В тайните лаборатории на НИМ
Малцина виждат антики и уникални икони на средновековни майстори
Музеите приличат на айсберги. Но дори и това не е съвсем точно сравнение, защото от айсберга над водата се намира една седма част от цялото. Докато посетителите на музеите виждат една стотна, или в най добрия случай една петдесета част от съкровищата, които той пази.
Екипът на "Стандарт" можа сам да се убеди в това, посещавайки лабораторията на Националния исторически музей.
А дори и малкото, което видяхме, като обработващото се, или вече готово, е наистина уникално.
Буквално на пода, положени върху бял плат, лежат отделените елементи от бронзовата статуя на император Траян, открит край силистренското село Малък Преславец още през 80-те години на миналия век. Лежи и чака щедри спонсори. Защото
възстановяването й струва 60 000 лева
които НИМ не може да си позволи. А всеки елемент от нея представлява истинско произведение на изкуството, изобразяващо богове и герои от античния свят.
Заварихме специалистите по икони да се трудят върху изображенията на Сретение Богородично, работа на живелия през XIX век зограф от Тревненската школа Димитър Кънчев, и на Свети Харалампи, чиято икона още не е идентифицирана като възраст и произход. Но е оригинална, защото е от житиен тип - ликът на покровителя на пчеларите е обграден от 15 сцени, изобразяващи епизоди от живота и чудесата му, които още не бяха реставрирани. За разлика от третата икона - на свети Арахангел Михаил, дело на майстор от Самоковската школа. Тя изгледаше като току-що нарисувана, въпреки че е на около век и половина.
Оказа се, че в подземията на НИМ се пазят и почти
неизвестни на масовата публика църковни реликви
известни на специалистите като вотиви. Те са два вида. Първите са сребърни кутийки с поставени в тях молби за някакво изцеление, които са се полагали пред иконата на съответния светия. А другите вече наистина са произведения на ювелирното изкуство от миналите векове. Те са също сребърни и представляват плоски апликации се най-различни изображения на хора и животни, в знак на благодарност за станалото чудо. Да и на животни, което е било особено популярно в Странджа. Където са се молили и за здравето на добитъка си. Тази практика я има и днес в Гърция, твърдят специалистите от НИМ. И споделиха, че готвят карта албум на вотивите в България.
Но и много отдавна почистени каменни скулптури стоят скрити за посетителите поради липса на експозиционна площ. Като знаменитата стела, изобразяваща празник в чест на Дионисий, на която са изобразени и
боговете и празнуващите жреци
открита в Добричко. Наистина тя бе изложена за малко и отново бе прибрана в депото. Тук е и бюстът на император Валент - най-хубавият образец на скулптурата от IV век и този на Хадриан, спасен в последния момент, преди да бъде изнесен от страната на свиленградската митница. И много още архитектурни елементи - конзоли и капители.
Сигурно затова екипът на НИМ, начело със своя шеф, не са се отказали от търсен на нова сграда. Не само за да слезе музеят при хората. Но и хората да могат да видят поне още толкова от културно историческите паметници, които той пази.
Става ни все по тясно, показваме само 1%
Проф. Божидар Димитров, шеф на НИМ
В началото на 1991 г. поех НИМ като и. д. директор, замествайки излезлия в отпуск по болест проф. Румен Катеничаров. Отпуск, от който уви, той не се завърна, музеят бе замислен като пълноценна институция с 5 основни направления - издирване, конесравция, реставрация, научно изучаване и експониране. За съжаление той изпълняваше само последната си функция - да бъде
визитна картичка на държавата
Повечето от експонатите му представляваха най-доброто от 32 столични и провинциални музеи, а собствените му експонати бяха около 170. В един момент дори имаше идея той въобще да бъде ликвидиран, като собствените му артефакти се предадат в други столични музеи. Днес той има 650 хиляди единици, от които са изложени един процент. Това е все пак съизмеримо като процент с това, което излагат в Лувъра и в Британския музей - два до три процента от техните 2-3 милиона, събирани в продължение на векове. Но ние може да постигнем дори този процент. В крайна сметка тази сграда е много красива, но е строена за партийно-правителствена резиденция, а не за музей. Това силно затруднява подредбата на експозициите в тяхната хронологична или тематична последователност. И ни става все по-тясно. И все по-трудно да обновяваме изложението, като се има предвид, че непрекъснато получаваме нови и нови експонати.
Те продължават да
идват по три линии
Едната са артефактите, отрити от нашите собствени археологически експедиции, другата са даренията, третата - заловеното от съответните служби на полицията и митниците. Получаваме ценности и от прокуратурата и съда, след приключване на делото срещу заловен иманяр или контрабандист, когато те вече не представляват веществено доказателство. Между другото, те са най-цените ни придобивки, защото съответният престъпник е подбирал само най-стойностните неща. Така че не можем да покажем всичко, което впрочем е проблем за всеки музей. Музеят на София половин век например не можеше въобще нищо да покаже, просто нямаше експозиционна площ. Въпреки че разполага с над 100 000 чудесни предмети.
Разбира се, за да бъде изложен един такъв артефакта, той първо подлежи на консервация и реставрация. Когато предметите дойдат при нас, те са болни. Културно-историческите паметници може да се сравняват със стари хора, страдащи от куп болести. И трябва да се лекуват. Това става в Централната национална лаборатория по реставрация и консервация. Тя е към НИМ и в нея работят 20 човека. Това е една уникална за страната ни институция. Защото другите музеи имат по един, най-много двама реставратори, ако въобще има такива. Затова възстановяваме и техни предмети. Не мога да си позволя да съкратя нито един, напротив, оставям на работа и навършилите пенсионна възраст.
Боледуват дори и металните предмети, не само от корозия и патина, но и т.нар.
чума на метала
Що се отнася до предметите от органично естество, те буквално гъмжат от всякакви насекоми, гъбички и микроорганизми. С тях постъпваме, в рамките на шегата, като истински нацисти - държим предмета 24 част в газова камера с фосген. И едва тогава пристъпваме към реставрация. А тя е нещо наистина сложно и скъпо, най-вече заради цените на консумативите и диагностичната техника. Понякога разходите за реставрацията са в пъти по големи от цената, която сме платили, или би трябвало да платим, ако не става дума за дарение.
Те продължават да идват по три линии. Едната са артефактите, отрити от нашите собствени археологически експедиции, другата са даренията, третата - заловеното от съответните служби на полицията и митниците. Получаваме ценности и от прокуратурата и съда, след приключване на делото срещу заловен иманяр или контрабандист, когато те вече не представляват веществено доказателство. Между другото, те са най-цените ни придобивки, защото съответният престъпник е подбирал само най-стойностните неща. Така че не можем да покажем всичко, което впрочем е проблем за всеки музей. Музеят на София половин век например не можеше въобще нищо да покаже, просото нямаше експозиционна площ. Въпреки че разполага с над 100 000 чудесни предмети.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
