Проф. дин Николай Овчаров
Не е тайна, че Двуречието или Месопотамия е една от люлките на човешката цивилизация. Не случайно наричат тези земи "златния полумесец". А бреговете на река Ефрат са може би най-наситеното с археологически паметници място на света. Затова не е изненада това, което се случва в горещото лято на 1933 г. на хълма Тел-Харири, някъде на границата между Сирия и Ирак.
По това време тези места са под протектората на Франция. Двама араби са потънали в мъка и копаят гроба на свой роднина. Изведнъж под лопатите се показва лице, а малко по-късно - цяла фигура, облечена в дълга дреха. Бедуините изплашено се разбягват, но после се връщат и виждат, че става дума за каменна статуя. Те разказват за находката си на началника на военния пост лейтенант Кабане. Изкушен от древната история, той пожелава на види мястото и забелязва разхвърляни по хълма обработени каменни блокове. Това е достатъчно, за да напише специален рапорт до Париж.
Оттук нататък събитията се развиват мълниеносно. През октомври същата година докладът е препратен до шефа на Отдела за източни старини към Лувър, Рене Дюсан. Впечатлен от откритието, той веднага звъни на младия археолог Андре Паро и му предлага да замине за Близкия изток. Амбициозният учен не се замисля и тръгва още през декември начело на голяма експедиция. Квадратната мрежа е разположена и на 23 януари 1934 г. разкопките на хълма Тел-Харири започват. Паро още не знае, че тук ще проведе цели 13 кампании чак до 1963 г.
През 1934 г. 32-годишният археолог вече има солидна научна кариера. Роден е в 1901 г. в семейството на протестантски свещеник от Десандан. Учи теология в Сорбоната, а после и история в Школата на Лувър. Така започва неговото занимание с археология, намерило практическо приложение с многобройни разкопки в Близкия изток на територията на днешните Сирия, Ливан и Ирак. През 1926-1928 г. Паро е член на експедициите в Нейраб, Библос и Баалбек, а през 1930-1933 г. ръководи проучванията в Тело и Ларса. Там той открива прочутата "Ваза на Ищар", която днес е един от бисерите в Ориенталския отдел на Лувър. Така се стига до предложението на мосю Дюсан.
Грандиозният успех идва още в началото.
Първата находка е отново статуя - този път на брадат мъж
облечен в кожи и надпис с клинопис: "Ламги-Мари, аз, царят на Мари... Велик жрец на бог Енлил, който посвещава своята статуя на Ищар". Паро е шокиран, защото това е името на загубения град, чиито руини се намират под Тел-Харири. И това е дълго търсеният от археолозите Мари, споменаван в клинописните текстове от шумерските и акадските селища.
Следващите сезони са прекъснати само от Втората световна война. Паро разкрива повече от 80 хектара от града, а след оттеглянето му разкопките не спират. Те представят Мари като един от най-важните градове в Месопотамия. Селището съществува през IV-II хил.пр.Хр., като се наброяват цели осем отделни периода. Сградите са строени от неизпечени тухли. В центъра на града се издига характерният за този район зикурат, а основни храмове са на богините Ищар и Нингурсаг. Най-голямото съоръжение е Дворецът на цар Зимлирим с площ от 2.5 хектара. Портата му се брани от две яки кули, а вътре са открити над 300 стаи и зали, чиито стени са запазени до 4-5 м. Това са царските покои, личните храмове на владетеля, помещения за чиновниците, занаятчиите и слугите.
Възхитителна е вътрешната украса на двореца. Стените са изписани с образи на богове, бойни сцени и пасторални картини от ежедневния живот - риболов, изнурителен земеделски труд, радостно събиране на реколтата. В една от композициите царят на Мари е миропомазван от върховната богиня Ищар. Нейна е и откритата при разкопките статуя от 1800 г.пр.Хр., която вероятно е била главна светиня на града. В руините са намерени и множество други скулптури, украсявали някога сградите на Мари. Това са царски и аристократични портрети в характерния за Месопотамия стил със скръстени на гърдите ръце и огромни очи от седеф и лазурит. Уникална е и мозайката от малки късчета слонова кост, седеф и лазурит, на която е представена религиозна церемония.
Особено ценен е т. нар. архив на цар Зимлирим, включващ
повече от 23 000 таблички с клинопис
Благодарение на тях и на известните от други месопотамски градове надписи историята и животът на Мари могат да бъдат възстановени много точно. Града държава създават западни семитски народи някъде около 3000 г.пр.Хр. Разцветът му е през II хил.пр.Хр., когато е издигнат грандиозният царски дворец и главните храмове. През дългата история на селището то е управлявано от две царски династии.
Богатството на Мари е ставало причина тук да идват различни завоеватели. На два пъти градът трайно се озовава в ръцете на Акад и Ур, но жителите му съумяват да отвоюват свободата си. Всичко обаче приключва през 1758 г.пр.Хр., когато вавилонският цар Хамурапи слага край на независимостта му. Следва въстание на гражданите, потушено жестоко от вавилоняните. Те го разрушават и обезлюдяват толкова силно, че Мари никога не се възстановява повече.
Андре Паро достига огромна слава и почести. През 1957 г. той става кавалер на ордена на Почетния легион, а по-късно и главен уредник на Лувър. Между 1958 и 1962 г. е директор на най-големия френски музей. Паро изнася лекции в много университети и е носител на редица титли. Умира в Париж през 1980 г.
Макетите на жилища
Разкопките в града дават множество забележителни находки от теракота, накити от злато, седеф и скъпоценни камъни, стотици керамични съдове. Уникални сред тях са двата модела на жилища, за които се предполага, че са архитектурни проекти на строителите. Това са цели ансамбли от по осем стаи, разположени край вътрешен двор и оградени със стена.
Съкровището на Ур
Открития в Мари се правят и след оттеглянето на Паро. През 1965 г. в Двореца на цар Зимлирим е намерено гърне, в което е скрито съкровище. То включва статуетки от бронз и слонова кост, сред които блести орелът с лъвска глава с разперени криле, направен от злато и лазурит. От надписа върху съда става ясно, че това е дар, изпратен на царя на Мари от владетеля на Ур, Месанипад.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
