Стояна стиска зъби за ЧРД

Майка ми се измори от безкрайните турнета, но на нея никой не може да й заповяда, каза Муката навръх празника

Стояна стиска зъби за ЧРД | StandartNews.com

Стоянка Мутафова ще трябва да стисне зъби, за да изиграе довечера "Столетие мое" навръх 92-ия си рожден ден. Защото великата актриса беше цяла седмица на гастроли из България и се е изтощила и простудила в навечерието на празника. В Сатирата обаче са готови с тортата, фойерверките и поздравителните речи - само примата да даде знак, че е готова да ги понесе преди или след овациите. "Луд умора няма! Не знам как точно ще се случи, но съм сигурна, че майка ми трябва да влезе във форма за часове. Първо - на нея никой не може да й заповяда, така че е безсмислено да коментираме вариант, в който ще се откаже от представлението. Познавам добре характера й, знам на какво е способна. Второ - тя за нищо на света няма да разочарова своята публика. Никога не е било, няма и да бъде. Хората са си купили билети, за да я гледат - и край!", категорична беше Мария Грубешлиева пред "Стандарт". Муката вчера се беше приготвила с армаганите - един от любимите френски парфюми на Стояна и торта. "Няма по-чествана актриса от нея. Безкрайните тържества започнаха с 60-годишнината и се въртяха през петилетка - несметни количества цветя, министри, приятели. За 80 в Сатирата на сцената имаше дори огън. Докараха гигантска торта, която никой не успя да разреже от първия път. Накрая Бранимира Антонова успя, размахвайки грамаден нож. Калата беше другият артист с толкова шумни и разточителни на чувства юбилеи. Но и той знаеше, че няма как да се отърве", казва Муки. Всъщност Валя, съпругата на Калоянчев, тази сутрин вероятно ще е първата гостенка - няма година, в която да не позвъни с торта в ръка. "Калоянчеви са кумове на Стояна и на Нейчо Попов. Спомням си, че за сватбата бяха им поръчали прекрасни мебели - стилни шкаф и гардероб. Чичо Нейчо обаче не спираше да изненадва и да глези майка ми с повод и без повод. Той беше аристократ на духа, широко скроен човек, майстор на големите жестове. Обичаше да й поднася малки кутийки, които веднага подсказваха за скъпи бижута. Стояна и сега не се разделя с прекрасен пръстен със сапфир, който той й донесе някъде от чужбина. Парцалев пък се появяваше най-често с разкошни цветя. Но към мен беше направо разточителен. За първи път излязох в чужбина с тях тримата. Обиколихме Италия с кола. Парцалев носеше доста повече пари от нашите. Направихме големия пазар в Милано. Влязохме в първия лъскав бутик и той ми каза: "Избирай!", връща лентата Муки. Тя е нагласила домашните любимци за рождения ден - персийката Сара Бернар, уличния котарак Чарли Чаплин и 14-годишното куче Джеки Куган.

"Най-важното е всеки да пожелае на Стояна да е жива и здрава, доколкото е възможно на тази възраст. Всяка доза позитивна енергия е добре дошла. Тя цени всичко това, въпреки че понякога може и да не й личи на пръв поглед. Просто е Водолей - темпераментна, артистична, избухлива, донякъде остра. Аз съм Овен - уж с рогата напред, но тя е по-силната. Но и на двете ни минава много бързо, когато се ядосваме една на друга", споделя Муки.

Нейчо Попов - мъжът, заради който Мутафова само на 50 се отказва завинаги от любовта. Стояна: "Нейчо беше абсолютно нематериален човек. Хората много бързо забравят за любовта, когато битът ги погълне. Докато за нас тя винаги беше на първо място. Карали сме се, не е било само романтична идилия, но той никога не допусна в дуета ни да настъпи делничност - от първия до последния ден. С часове сме говорили за някое дърво. Въобще цял живот съм била само с духовни личности. Никога не бих погледнала прост и необразован мъж".

Стояна: "Човек не може да има рецепта как да изглежда. Ако някой ви каже, че това е възможно, да знаете, че ви говори глупости. Не се занимавам с външността си. Това най-малко ме интересува. Още повече че никога не съм минавала за хубавица. В Сатирата винаги казвам: Говорете за моя чар, а не за моята красота. Защото по-важно е обаянието, излъчването. С него можеш да победиш. Има красавици, които нищо, ама, нищо не могат да постигнат. Благодаря на Господа, че ми е дал това, което трябва. Не се хваля, признавам го от сърце, защото съм откровен човек. Ако не притежавах чара, дори не можех да стана актриса".

Стояна: "Невена беше от най-шантавите хора в живота ми. Хората я познаваха като красавица, а тя беше щура комедиантка. Дори мислеха, че сме лоши - забелязвахме най-смешното у тях. Търкаляли сме се от кикот - въпреки че аз можех да й бъда майка. Годините нямат значение, важно е да сме от една и съща кръвна група. Мария Статулова е другата ми приятелка, която има бясно чувство за хумор. Тя е изключително добър човек, много сме близки. Като си отиде Невена, дойде при мен и изплака "Останахме двенките". Сега, като се събираме, усещаме, че и Невена идва при нас.

Едно към едно

Бясното чувство за хумор идва от родителите ми. Те бяха много образовани хора. Майка ми беше завършила класическа филология в Сорбоната. Баща ми - във Флоренция. За да не ги подслушва домашната помощница, си говореха на френски. Когато за първи път чух фраза на този език, се потресох - толкова превзет ми се струваше. Търкулнах се на земята и започнах да ритам. После винаги съм учила немски - оправям се доста добре на него с познанията само от гимназията. Без да съм била в Дойче шуле и да съм взимала частни уроци. Италиански пък научих сама, докато си превеждах откъси от Голдони. С портиер в Мадрид проговорих и испански, докато чаках братовчедите ми да се завърнат от Ибиса.

Понякога съжалявам, че не станах археолог. Всъщност те са творци. Навремето се отнасях подигравателно към баща ми, който ме убеждаваше, че това е моето признание - айде, ще ходя да ти копая делви и разни черепчета. А той казваше: "Да, ама ще поваш в неочаквани светове". И беше прав. И винаги, когато ме е било яд на театъра, съм си мислила: "Боже, защо не съм някъде, където мога да открия нов град."

Острият език винаги ми е носил вреди. Но не съжалявам за нищо. Дъщеря ми все ми вика: "Недей, бе, мамо, бъркаш, работиш срещу себе си". А аз й отговарям: "Не ме учи, ти докъде си стигнала".

В Сатирата бяхме като развързани от синджири кучета - свободни да правим каквото искаме, да импровизираме до полуда, да говорим забранени истини. Бяхме глезени. Всъщност тъкмо заради това от този театър се пръкнаха толкова много звезди - както никъде другаде.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай