- Защо се стига до чистката в Червената армия и как Хитлер се възползва от нея
- Пет версии за убийството на пълководеца Михаил Тухачевски
В 23,35 ч. на 11 юни 1937 г. Специалното съдебно присъствие на Върховния съд на СССР произнася присъда произнася страшна присъда. Това е специалният съдебен състав на Върховния съд на СССР, който се занимава с дела от изключителна важност, засягащи две или повече съюзни републики, а също така и с дела на членове на Централния Изпълнителен Комитет на СССР и на Совнаркома.
Специалното присъствие признава обвиняемите Тухачевски, Уборевич, Якир, Корка, Фелдман, Ейдеман, Примаков и Путна за виновни за шпионаж, измяна на родината и подготовка на терористични актове. Те са
осъдени на висшето наказание
- разстрел без право на помилване и отсрочка на присъдата. Присъдата е приведена в изпълнение в мазето на Военната колегия на Върховния съд на СССР. За официална дата на разстрела историографите приемат 12 юни, въпреки че има предположения, че разстрелът е проведен преди 12 часа през нощта. Но, това са подробности от процеса, поставил началото на репресиите в РККА (Работническо-селска Червена Армия) в периода 1937-38 г., които фактически обезглавили Червената армия. В масовата култура този процес е известен още и като делото на Тухачевски.Кой е Михаил Николаевич Тухачевски? Роден е на 16 февруари 1893 г. в семейството на потомствен Смоленски дворянин. След първоначалното си образование постъпва в кадетския корпус, а впоследствие в Александровското военно училище, което завършва през 1914 г. като един от първенците на випуска. През Първата световна война се бие в състава на Първа гвардейска дивизия, като само за половин година получава 5 ордена за проявена храброст. През 1915 г. попада в немски плен и е изпратен в лагер в Инголщадт, където се запознава и другарува с Шарл де Гол.Френският офицер Реми Рур, който лежи с него в лагера, по-късно го описва с думите: "Той, не просто беше жесток - просто той нямаше жалост". Прави
четири неуспешни опита за бягство
на петия през 1917 г. успява и през Швейцария се завръща в Русия. На следващата година постъпва в Червената армия и е назначен за военен комисар на Москва. По-нататък командва Първа съветска армия, която се опитва да завземе заетия от белите Симбирск. Според военни теоретици е показал "умело използване на решителни маневри в хода на операцията, смелост и стремителност на действията, правилен избор на главния удар".През декември 1918 г. Ленин определя южното направление за най-важно и Тухачевски е назначен за помощник на командващия Южния фронт, а по-късно ръководи 8-ма армия на Южния фронт. През 1919 г. ръководи 5-та армия, която е изправена пред войските на адмирал Колчак. След серия от успешни операции армиите на Колчак били изтласкани. На следващата година Тухачевски поема командването на Кавказкия фронт срещу силите на генерал Деникин. След серия от добре планирани бойни операции по думите на самия Деникин: "Северо-Кавказките стратегически настъпателни операции доведоха до окончателния разгром на главната групировка на Въоръжените сили на Русия". През 1920 г. полският Юго-източен фронт преминава в настъпление в Украйна срещу съветския Юго-западен фронт и превзема Киев. Така започва Съветско-полската война. Сергей Каменев, главнокомандващ Червената армия докладва на Ленин, че назначава Тухачевски за командващ Западния фронт. След многочислени сражения с променлив успех, част от руските войски са взети в плен в битката за Варшава. По-късно за провала
Тухачевски ще вини Сталин и Будьони
а те от своя страна 27-годишния командир. В крайна сметка поражението на Западния Фронт във Варшавската операция и спорът за отговорността за изхода на битката повлияват на съдбата на Тухачевски през 1937 г.През 1921 г. Тухачевски е назначен за командир на 7-ма армия, изпратена да потуши въстанието на гарнизона в Кронщат. След няколко щурма градът е овладян от болшевиките, като по официални данни са разстреляни над 2100 въстаници, а над 6000 са осъдени на различни срокове затвор. Същата година СССР е обхванат от антисъветски бунтове, като най-големият е Селското въстание в Тамбовска губерния. Политбюро на ЦК правилно оценява опасността на въстанието и изпраща Тухачевски със задачата да го потуши в най-кратки срокове. В борбата си със селските отряди, младият офицер използва артилерия, авиация и химическо оръжие. По това време използването на химическо оръжие все още не е престъпление. Женевският протокол, забраняващ употребата му е подписан през 1925 г., като влиза във сила през 1928. Също така при потушаването на метежа Тухачевски прибягва до взимане и разстрелване на заложници. В Заповед №116 от 23 юни 1921 г. на Пълномощната комисия на ВЦИК се казва: "Опитът показва голямата пригодност на бърз метод за изчистване от бандитизма по следния способ. Набелязват се най-бандитски настроените селища. Там се отправят силите предназначени за провеждане на операцията като блокират целия район. Отделят се 60-100 заложника и се събира населението. На жителите се дават 2 часа да предадат бунтовниците и оръжието, в противен случай заложниците ще бъдат разстреляни. След изтичане на срока
населението отново се събира и заложниците се разстрелват пред очите им
