на Странджа 390 хектара се обявени за най-стария резерват в България "Силикозия". Днес в природния парк резерватите са шест. Най-големият "Узенбеджак" е 2530 ха. Гордостта на планината е странджанската зеленика, която някога растяла чак в Швейцария. Има и други растения, които не се срещат никъде в Европа. Някои са на цената на златото. Горската майка е уникална билка. Поставена под възглавницата, тя спасява от уроки. Странджанският чай събира много слънце, повишава имунитета и радва повече от всяка виагра. Елшата пък е свято дърво. Носи късмет. Разбрали са го още келтите, които са живели тук. От нея, според легендата, са направени мостовете, които свързват двата свята. Заради чудесния червеникав цвят на дървесината й е отличен материал за изработване на мебели. От нея са дялали щитове, а с листата й до днес се багри вълна. Местният дъб пък е предпочитан от майсторите бъчвари. Известно е, че той придава сладост на туршиите и мекота на ракията. А за мезе най-добре е да хапнете сурова коприва, храна полезна и вкусна.
Наричат Странджа отстранена планина. Така звучи в превод името й. Някога върховете й са пробождали небето на 3000 метра. Времето ги закръглило и смалило. Днес най-високата точка на планината е 1100 метра и е в Турция. У нас първенец е връх Голямо градище /709 м/. В древността върху него се издигала антична крепост. Диаметърът на стената, която я е опасвала, е сто метра, а дебелината на зидовете 2,5 м. В центъра й се е издигало светилище в чест на бог Аполон. Многобройна войска контролирала пътищата наоколо. Днес няколко каменни блока, останки от стената, напомнят за някогашното величие.
Съвсем под върха, на три километра от Малко Търново, е местността Мишкова нива. През 1981-1983 година експедиция, водена от доц. Петър Делов и Александър Фол, разкрила изпод могилата култов комплекс. Според археолозите там някога е имало тракийски долмен, върху който по-късно римляните построили куполната гробница и могилен некропол. На крачки в съседство са остатъците от селска вила, в която живеели хората, които поддържали некропола. Големите мраморни блокове, които изграждат гробницата, са свързани с метални скоби. Входът е венчан с триъгълен фронтон, върху който е изобразен щит и копие между две човешки длани. Външната крипта има диаметър 23 метра и три реда мраморни блокове. Така са строили в III-V век преди Христа, а според днешните изследователи това е най-изразителният паметник на мярата и безсмъртието. Почит към предците и боговете.
Господ дарил Странджа с много история, красоти и легенди, но я превърнал в затворник през всичките години на студената война. Само избрани археолози и живеещите наоколо са знаели какво се крие в дебрите й..
Асен Недялков, поет, журналист и бивш граничар, си спомня: Имаше две ограничителни зони - едната бе на петнадесет километра от браздата и в нея се влиза само срещу документ, странно защо наречен открит лист. Сякаш отиваш в чужбина. В двукилометрова зона, опасана с висока телена ограда, може да премине само онзи, който има специален печат в паспорта си. Това значи, че живее някъде наоколо и има нива или лозе зад оградата.
Незнайно защо източногерманци, унгарци, чехи мислили, че много по-лесно могат да избягат на Запад през България. Пристигнали уж на море и тайно тръгвали към границата ни. Преминалите през телената ограда вече ликували, приветствайки свободата. Каква ирония на съдбата? Кой да им каже, че все още те са си в българско, а до истинската граница има почти два километра. Следвала среща вместо с турските с българските граничари, която не им предвещавала нищо добро.
За всеобщо облекчение ограниченията отпаднали веднага след 1990-а. Най-после Странджа отново е свободна. Местните вече пазаруват в съседното Дерекьой. По-евтино е и има повече стока. И Лозенград е по-близо от Бургас. След падането на желязната завеса в международен план се роди идеята телената ограда и полосата към нея да станат туристически маршрут. Крачат бодри алпинисти, подвикват айларипи, влюбените се целуват, а наоколо романтика, история и неповторимата гледка на зелено море, бистри реки и водопади. Но международното положение е по-непредвидимо и от най-кротката жена. Днес в Странджа пак има граничари. И отново се строи ограда. Какъв парадокс: Соцродината ни вече не преследва тези, които я напускат, а онези, които напират да влязат в нея. Невероятно и оптимистично. Има и по зле от нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
