През 2015 година посветихме кампаниите си на новата генерация
Дали България ще бъде утре държавата, за която днес все още можем само да мечтаем? Това зависи от младите. От онези таланти в икономиката, банките, науката, медицината, изкуството, спорта, за които още никой не е чул. Но които имат потенциала да бъдат новите Джон Атанасов, Карал Джераси, Буров или Гунди.
Забързано между финансовия недоимък и политическите интриги обществото ни брои потока млади хора на Терминал 2 и забравя да създаде условията, които ще задържат в родината нейното бъдеще.
Решен да промени това, "Стандарт" посвети кампаниите си на новата генерация - в икономиката, науката, изкуствата, спорта. С инициативите "Млад медик", "Млад банкер", "Млад учен", "Любим млад учител", с мегакампаниите "Чудесата на България" и "ДА! На българската икономика" искаме да намерим решенията, да променим законите и да създадем условията талантите на България да виждат своята реализация у дома.
Младите лекари учат без пари
.jpg)
Осигурихме годишни стипендии по 400 лв. за трима доктори и три сестри
Младите лекари вече ще учат без пари. Това е големият резултат от кампанията "Млад медик", която "Стандарт" провежда тази година съвместно с "Дарик радио", здравното министерство и Българския лекарски съюз.
Здравното министерство поема таксата за обучение от 180 лева на всички специализанти, които са учили по старите правила, обяви министър Петър Москов на 6 юли 2015 г. Средствата ще се покриват по оперативната програма за развитие на човешките ресурси. Здравеопазването неотменно е във фокуса на в. "Стандарт". Но през 2015 г. решихме да поставим акцента върху проблемите на младите лекари и медицински сестри, защото те са бъдещето на системата. Голямата цел на кампанията "Млад медик" е да задържи тези високоспециализирани кадри у нас. Започнахме инициативата през май. И до декември постигнахме впечатляващи резултати.
Наложихме промяна в закона за лечебните заведения, с която специализантите ще могат да сключват договори със здравната каса и да получават пари за работата си.
Осигурихме едногодишни стипендии по 400 лв. на месец за трима млади лекари и три млади медицински сестри. Сред големите резултати от кампанията са още над 100 млн. лв. по ОП "Наука и образование за интелектуален растеж" за медицинските университет, евростипендии за 1000 доктори. В резултат на кампанията бе взето решение всички медицински университети в страната да получават право да провеждат изпити за придобиване на специалност от младите лекари. Защото в момента това се прави само в София.
Избрахме любимците сред учителите
Ученици от четири столични училища гласуваха за най-обичаните си преподаватели в кампанията на "Стандарт" и МОН "Любим учител". Сред наградените бе младата учителка от 119 СОУ Катерина Иванова, която неотдавна бе прекрачила прага на класната стая, но вече всички ученици са запалени по нейния предмет - литературата. Награда получи и географът Даниел Христов от 22 СОУ, който избрал преподаването пред работа в един от телекомите ни. Мира Колева, преподавател по химия в 51 СОУ, и Василка Койнарска, също химик, от Първо СОУ, получиха останалите призове.
Обещаващи учени на стаж в БАН
Кампанията "Научните чудеса на България" отвори вратите за кастинг и на млади учени. Откривателите от новото поколение, класирани в топ 10 от нашите читатели, ще получат възможност да карат стаж в лабораториите на БАН, където техни ментори ще станат известни наши учени. БАН и "Стандарт" търсиха таланти из цялата страна, включително чрез филиалите на Академията. Сред предложените имена бяха младите ни надежди, които ни представиха успешно в най-престижното състезание на INTEL за предуниверситетска наука в САЩ.
От него четири наши момчета донесоха четири награди. В списъка са и българчетата, които редовно защитават името на страната ни на летните школи по математика в Масачузетс. Петър Гайдаров, Христо Стоянов, Григори Матеин, Марин Шаламанов, Васил Василев са само част от тези имена. Петър стана известен като българският талант, решил нерешима математическа задача, и донесе две втори награди от състезанието на INTEL. Григори, Васил и Марин пък получиха четвърти места. Повечето от тях вече учат успешно в наши и чужди университети. Сред номинираните са и родни химици, чийто проект извлича рядко срещан метал от... люцерна. Призьорите ще станат ясни в началото на новата 2016 година.
Отличихме най-големите БГ надежди в спорта
След като посвети първата си кампания "Спортните чудеса на България" на най-великите ни шампиони и победи, през 2015 г. "Стандарт" обърна поглед към младите таланти. Сто от най-обещаващите ни спортисти бяха представени в сайта bgchudesa.com, където от 15 септември до 27 ноември хиляди фенове гласуваха за своите любимци. Вотът за "Младите шампиони" се проведе в две категории -до 14 и до 23 години. Номинираните надежди получиха нужното внимание и уважение. Техните връстници пък видяха в лицето на младите шампиони добрия пример за здравословен начин на живот, воля и упоритост.
