Руснаците тръгват с 260 000 души срещу 450 000 турска армия на Балканите
В масовото обществено съзнание Освободителната война се свързва с обсадата на Плевен, с героизма на опълченците ни при Стара Загора, Шипка и Шейново и, разбира се, с триумфалния мир в Сан Стефано. Но зад външната парадна страна историята на тази война е доста по-различна. Тя представлява низ от непростими грешки и самонадеяност от командването и на двете страни.
През 1875 г. руското командване гледа скептично на военните възможности на Османската империя заради финансовия й фалит. Очаква се, че турците ще побягнат само като видят братушка в униформа. Стратегическият план на войната е такъв, че
би разсмял дори юнкер първокурсник
Първоначално са мобилизирани само Варшавският и Киевският военен окръг. Срещу 450 000 турска армия на Балканите е предвидено да действат над 250 000 руски щика.
Не по-добре стоят нещата и в техническо отношение. Превъоръжаването на руската армия едва е започнало. Действащите на Балканите военни части са въоръжени с остарелите пушки, които има два пъти по-ниска скорострелност и далекобойност от "Пибоди-Мартини", с която са снабдени 70% от турските части. Руските оръдия са бронзови "ветерани", турските - последен модел на стоманените "Круп".
На Черно море русите нямат въобще боен флот, а на Дунав - 6 парни катера срещу 47 турски броненосеца. През цялата война русите се снабдяват с хора и муниции само по понтонен мост при Свищов. Една атака на турския военен дунавски флот срещу моста би поставила руската армия в изключително тежко положение.
За щастие, османските адмирали не го правят
и бездействат в пристанищата си
Русите не се възползват от численото превъзходство на армиите си и изпращат на юг от Дунав само 190 000 бойци и 12 400 опълченци. Срещу тях турците имат 450 000 щика. А генерал Гурко доста самонадеяно тръгва да превземе Одрин само с една дивизия.
Съгласно турския план, преминаването на елитната армия на Сюлейман паша през Балкана трябва да бъде сигнал за тристранна атака срещу руските сили. Срещу 60 000-те хиляди на Осман паша в Плевен, 125 000-те хиляди в четириъгълника крепости и 40 000-те хиляди на Сюлейман, руската армия няма никакви шансове.
Сюлейман може да мине Балкана през 16 прохода
без да загуби нито един войник. Русите държат само два - Шипка и Хаинбоаз.
Унизително бит от опълчението при Стара Загора, Сюлейман тръгва на реванш към почти отвесните скали на Шипка и естествено е обезкръвен в тридневните боеве през август. Поради тази причина в атака по фланговете на руската армия не тръгват нито плевенската турска групировка, нито тази в Североизточна България, макар че ресурсите им са предостатъчни сами да се справят с русите.
Така глупостта - или ината - на Сюлейман паша спасява руската кампания.
В крайна сметка, руското командване играе "ва банк", като предприема нещо нетрадиционно - да продължи боевете през зимата. Така само
за 2 месеца армията стига от София и Шипка до стените на Цариград
Но тази война, наред Гражданската в САЩ 1861-1865 г., е първата, която е подробно запаметена благодарение на все по усъвършенстващите се фотоапарати. Пред техните обективи всички са равни - и генералите, и редниците. А и тогавашната технология още не е позволявала разкрасявания и фотомонтажи. За разлика от парадния портрет на главнокомандващия или патетиката на баталната живопис. Затова предлагаме на читателите малко известни снимки от тази война. Лица на хората, изстрадали грешките на командващите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
