Прилагането на девет спешни мерки ще извади българската енергетика от тежката криза. Около тази теза се обединиха участниците в енергийната дискусия, организирана от Българската академия на науките (БАН) и в. "Стандарт". В нея се включиха експерти, бизнес и политици. След дебатите, продължили 2 часа, модераторът акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН, обяви деветте консенсусни мерки.
1. Енергоспестяването да стане държавна политика. Това е най-прекият път към намаляване на потреблението и оттам - на сметките за ток, беше доказано на дискусията.
Насърчаването на енергоспестяването ще направи тежестта от повишаването на цената на тока по-поносима за потребителите, обясни и проф. Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания към БАН.
2. Цената на електроенергията не трябва да бъде инструмент за провеждането на социална политика. И министърът на икономиката и енергетиката Васил Щонов, и енергийният експерт Владимир Дичев, и всички представители на политически партии се съгласиха с тази теза. Токът е стока с пазарна цена и тя трябва да се плаща, заяви и проф. Митко Димитров. И изтъкна, че повишаването на цената трябва да върви паралелно с намирането на форми за оцеляването на енергийно бедните граждани, които са около 62% от населението.
3. Да има пазарен елемент в цената на електрическата енергия.
4. Производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) да не се възприема като базови мощности.
5. Постигане на национално съгласие за изграждане на крупните енергийни обекти без държавни гаранции и без ангажименти за изкупуване на енергията от държавата.
6. Поставяне на конкурсно начало и мандатност от 6 до 10 г. при назначаването на управителите на големите държавни енергийни предприятия. С тази мярка, за която всички експерти и учените от БАН твърдо настояваха, представителите на политически партии не бяха особено съгласни. Но политическата метла в енергийния сектор беше посочена като една от основните причини за тежкото състояние на сектора. "За 6 години от създаването на Българския енергиен холдинг (БЕХ) в него се смениха 5 енергийни министри и 8 директори", коментира бившият изпълнителен директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов.
7. Недопускане на политическа намеса в дейността на енергийния регулатор. Участниците в дискусията бяха категорични, че е време да се сложи край на практиката министрите на енергетиката да се изказват от името на ДКЕВР, както и членовете на регулатора да бъдат назначавани от МС.
8. Диверсификация и сигурност на газовите доставки и източници. Малко преди тази мярка да бъде прочетена от акад. Воденичаров, се разрази задочен спор между газовия експерт Кирил Гегов и енергийния министър Васил Щонов. Според Щонов диверсификация на източниците за доставки на природен газ може да се постигне само чрез изграждането на интерконекторите с Гърция и Турция. По тях може да се доставя природен газ от Азербайджан или втечнен газ от терминалите в Турция и Гърция.
Добре е, че се водят преговори с Атина за доставка на газ, но чисто технологично това би могло да стане само при пълно спиране на доставките за Гърция и газът да потече по тръбата обратно, обясни Кирил Гегов. Според него би могло обаче да се потърсят възможности за фючърсни суапове, за да можем да черпим газ от количествата, предназначени за Гърция. За да избегнем проблемите при евентуална криза с доставките на газ през Украйна, "Булгаргаз" би могла да сключи тристранни договори с две компании, които добиват газ в Румъния - ОМВ и "Винтерсхал", от една страна, и "Газпром", от друга.
9. Концесиите за енергийните суровини да се дават само при условия, осигуряващи постигането на конкурентни цени на енергията за българските потребители. Предвид очакваните големи открития на природен газ, а евентуално - и нефт, в дълбоководните блокове на Черно море тази мярка изглежда повече от навременна.
Търсим съгласие между експерти и политици
Славка Бозукова
Главен редактор на в. "Стандарт"
В ХХI век ние, българите, живеем особен живот - белязан от една сметка. Сметката за ток. Тя формира всичко. От нея зависят битието ни, бизнесът, цените на стоките и услугите. Реформата в енергетиката, символ на която е тази сметка за ток, определя както всекидневието ни, така и финансовото здраве на бизнеса и държавата.
Обеднели до крайност обаче, днес все повече българи са изправени пред абсурдния избор да платят ли тази сметка за ток, или да се погрижат за здравето и образованието - собственото или на децата си.
