Столетов замислял опълчение от индуси

Столетов замислял опълчение от индуси | StandartNews.com

Руските офицери не искали да обучават нашите вироглави и своенравни бойци

Българите му донасят вечна слава, след войната жъне успех с мисия в Афганистан

Когато се създава Българското опълчение, всички руски офицери бягат от назначение в него като дявол от тамян. Първо, защото първоначално не е предвидено то да участва в сраженията. Следователно, никаква слава, медали и предсрочно повишение. Второ, на никого не му се занимава с обучението на "братушките", чиято слава на храбри, но вироглави и недисциплинирани бойци вече се е разнесла. На службата в опълчението се е гледало като на наказание. И офицерите търсят всякакви връзки, за да им се размине. Някои дори още тогава са прилагали номера с болничния лист...

При това положение е съвсем ясно, че още по-трудно ще бъде да се намери генерал, който да стане командир на българите. В крайна сметка такъв става генерал Столетов. И то по две причини. Първо, Николай Григориевич Столетов (1834­-1912) не е дворянин. Той е роден в семейство на среден търговец от Владимир. През 1854 г. завършва Физикоматематическия факултет на Московския университет и веднага отива като редник-доброволец в Кримската война. Проявява се в боевете при Севастопол и Инкерман, за което е произведен в офицерски чин -­ образованието си е образование, а и в духа на реформите, предприети от цар Александър II, армията вече не е "светая светих", запазена за дворянството.

Столетов остава в армията, завършва и Генералщабна академия през 1859 г. Но все пак си остава "бяла врана" сред колегите аристоркрати, които са учили заедно в кадетската гимназия или Пажеския корпус.

А втората причина е, че самият Столетов вече е имал идея да се създаде подобен тип опълчение. Само че не от българи...а от индуси! През 1857 г. в Индия избухва знаменитото въстание на сипаите (индийските войници от колониалната армия) против английската власт. То е разгромено и част от бунтовниците успяват да избягат в Афганистан, Персия и в Средна Азия, където през 1865 г. е изпратен да служи Столетов. Той се среща с бегълци-сипаи, и у него се ражда план ­ да се създаде военна част от тях, която Русия да използва в борбата си против британското влияние в района. От тази идея нищо не излиза, но докладните му записки остават. И през 1877 г. му ги припомнят: "Нали искаше да правиш опълчение от индуси ­- ето ти опълчение от българи!"

Българите донасят неувяхваща слава на Столетов. А веднага след края на войната той е изпратен с дипломатическа мисия в Афганистан. Тя се увенчава с пълен успех. Генералът провокира Втората англо-афганистанска война от 1879 г., завършила с катастрофата на британците при Кандахар. С една дума, това, което Столетов го замисля с индийците, го осъществява с афганците. За всички свои заслуги през 1898 г. той е повишен в генерал от инфантерията (пълен генерал) и назначен за член на Държавния съвет.

Последният фелдмаршал на Руската империя
Още в първите дни на войната силите на ген. Гурко освобождават Търново и установяват контрол над проходите

Наред със Скобелев и Столетов, най-популярното име от Освободителната война е това на Йосиф Гурко. Той е роден през 1828 г. в Новгород, Русия в семейството на потомствен дворянин от белоруски произход. И съвсем естествено се ориентира се към военна кариера. Завършва Императорския Пажески корпус (1846) и постъпва на служба като корнет в Гвардейския хусарски полк. Участва в боевете при Белбек по време на Кримската война, и през През 1857 г. вече е капитан, а след като завършва курсовете на Генералния щаб, става адютант на император Александър II през 1860 г. и през 1861 г. е полковник.

За по-натътъшното придвижване в служебната йерархия обаче е нужно да служиш и в строя. Йосиф Владимирович поема командването на IV хусарски Мариуполски полк, след което е повишен в звание генерал-майор и става член на императорската свита през 1870. А от 1873 г. е командир и на бригада от II Гвардейска Кавалерийска дивизия. Следва званието генерал-лейтенант и назначението за началник на II Гвардейска Кавалерийска дивизия през 1876.

Голямата си войнска слава обаче Йосиф Гурко получава именно по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Той е назначен за командир на Предния отряд на Руската армия на Балканите, в чиито състав е и Българското опълчение. Още в първите дни на войната силите на Гурко превземат Търново и установяват контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд под командата на генерал-майор Валериан Дерожински. Предните отряди на Гурко преминават Шипченския проход и стигат до Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на корпуса на Сюлейман паша и последвалите боеве при гр. Нова Загора, Джуранлии (днес Калитиново) и Стара Загора, руските части и българското опълчение отстъпват на Шипченския проход в Стара планина, където остават под командата на генерал Столетов.

Гурко е изтеглен в щаба на императора край Плевен, където през октомври 1877 г. е назначен за командир на Кавалерийския корпус. Като негов командващ той превзема Горни Дъбник и Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в Плевен армия на Осман паша и така затваря блокадния пръстен.

След падането на Плевен Гурко поема командването на Западния Руски отряд. През зимата на 1877-1878 г той преминава Стара планина, изненадвайки турските сили, и на 4 януари 1878 г. триумфално влиза в София. Следват победите при Пазарджик, Кричим и Пловдив и накрая - подписаното и от него в Одрин примирие, с което практически е сложен край на войната.

След Руско-турската война Йосиф Гурко е провъзгласен за граф и получава множество отличия. През 1879-1880 г. е губернатор на Санкт Петербург. Временен губернатор е и на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг през 1882-1883 г. От 1883 до 1894 г. е генерал-губернатор на Варшава. През 1884 г става генерал-адютант, а през 1894 г. е повишен в най-висшето военно звание - генерал-фелдмаршал. Той ще бъде последният, който го получава по време на Руската империя.

Умира в семейното си имение Сахарово, днес предградие на Твер.Погребан е в семейната гробница в църквата "Свети Серафим Волоцки". В градът има музей в негова чест.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай