С този "Биг брадър" ще опровергаем митовете за порока зад манастирските стени, казва игуменът Христодул
Не е тайна, че у нас монасите оредяват. Големи и богати манастирски имения се управляват и поддържат от двама-трима служители на вярата. "Вижте румънските манастири, сръбските, гръцките - с братства от по 1000-200 души са. Да не говорим за руските, които открай време са многолюдни" - това споделя отец Христодул, игумен на Лопушанския манастир. Някога и в прочутата света обител край Георги Дамяново е имало 50 монаси. Сега са само двама - той и брат Стилиян. Третият е дяконътп стажант Захари, който скоро ще бъде ръкоположен за свещеник.
Отец Христодул обяснява ситуацията с пагубната национализация на църковните имоти. Манастирите са притежавали богати стопанства, ниви, лозя. Монаси, послушници, доброволци на вярата са работили здравата, но са изхранвали и себе си, и нуждаещите се. След 1944 г. манастирите са останали без имотите си. Как да се издържат? И хората да се отдръпнали. "На много места е оставал само по един човек, който е трябвало хем да стопанисва построеното, хем да брани духовността", обяснява вещо отецът. Сега се мъчим отново да ги привлечем. Но как?
Има кандидати за монаси, твърди Христодул. Идват, но нямат представа за живота зад манастирските стени. За мнозина той е като "под манастирската лоза"
Живот под дебела сянка
Сутрин си поспиват, после пийват кафе, играят с мобилните си телефони или сядат пред телевизора. "За такива разбирам, че са дошли заради икономическата криза - при нас все пак храна има или заради своя житейска неудача - по-лесно да потушат мъката си. Не всеки може да се откаже от имуществото, което до този момент е придобил. А монахът няма нужда от имущество. От тези хора не стават служители на вярата. Провалят се и си тръгват", признава игуменът. От такива съображения се е родила инициативата манастирът да отвори своите врати за всички, които искат да разберат с какво се занимава монахът. С очите си да се убедят дали времето му минава пред телевизора или в молитва и труд. "Искаме да изложим на показ нашия живот, нещо като манастирски "Биг брадър", обяснява идеята отец Христодул.
Инициативата е харесана от дядо владика Дометиан и той и е дал благословията си. Вече е решено - от 1 до 30 август в манастира за един ден към скромното братство може да се присъедини всеки, който иска да види как то живее и с какво се занимава.
На ден може да приемат до 3-4 души
Може пък на някой точно този живот да допадне и да остане, надява се игуменът.
Как преминава един ден на отец Христодул? Слаб, с бледо лице, но с благородно излъчване и интелектуална одухотвореност, той е олицетворение на мисията да се служи на Бога. Ставам в 3,30 часа, споделя той. "Ако някой си мисли, че при нас сутрин си поспиваме, лъже се. Чета монашеското си правило и след това отивам в храма. Тъй като сме малко хора и нямаме кандилар, аз паля кандилата", признава отецът. Пред чудотворната ни икона огънят гори денонощно. Следва полунощница, после друга молитва. За утринната са заедно с брат Стилиян. После идва ред на литургията. Едва след нея е времето за ежедневните занимания - грижат се за домакинството, което означава физически труд. Копаят в градината, вадят картофи. Е, сядат за малка закуска. След нея в двора вече чакат вярващи, които са дошли да им бъде прочетена молитва за здраве. Идват и други посетители, които искат да научат нещо повече за манастира, да видят иконите. На тях разказват историята му, която е дълга и достойна за уважение.
Какво слагат монасите на трапезата си ли? За всеки храната е различна, според неговите потребности, отговаря отецът.
Един може да се нахрани с коричка хляб
друг - с една риба. "Кухнята ни е отворена и всеки сам избира храната си. Постът за нас е задължителен, макар в манастира да може да се яде месо и по време на пости. Това се отнася до строителите, които през последните години работиха при нас. Е, не може да обръщаш тонове бетон и да се храниш със сух хляб. Но на нашата трапеза обикновено има картофи, боб, ориз, леща. Ако в неделя сутрин замирише на мекици, това се приема като голямо изкушение", разказва отецът.
От 1 август, когато започва приемането на монаси за един ден, настъпват и Богородичните пости. Престрашилите се да се присъединят към братството, трябва да знаят това, предупреждава игуменът. Еднодневните монаси ще могат да се присъединят към всичките молитви, да четат богослужебните книги, които ще останат на тяхно разположение 24 часа, да споделят трапезата на монасите. Е, няма да четат молитви за изцеление, да приемат изповеди или да венчават и кръщават.
"Лично аз мечтая за манастира на незаспиващите", споделя игуменът. Имало е такъв в Сирия. В него не е заспивал молитвеният живот. Като караули са се сменяли по 2-3 монаси, които са чели псалми, канони. Спирали са само за утринна, вечерня и за литургии. През останалото време са чели и така са осигурявали 24-часово молитвено присъствие.
"Заради всичко това решихме да експериментираме с нашия "Биг брадър". Искаме да покажем нашето молитвено присъствие, нашето доброволно лишение, нашият обет за целомъдрие. Искаме да опровергаем ширещото се опорочаване на монашеския живот. Всеки, който иска да служи на вярата, да заповяда", с добро чувство към бъдещите братя завършва своята изповед за необичайната инициатива отецът.
Зазиданата Дева е магнит за миряните
Лопушанският манастир е един от най-старите манастири у нас. Според монашески проучвания на това място е имало обител още през IХ век. За пръв път за него се споменава в турски данъчен регистър през 1541 г. - съществувал е със същото име и е плащал данъци. Бил е разрушен след Чипровското въстание от 1688 г. До днес в манастира се пазят костите на избитите бунтари. Възстановяването му започва през 1850 г. от монаха от Чипровци Дионисий, който става и негов игумен. Той вдига храма, който е умалено копие на този в Рилския манастир. Църквата е трикорабна, триапсидна с 5 кубета на покрива и околовръстен нартекс с колонада. Има три иконостаса, централният е посветен на Света Богородица. Страничните са посветени на свети безсребреници Козма и Дамян и на Свети Йоан Предтеча-Кръстител. Дърворезбата е дело на Стойчо Фандъков, а иконите - на Николай Доспевски. Чудотворната - Богородица и Христос, е нарисувана от Станислав Доспевски. Пред нея вечно гори кандило.
През 2014 г. манастирът се прочу с откриването на 320-годишна икона на Богородица, зазидана в стените на храма при построяването му. Иконата е била притежание на Чипровския манастир, който е бил опожарен при потушаването на въстанието. По нея личат следите от огъня. Била е спасена и днес мнозина миряни идват да и се поклонят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