Отговорността ни е голяма. Има няколко основни въпроса, за които ние, медиите, всеки ден пишем и на които трябва да потърсим приемливи за цялото общество отговори. Подчертавам - отговори, около които да се обединят представителите на енергийния бранш, на научната мисъл, на политическите партии и ние, медиите - като обществен посредник. Сред тях са:
1. Кой трябва да плати цената за излизането на енергетиката от огромната финансова дупка?
2. Трябва ли да се поиска от Европейската комисия отлагане на срока 1 януари 2015 г. за пълно либерализиране на енергийния пазар у нас и ако отговорът е да - за какъв срок?
3. Кога ще заработи електроенергийна борса у нас, за да бъде поставена търговията с електроенергия на пазарни основи?
4. Кога ще бъде готова енергийната стратегия на България и кои трябва да са основните приоритети в нея?
Час по-скоро да променим модела
Акад. Стефан Воденичаров,
председател на БАН
Много се говори за това какъв излишък на електроенергия има страната. Ако обаче искаме да мислим за бъдещето, трябва да се запитаме на колко години са базовите ни мощности и какво ще правим след 2016 г. Ако погледнем на енергийната система дългосрочно, голяма част от базовите енергийни мощности са на възраст над 45 г. и се нуждаят от спешна рехабилитация и модернизация. Имаме ли време да запълним дупките? Трябва час по скоро да променим модела на регулация и на управление на енергетиката. Дискусията по тези проблеми обаче страда от това, че вместо икономическа стана политическа. А именно от енергетиката ни зависи в дългосрочен план бъдещото развитие на икономиката ни. Заключението е, че страната ни се нуждае от изграждането на нови електрогенериращи базови мощности.
Най-добре е да разширим хранилището "Чирен"
Кирил Гегов,
бивш главен изпълнителен директор на "Булгаргаз"
Най-прекият път за осигуряване на природен газ при евентуално спиране на доставките от Русия е разширяване на подземното газохранилище (ПГХ) "Чирен". Там сега работят 22 експлоатационни сондажа, благодарение на които капацитетът му е 650-700 млн. куб. м газ, като в него има и около 650 млн. куб. м технологичен, буферен газ, който не може да бъде използван. Днес "Чирен" е запълнено с около 440 млн. куб. м газ, което означава, че капацитетът му позволява да се нагнетят още около 220-240 млн. куб. м газ. Тези количества не са нагнетени досега, защото няма финансова възможност за това. Ръководството на "Булгаргаз" направи няколко опита да вземе кредити, но не намери банка, която да му ги отпусне. "Булгаргаз" можеше да получи и кредит от БЕХ, и стоков кредит под формата на газ от "Булгартрансгаз" преди затварянето на КТБ. Освен това трябваше да се проведат сериозни преговори с големите потребители на газ - да закупят и съхраняват определени количества в "Чирен". През 2005 г. например там бяха съхранени 130 млн. куб. м газ на торовите заводи, топлофикации и други потребители. Изграждането на второ ПГХ на мястото на изчерпаното находище "Галата" също е вариант, но много по-евтино и по-бързо би могъл да се разшири капацитетът на "Чирен". Разходите за съхранение на 1000 куб. м газ в "Чирен" са 29.88 лв. годишно, докато в едно ново газохранилище като "Галата" биха били от порядъка на около 150 лв. годишно.
Не ни трябват нови мощности
Тази година ще бъдат произведени 42-44 TWh (тераватчаса) електроенергия, според енергийния министър Васил Щонов. Вътрешното потребление е около 30 TWh, около 8-9 TWh е износът, а останалите 6-7 TWh са загуби. Ако работят всички мощности, можем да произведем и 50 TWh. България има излишък, който трябва да бъде пласиран в съседните държави. А ако бяхме построили АЕЦ "Белене", щяхме да се чудим какво да правим още 15 TWh ток от нея, каза министърът.
