Ленин признава на смъртното си легло, че неговият наследник няма да доведе пролетарската държава до нищо добро
"Като генерален секретар другарят Сталин разполага с неограничена власт и не съм сигурен, че винаги ще я използва достатъчно предпазливо" - тези думи диктува Ленин в началото на болестта си, която впоследствие ще доведе до неговата смърт. Писмото, което наричат "Завещанието", става обществено достояние по времето, когато се водят битки за власт, но Йосиф Висарионович вече е изключително силен. Недоволството на Владимир Илич слага отпечатък върху поведението на Сталин през следващите години. Какво води до този момент една от знаковите фигури на комунизма, оставил зад себе си милиони жертви, и какво се случва с него след това е описал в книгата "Сталин. Пътят към властта 1878-1928" американският историк Стивън Коткин, преподавател в Принстънския университет. Книгата вече е по книжарниците с логото на издателство
"Милениум".
Непримирима смесица от фанатични марксистки убеждения, свръхчувствителност, наклонности на социопат, изключителни усърдие и решителност са качествата, от които е забъркана личостта на един от най-опасните хора през ХIХ и ХХ век. "Сталин провежда насилствена колективизация в съветските села, където в този период живеят над 100 милиона души. Най-малко 5 милиона селяни, сред които най-добрите земеделски стопани и пастири, са разкулачени, т.е. са качени насила във волски каруци и изпратени в отдалечени, пустеещи места. Мнозина разпродават имуществото си или бягат в града, за да се спасят от изселване. В цялата държава близо 40 милиона души са засегнати от последвалия глад, загиналите са между 5 и 7 милиона". Така изглежда Съветския съюз в момента, в който Сталин взема властта.
Той застава начело на Съветския съюз през 1924-а - година след смъртта на Ленин и управлява до смъртта си през 1953 г. В "Сталин. Пътят към властта 1878-1928" Коткин разказва историята на Европа през погледа на руския диктатор. "Благодарение на хитростта и съобразителността си, много често Сталин се облагодетелства от ситуации, които на пръв поглед изглеждат неблагоприятни. Неговото управление разкрива как в изключително редки случаи решенията на един човек могат коренно да променят политическото и социално-икономическото устройство на цяла държава и това да има отзвук в целия свят", казва Коткин.
Книгата е резултат от дългогодишните издирвания на преподавателя в Принстънския университет. Той е преровил исторически архиви и библиотеки в Русия и САЩ, за да създаде един от най-монументалните трудове за живота на Йосиф Висарионович. В изданието са включени множество карти и снимки, които не могат да се видят никъде другаде.
Дилемата на Риков
Алексей Риков, който след смъртта на Ленин става председател на Съвета на народните комисари, смята новата икономическа политика, въпреки всичките й недостатъци, за предпочитана алтернатива на дестабилизацията. Той е почти връстник на Сталин и живее в същата сграда в Кремъл, но двамата не са много близки. В борбата срещу опозицията Риков нито за момент не показва колебание на чия страна е, ала въпреки това е против предложенията на Сталин за усилване на натиска върху зърнопроизводителите и е неприятно изненадан от настояванията на генералния секретар след завръщането му от Сибир за "спешни мерки". Троцки и обединената опозиция току-що са обезвредени, а Сталин се кани да приведе в действие тяхната програма. Риков се опитва да го убеди да бъдат премахнати принудителните мерки, като посочва, че благодарение на енергичните му действия е избегната непосредствената опасност от криза, осигуреното през февруари зърно е 1,9 милиона тона. Той се противопоставя и на нереално високите цели в плана за индустриализация, подготвен от Куйбишев. На заседанието на политбюро на 7 март 1928 година Молотов, който действа по указания на Сталин, остро критикува Риков, че е твърде умерен във вижданията си за индустриализацията. В отговор председателят на Съвета на народните комисари подава оставка.
Сталин не се възползва от тази възможност да го отстрани. Той разчита на него, особено в областта на икономиката, и се опитва да го успокои: "Този въпрос не може да се поставя по този начин, нека да се съберем, да пийнем и да си поговорим. Така ще решим всички недоразумения". Бухарин и Молотов също отхвърлят оставката на Риков. Той успява да постигне своето: да не бъде заобикалян при вземането на важни за икономиката решения, особено що се касае до индустрията и бюджета. В политическо отношение Риков е в изключително уязвима позиция, като се започне с обстоятелството, че основният му поддръжник Бухарин е слабохарактерен и лишен от прозорливост, и се стигне до това, че Сталин разполага с много средства да го държи под контрол.
Въпреки че политбюро има правомощия да взема решения, никой от членовете му няма достатъчен авторитет, за да накара Сталин да ги изпълнява. Генералният секретар формално носи отговорност за най-важните въпроси, в това число за надзора над партията и държавните органи, а на практика прерогативите му са още по-големи.
Микоян посочва един пример от края на 20-те години, когато влиза в противоречие със Сталин относно курса на партията и политбюро подкрепя генералния секретар, само че решението така и не е изпълнено, защото междувременно Сталин променя мнението си; въпреки това решението на политбюро така и не е отменено. Друг пример за огромната свобода на Сталин е случаят, при който той уведомява Риков за избухналите в Кавказ бунтове чак след като те са потушени. Сталин разполага с огромно количество информация и често възлага задачи на приближените си без санкцията на политбюро.
Няма механизъм, който да следи какви материали са получени в ЦК, но не са предоставени на политбюро, нито пък какви указания са издадени от името на ЦК. Освен това единствено Сталин разполага със средства да държи тайно под око другите членове на политбюро и да използва подчинените им като информатори, защото само той, от името на ЦК, поддържа връзка с ГПУ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
