Получава смъртна присъда заради Априлското въстание
След Освобождението съставя учебници и е директор на Народната библиотека
Стоян Заимов е роден в село Рупките, община Чирпан. Учи в класното училище в град Стара Загора (1867 - 1869), където се запознава с Васил Левски. Става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През следващите две години завършва педагогически курс в град Пловдив и е учител в българското мъжко училище в град Хасково.
Между 1871 и 1873 г. участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. Заловен е и осъден на заточение в Диарбекир, Мала Азия. Още на следващата година успява да избяга оттам и се установява в Румъния. Там се запознава с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни представители на българската емиграция и се включва активно в нейната дейност. През 1875 г. ръководството на Българския революционен централен комитет му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото Старозагорско въстание (1875). Пръв помощник му е Георги Бенковски. Акцията не е осъществена и се завръща в Букурещ.
Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание през 1876. Определен е за главен апостол на Трети Врачански революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но след избухването на въстанието в Южна България е заловен и получава смъртна присъда. Тя е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр ( Акра или Ако, днес в Израел). Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор и се завръща в България, след което заминава за Русия. Там завършва Педагогическия институт в Москва през 1882. Учителства в различни градове на България - Шумен, Варна, Кюстендил и София (1898 - 1901). През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства. Основава списание "Училищен преглед", а през 1903-1908 г. е директор на Народната библиотека в София.
Наред със Захари Стоянов полага основите на българската модерна мемоарна традиция. Той е и един от създателите на парк-музея край Плевен, посветен на Освободителната Руско-турска война.
Умира в Плевен в 1932 година.
Никола Обретенов се бие редом до Ботев
Никола Обретенов е роден на 28 май 1849 г. в град Русе, в семейството на Тихо Обретенов и на прочутата Тонка Обретенова. Има четирима братя и две сестри. Всичките са неразривно свързани с национално-освободителните борби на българския народ. Братята му Ангел и Петър са четници на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. По-малкият му брат Георги е убит като четник в Сливенската чета на Стоил войвода (1876).
От месец ноември 1867 г. е библиотекар и член на настоятелството на Русенското читалище "Зора". През 1871 г.е куриер между България и БРЦК в Букурещ. Заедно с Димитър Горов от Гюргево разработват нелегален канал Букурещ-Гюргево-Русе, за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие.
От 29 април до 4 май 1872 г. е делегат на събранието в Букурещ. Там се приема новият устав на БРЦК, преизбира се Любен Каравелов за председател на комитета в Букурещ и се упълномощава Васил Левски да образува Привременно правителство в Българско, където намери за добре.
До избухването на Старозагорското въстание на 16 септември 1875 г. участва дейно в подготовката на Червеноводска въстаническа чета. Заплашен е от арест поради предателство, но успява да избяга в Румъния.
На заседанията на Гюргевският комитет е определен за помощник-апостол на Трети врачански революционен окръг. След като съзаклятниците отчитат недостатъчната подготовка за въстанието, се решава Никола Обретенов и Георги Апостолов да се върнат в Румъния, за да купят оръжие, което при избухване на въстанието да го донесат с чета във Враца. Там ги заварва и вестта за избухналото вече въстание и Никола Обретенов се включва в четата на Христо Ботев.
Участва във всички битки, а на 17 юни е заловен от потеря близо до село Шипково, Троянско. Осъден е на смърт, като присъдата е заменена с вечно заточение в Мала Азия, от което се завръща заедно с всички други заточеници след Освобождението.
Навършил 90-годишна възраст, умира на 10 октомври 1939 г. в Русе, няколко дни преди официалното честване на юбилея му.
Георги Апостолов загива във бой
Георги Апостолов е роден през юни 1853 г. в семейството на богат търговец на абаджийска стока и откупвач на натуралния десятък от Ески Заара. Завършва училище в родния си град. Бил е счетоводител в търговска кантора и търговец.
Член на Старозагорския частен революционен комитет на ВРО, основан от Васил Левски. Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875). След неуспеха му бяга в Румъния.
През есента на 1876 г. участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Определен е за помощник-апостол на Стоян Заимов в Трети Врачански революционен окръг.
През пролетта на 1876 г. с Никола Обретенов решават да се върнат в Румъния, за да организират чета, която при избухване на въстанието да донесе оръжие във Враца. Под командването на Христо Ботев, четата слиза на козлодуйския бряг на 17 май 1876 г. След смъртта на Христо Ботев повежда част от четниците. Пада убит в сражение в местността "Рашов дол" на 21 май 1876 г. край село Лютиброд, Врачанско.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