След оспорвана надпревара на финалната церемония в "Арена ди Сердика" сред колоните на древния амфитеатър бяха отличени Топ 5 на спортните таланти до 14 години и Топ 10 до 23 години. Зрителите по БНТ, която излъчваше директно финала на "Младите шампиони" видяха урока по мъжество на скиора Алберт Попов, който дойде на патерици, броени дни след тежката катастрофа в Алпите, при която загина неговият треньор. "Продължавам, ще се върна и пак ще побеждавам", заяви Алберт сред овациите на останалите отличени таланти.
Двукратният олимпийски шампион Боян Радев пък не успя да сдържи сълзите си, докато награждаваше своята внучка Бояна Радева, която жъне победа след победа по белите писти.
"Очаквам от вас олимпийски победи", обърна се към отличените таланти спортният министър Красен Кралев, който заедно с шампионката от игрите в Сидни Тереза Маринова прогнозира шансовете на всеки един от наградените. Сред тях бяха още Александър Везенков /баскетбол/, боксьорите Даниел Асенов-Тайсъна и Венелина Попколева, грациите от ансамбъла по художествена гимнастика- Християна Тодорова,Цветелина Стоянова, Цветелина Найденова, футболистите Божидар Краев и Георги Китанов, Краси Георгиев /волейбол/, Явор Пешлеевски /модерен петобой/ и новото пловдивско чудо в леката атлетика Лиляна Георгиева. При малките освен Бояна Радева в Топ 5 влязоха Адриан Андреев /тенис/, Андрей Йорданов /футбол/, Василики Кадоглу / плуване/, Теодора Цанева /карате/, а Тулчан Хамид /карате/ взе специалната награда за най-малък шампион.
Избрахме петимата най-обещаващи банкери
За празника на банкера - 6 декември, поставихме началото на първата по рода си класация за млади финансови мениджъри - "Новата генерация: Банкерите". Идеята ни беше да покажем младото поколение, което идва да замени сегашните емблематични шефове, създали и удържали банковата ни система в сегашния й вид. Единадесет от най-известните икономисти и преподаватели подбраха и класираха най-добрите и най-достойните от кандидатите, номинирани от кредитните институции. На изискано парти в българския Лувър - "Квадрат 500" раздадохме наградите в пет категории - "Бърз старт", "Млад експерт", "Социална ангажираност", "Кариера без граници" и, разбира се, Голямата награда за млад банкер на годината. Нея я спечели безусловно Дончо Донев от Пощенска банка. Той, както и победителите в отделните категории получиха по една прекрасна картина от маестро Иван Яхнаджиев.
Сега вече се готвим за второто издание на конкурса. Имаме намерение да го разширим и да включим в него и другите финансови браншове - пенсионните и застрахователните дружества. Ще усъвършенстваме непрекъснато системата на оценките, ще включим съпътстващи събития... Идеи не ни липсват, отворени сме за креативни предложения. Знаем, че младите и талантливи българи трябва да останат тук, да се доказват в родената си и да бъдат моторът за бъдещото успешно развитие на България.
Помогнахме за нови чудеса в ЮНЕСКО
Чипровският килим и "Сурва" влязоха в световната организация, наред са "Магура" и Александровска гробница
Две от Чудесата на България влязоха в ЮНЕСКО. Чипровският килим и пернишкият обичай "Сурва" вече са част от световното нематериално културно наследство. Кандидатурите им бяха издигнати от кампанията "Чудесата на България" още през 2012 г. Над 1 милион българи ги наредиха с вота си в топ 10 на най-значимите чудеса от нематериалното ни наследство. Ударната реклама, която "Стандарт" и кампанията "Чудесата на България" правят, даде своя резултат и през 2015 г. чипровските килими и "Сурва" получиха своето заслужено признание от ЮНЕСКО. Пак благодарение на кампанията "Чудесата на България" и серията форуми, които "Стандарт" направи в Белоградчик и Хасково още два от символите на България да са на път да получат закрила от световната организация. Документите на пещерата "Магура" и Александровска гробница бяха подадени.