ПАРТИИТЕ
300 млн. за помощи на 600 000 домакинства
Делян Добрев, ГЕРБ
Още преди година и половина предупреждавахме, че намаляването на цената на тока ще доведе до дефицити и ето - в следващите 12 месеца се очаква те да достигнат 900 млн. лв. Не бива социална политика да се води през цената на електроенергията. Защото с намаление от 5% този, който отоплява само една стая, ще спести 2.50 лв., а този, който си отоплява басейна - 150 лв. Социалната политика трябва да се води през бюджета, като енергийно бедните домакинства получават помощи. В момента за енергийни помощи се заделят 70-80 млн. лв. годишно. ГЕРБ предлага те да се завишат до 300 млн., при което не 200 000, а 600 000 домакинства ще бъдат подпомагани.
Приоритет за ГЕРБ е енергийната ефективност. В момента едно българско домакинство харчи повече енергия от едно германско семейство. Предлагаме мащабна програма за 2 млрд. лв., с които да се санират половината панелни блокове в България. Ще положим усилия и бизнесът да въведе енергийно ефективни технологии. В новата ОП "Конкурентоспособност" за това са предвидени два пъти повече средства от досегашните 150 млн. лв. Другият наш приоритет е удължаването на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй".
Само с пазар не може, трябва и политика
Явор Куюмджиев, БСП - Лява България
След изборите парламентарно представените сили трябва да се разберем за конкретните приоритети в енергетиката - ще има или няма да има "Белене", "Южен поток", какво ще е бъдещето на ВЕИ-тата. Когато говорим за либерализация, трябва да говорим не само за крайното потребление, а и за производството. Т.е. ВЕИ-тата и американските централи също да излязат на свободния пазар. Ние също сме за конкурсното начало в мениджмънта на енергийните дружества. Дори нещо повече, част от БЕХ е добре да се листва на някоя от борсите. Така пазарът ще регулира как да бъдат управлявани компаниите, а не политиците. Не съм съгласен обаче, че политика не бива да се прави в енергетиката и че само пазарът трябва да се съблюдава безпрекословно. Ние, политиците, трябва да защитаваме интересите на хората и на държавата и чак тогава на бизнеса, защото интересите на едрия бизнес невинаги съвпадат с тези на обикновените хора.
Има резерви за сваляне на цената
Валери Симеонов, Патриотичен фронт
Категорично сме против увеличение на цената на тока. Убедени сме, че има огромно източване на средства на потребителите от отдавна наместени нечистоплътни крупни интереси. Те в комбинация с политици са причината за подписването на неизгодните договори в енергетиката. Те трябва да се преразгледат и да се извърши пълен одит. Смятаме дори, че има резерви за намаляване на цената на тока. Тя трябва да е съотнесена към доходите ни. Не виждаме да се задава газова криза. Но е добре да се търсят алтернативи с находището в Чирен, както и нови южни тръбопроводи, например от Азербайджан или от новото газово находище между Кипър и Израел. Ние сме за добив на газ на територията на България, но по конвенционален метод. Проектът АЕЦ "Белене" според нас няма перспектива, защото няма нужда от толкова много електроенергия.
Стига популизъм, не сме остров
Кирил Цочев, АБВ
Свалянето на цената на тока м.г. беше популизъм. България не е остров в енергийната система на Европа и при всички положения цената на тока трайно ще расте. България има прекалено много мощности и няма опасност от енергийна криза, както ни плаши вицепремиерът Екатерина Захариева. По отношение на ядрените мощности трябва да си отстояваме националните интереси.
Депутатите да чуят експертите
Кънчо Филипов, Лидер
Подкрепяме всички изводи на експертите на БАН. Тези изводи и предложения трябва да се сложат в Народното събрание, в комисията по енергетика и всички дискусии да се съобразяват с мнението на експертите. Подкрепяме програмата на ГЕРБ и тя трябва да стане управленска, защото е в интерес на енергетиката.
ДКЕВР да се избира от парламента
Драгомир Драгомиров, Десните
Приоритет за нас е ДКЕВР да се избере с две трети мнозинство в парламента. Ние сме за реални цени на тока с компенсиране на засегнатите групи. 70% от дивидентите от дружествата трябва да отиват във фонд за енергийно бедните и смятаме, че така може да се събират 200 млн. лв. годишно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
