Руснаците тръгват с 260 000 души срещу 450 000 турска армия на Балканите
В масовото обществено съзнание Освободителната война се свързва с обсадата на Плевен, с героизма на опълченците ни при Стара Загора, Шипка и Шейново и, разбира се, с триумфалния мир в Сан Стефано. Но зад външната парадна страна историята на тази война е доста по-различна. Тя представлява низ от непростими грешки и самонадеяност от командването и на двете страни.
През 1875 г. руското командване гледа скептично на военните възможности на Османската империя заради финансовия й фалит. Очаква се, че турците ще побягнат само като видят братушка в униформа. Стратегическият план на войната е такъв, че
би разсмял дори юнкер първокурсник
Първоначално са мобилизирани само Варшавският и Киевският военен окръг. Срещу 450 000 турска армия на Балканите е предвидено да действат над 250 000 руски щика.
Не по-добре стоят нещата и в техническо отношение. Превъоръжаването на руската армия едва е започнало. Действащите на Балканите военни части са въоръжени с остарелите пушки, които има два пъти по-ниска скорострелност и далекобойност от "Пибоди-Мартини", с която са снабдени 70% от турските части. Руските оръдия са бронзови "ветерани", турските - последен модел на стоманените "Круп".
На Черно море русите нямат въобще боен флот, а на Дунав - 6 парни катера срещу 47 турски броненосеца. През цялата война русите се снабдяват с хора и муниции само по понтонен мост при Свищов. Една атака на турския военен дунавски флот срещу моста би поставила руската армия в изключително тежко положение.
За щастие, османските адмирали не го правят
и бездействат в пристанищата си
Русите не се възползват от численото превъзходство на армиите си и изпращат на юг от Дунав само 190 000 бойци и 12 400 опълченци. Срещу тях турците имат 450 000 щика. А генерал Гурко доста самонадеяно тръгва да превземе Одрин само с една дивизия.
Съгласно турския план, преминаването на елитната армия на Сюлейман паша през Балкана трябва да бъде сигнал за тристранна атака срещу руските сили. Срещу 60 000-те хиляди на Осман паша в Плевен, 125 000-те хиляди в четириъгълника крепости и 40 000-те хиляди на Сюлейман, руската армия няма никакви шансове.
Сюлейман може да мине Балкана през 16 прохода
без да загуби нито един войник. Русите държат само два - Шипка и Хаинбоаз.
Унизително бит от опълчението при Стара Загора, Сюлейман тръгва на реванш към почти отвесните скали на Шипка и естествено е обезкръвен в тридневните боеве през август. Поради тази причина в атака по фланговете на руската армия не тръгват нито плевенската турска групировка, нито тази в Североизточна България, макар че ресурсите им са предостатъчни сами да се справят с русите.
Така глупостта - или ината - на Сюлейман паша спасява руската кампания.
В крайна сметка, руското командване играе "ва банк", като предприема нещо нетрадиционно - да продължи боевете през зимата. Така само
за 2 месеца армията стига от София и Шипка до стените на Цариград
Но тази война, наред Гражданската в САЩ 1861-1865 г., е първата, която е подробно запаметена благодарение на все по усъвършенстващите се фотоапарати. Пред техните обективи всички са равни - и генералите, и редниците. А и тогавашната технология още не е позволявала разкрасявания и фотомонтажи. За разлика от парадния портрет на главнокомандващия или патетиката на баталната живопис. Затова предлагаме на читателите малко известни снимки от тази война. Лица на хората, изстрадали грешките на командващите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