Открити уроци в културно-историческите атракции за ученици бе най-новата инициатива на "Стандарт" с кампанията "Чудесата на България" за 2015 г. Тя стартира с базиликата "Света София", където зам.-кметът на столицата д-р Тодор Чобанов разказа на деца историята на култовия храм. Базиликата, в която е подписан Едиктът на толерантността и е проведен Сердикийският събор, заслужено получи специалната награда на кампанията "Чудесата на България" за културно-историческа атракция на 2015 г. и така се превърна в новия символ на столицата ни.
Кампанията "Чудесата на България" се включи активно в популяризирането на изложбата "Епопея на тракийските царе" в парижкия Лувър. А в. "Стандарт" единствен направи редовно петъчно приложения "Чудесата в Лувъра".
За пети път онлайн гласуването за "Чудесата на България" посочи победителите за 2015 г. Атракция номер 1 стана бургаският остров "Света Анастасия". Призът за откритие заслужено отиде в Казанлък - за гробницата на Севт Трети, а панагюрското злато стана съкровище номер 1. Специална награда за атракция получи и варненският Аладжа манастир.
300 хиляди зрители стояха приковани към екраните на 21 декември, когато БНТ излъчи на живо финалната надпревара между защитниците на обектите и церемонията по награждаването на победителите.
В началото на декември "Стандарт" пусна и второто, допълнено и обновено луксозно издание на книгата - албум "Чудесата на България". Двуезичният алманах вече обикаля България и света като основен подарък, който държавници и големи фирми правят на партньорите си у нас и в чужбина.
Пишем с бизнеса план за растеж
Кристалина Георгиева и Бойко Борисов отговаряха на въпроси на индустрията
.jpg)
Защо "Стандарт" и КРИБ казват: Да! На българската икономика? Защото от това "Да!" зависи не само стандартът ни на живот, но и националното ни самочувствие. Днес индустрията ни има нужда от своите нови, високи стандарти. Затова започнахме големия дебат между бизнеса и властта у нас и в Европа за превръщането на икономическата стабилност в икономически растеж.
Да видиш седнали един до друг 100-те индустриалци на България, които произвеждат 3/4 от брутния вътрешен продукт на страната, е събитие. Да ги събереш 7 пъти на едно място за по-малко от година е тенденция. "Стандарт" положи началото й на 7 април 2015 г. в зала "София" на х. "Маринела". И окончателно я затвърди на 7 декември 2015 г. в зала "EFE" на същия хотел.
30 ангажимента поеха премиерът Бойко Борисов и министрите му в рамките на 7-те национални дебата "Да! На българската икономика". 14 от обещанията бяха изпълнени, 12 са в процес на изпълнение. По 4 още няма движение.
На 7 април премиерът Борисов обеща 3 неща. Първото бе безмилостни удари по контрабандата. И в края на 2015 г. правителството отчете над 2 милиарда повече в бюджета от атака по контрабандата и сивия сектор. КРИБ също изпълни обещанието си и провежда ударна кампания "Бизнесът на светло".
Обещаната от Борисов стратегия за минно-добивната индустрия също е факт, както и ангажиментът му да отравя врати за българския износ. Последното доказателство бе визитата в Китай.
Гарантираните от финансист № 1 Владислав Горанов 300 млн. евро кредитна линия за бизнеса бяха отпуснати. В резултат на дискусиите ни той заложи и 10 млн. лв. повече в бюджета за 2016 г. за музеите в България. Вицепремиерът Томислав Дончев спази обещанието си и направи новия закон за обществените поръчки. Министър Лиляна Павлова пък осигури на строителния бранш евтини заеми с европари и нови механизми за публично-частно партньорство. Министър Ивелина Василева реши конкретни проблеми на бизнеса в Югозападна България.
От първия дебат на 7 април тръгна големият обществен дебат за цената на тока за индустрията и най-вече за реформа в енергетиката.
По най-болния проблем за фирмите у нас - липсата на кадри, с пет форума в страната изчистихме заедно с министъра на образованието проф. Тодор Танев формулата на новите интегрални колежи. Първият от тях - по туризъм, стартира догодина в Бургас. Издействахме още дирекция "Професионално образование" в МОН, 50% квота на бизнеса в настоятелствата на новите колежи и участие на браншови и работодателски организации в писането на учебните планове и програми.
Най-добрата новина за бизнеса у нас - че Брюксел няма да реже еврофондовете за България заради завишените разходи за сигурност и кризата с бежанците, пък дойде на 7 декември 2015 г. от вицепрезидента на Еврокомисията Кристалина Георгиева. Тя пристигна в София специално, за да отговаря на въпросите на индустрията ни в заключителния отчетен форум на кампанията на "Стандарт" и КРИБ. Тя похвали Борисов и екипа му за усвояването на еврофондовете и увери, че България ще получи 2 млрд. евро от бюджета на ЕС догодина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
