Първите български заселници се появяват в земите на днешна Украйна в края на ХVIII и началото на ХIХ век. Настаняването на бежанците от намиращата се под турско иго България е част от политиката на руските власти за усвояването на земите на бившето татарско Кримско ханство.
Особено големи са преселническите вълни след руско-турските войни от 1806-1812 и 1828-1829 г. Българските колонисти основават свои градове, между които Болград и Комрат, а също и много села. През 1856 година по силата на Парижкия мирен договор Бесарабия е разделена на две - югозападните части с Болград, Измаил и Килия са включени в състава на Молдова (от 1861 г. - Румъния), а североизточните с център Комрат остават в Руската империя. През 1858 г. с разрешението на молдовския владетел българина Никола Богориди е основана Болградската гимназия, която има значително място в развитието на българското образование и култура през Възраждането.
През 1861 г. над 20 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Приазовието и и поставят начало на другата българска общност в днешна Украйна - тази на таврийските българи. Трета група пък се заселва в самият Кримски полуостров. След като през 1878 г. Южна Бесарабия е върната на Руската империя, там се засилват процесите на русификация. За това спомага и преселването в свободна България на голяма част от местните български интелектуалци, които се включват активно в изграждането на българската държава. През 1918 г. Румъния завладява Бесарабия. Всички културни-просветни права на българите са изцяло отнети. Това води дори до случаи на въоръжена съпротива от страна на българите и през 1924 г. избухва Татарбунарското въстание, потушено с кръв от страна на румънските власти.
През лятото на 1940 година съветските войски навлизат в Бесарабия, като южната й част е включена в състава на Украинската ССР. Но след по-малко от година войските на Оста нахлуват в СССР. И българите от Одеска област отново са под румънска власт. Имало е планове да се депортира от Бесарабия цялото чуждоезично население, в това число и българите, и да заселят на тяхното място румънци от Южна Добруджа и куцовласи (арумъни) от Сърбия и Македония. Но битката при Сталинград и преломът във войната отказва Румъния от тези планове.
Що се отнася до таврическите и кримски българи, по време на немската окупация голяма част от младите мъже и жени са отведени на работа в Германия. Много от тях след войната не се връщат в СССР и остават в Западна Европа, или заминават за САЩ и Канада. Останалите активно се включват в съпротивата против нацистката окупация.
В Крим победата на Сталин във войната с хитлеристка Германия е последвана от една от най-жестоките трагедии в историята на преселниците ни. Местните българи заедно с гръцкото, арменското и татарското население са обвинени в предателство и са депортирани във вътрешните райони на СССР. Те са обвинени, че са сътрудничели на немските войски. На 6 юни повече от 13 хиляди кримски българи са депортирани в Казахстан, Узбекистан и Таджикистан.
През 1993 г. се създава Асоциация на българите в Украйна, чийто председател Антон Киссе е депутат. През 2007 г. в Одеса е създадена организацията Конгрес на българите в Украйна с председател Юрий Граматик. Сега се смята, че в Украйна живеят около 300 хиляди българи, но заедно със смесените семейства нашите сънародници гонят половин милион.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