След това се отделят нови заложници и се дава нов срок от 2 часа. Тези, които откликнат да дадат сведения се отделят в групи заедно с останалото население и всяка група преминава през разпит от спецотдела. Всеки задържан трябва да даде показания, като не се приема отговор "Не знам". В случай на упорство се произвеждат нови разстрели и т.н.".След потушаването на бунтовете Тухачевски е назначен последователно за началник на Военната академия на РККА, командващ Западния фронт и в през 1925г. става началник щаб на Червената армия. По това време започва да пише военно-научни трудове, статии, монографии и докладни до ръководството на страната, в които изразява мнение, че армията се нуждае от превъоръжаване и изграждане на нова военна доктрина. Издига теорията за изпреварващи настъпателни операции срещу възможен противник и насищане на въоръжените сили на страната с нова техника. Следва конфликт с наркома на отбраната Климент Ворошилов, а Сталин го обвинява в опити за създаване на "червен милитаризъм". Вследствие на това Тухачевски подава рапорт за напускане и е преназначен за командващ Ленинградския военен окръг.В началото на 1931 г. външнополитическата обстановка вече е променена и Сталин писмено се извинява на Тухачевски, затова че неправилно е оценил предложението му и го връща отново в Москва на длъжността началник на въоръжението на РККА, впоследствие го прави и заместник-председател на Реввоенсъвета на СССР и заместник нарком по воените и морски въпроси. През 1935 г. са произведени първите петима маршали вЧервената армия. Сред тях е и Тухачевски заедно с Блюхер, Будьони, Ворошилов и Егоров. На всички заемани длъжности Тухачевски считал за своя главна задача подготовката на армията за война. В доклад до ЦК на КПСС предлага увеличаване на дивизиите до 250, производството на 100 000 танка и 3000 самолета всяка година. Критически се отнася към използването на линкори в морските сражения и настоява за развитие и строителство на самолетоносачи. През 1933 г. създава Реактивния научно-изследователски институт, който започва да се занимава с разработката на ракетно оръжие. Стига до заключението, че за разлика от Първата световна война, танковете и авиацията няма да са спомагателни средства за водене на пехотно-артилерийски сражения, а ще доведат до нови методи и начини на водене на бойните действия. Издава над 120 труда по въпросите на стратегията, оперативното изкуство, тактиката и подготовката на личния състав. Прави важни разработки в "теорията на дълбокия бой" и "теорията на непрестанните операции в едно стратегическо направление". Разработва стратегии за действия на механизирани съединения, като основни сили в бъдеща война. По отношение подготовката на войските
защитава единоначалието, но поощрява инициативността
даже и в най-малките подразделения, като критикува позицията на изчакване на заповеди от горе. Но, дейността на Тухачевски и неговите единомишленици - Уборевич, Гамарник, Якир и други по реформирането на Червената армия се сблъскват със съпротивата на наркома на отбраната Ворошилов, подпомогнат от "Първоконниците"(така са наричали висшите офицери издигнали се от редовете на 1-ва конна армия по времето на Гражданската война) - Тимошенко, Кулик и Будьони. В спомените си бъдещият маршал Жуков разказва следния епизод:"По повод разработването на Устава, Тухачевски като председател на комисията докладва на Ворошилов като нарком. По една от точките Ворошилов изрази несъгласието си и даде друго предложение. Изслушвайки го Тухачевски каза със своя спокоен глас:- Другарю нарком, комисията не може да приеме поправките ви.- Защо? - попита Ворошилов.- Защото поправките ви са некомпетентни, другарю нарком."През април 1936 г. младият маршал е назначен за първи заместник нарком по отбраната. Отношенията на противопоставяне се обострят през същата година, когато пред Сталин противниците на Ворошилов искат неговата оставка като нарком. По-нататък съдбата на Тухачевски вече е предрешена. На 10 май 1937 г. Тухачевски е свален от поста заместник нарком по отбраната и преназначен като командващ Приволжкия военен окръг. На 22 май е арестуван в Куйбишев, а на 24 май е доведен в Москва. Следват
разпити и саморъчно написани самопризнания
За последващата съдба на най-младия маршал има няколко версии:
1. Отмъщение на вожда. Сталин винаги се е боял от генералите, издигнали се по времето на Гражданската война. Това била единствената сила, която е можела да застраши по някакъв начин диктатора. Със смъртта на Киров, и изпращането в емиграция на Троцки, Сталин е разчистил противниците си вътре в партията. Останали военните. Тухачевски бил твърде популярен и симпатичен не само във военните среди, но и сред народа. В последвалите процеси срещу елита на армията, едни от най-често срещаните обвинения са, че офицерите са хора на Троцки (по време на революцията Лев Троцки е един от основателите на Червената армия) или че готвят контрареволюция, защото като бивши царски офицери поддържат връзки с бялата емиграция. От друга страна Тухачевски нееднократно е обвинявал Сталин, Ворошилов и Будьони за провала в Съветско-полската война от 1920г.
2. Вътрешен преврат. За конфликта с Ворошилов и "първоконниците" вече стана дума. Сталин винаги е залагал на некадърни и безволеви ръководители, като по този начин лесно е можел да се разправи с тях на по-късен етап.
3. Истински заговор. Историците, поддържайки тази версия са разделени на две:
Заговор срещу Сталин. През 30-те години ЧК започва да търси из царските архиви компромати и сведения за настоящи висши функционери в партията, че са служили на тайните царски служби. По време на търсенето един чекист на име Щейн намира доказателства, че Сталин е бил агент-провокатор на царската охранка. Информацията стига до наркома на вътрешните работи на Украйна Балицки, а оттам през командващият Киевския военен окръг Якир и ръководителя на ЦК на Украинската комунистическа партия Касиор до заместник наркома Тухачевски. Така се зародила идеята за свалянето на Сталин по време на голямо съвещание на командния състав. Но, до диктатора достигнала информация и той нанесъл изпреварващ удар.
Заговор срещу Ворошилов. Идеята била сваляне на Ворошилов и заемане на поста нарком на отбраната от Тухачевски.
4. Cherchez la femme (търсете жената). Според тази версия Тухачевски е имал връзка с Вера Давидова. Давидова е известна оперна прима на Болшой театър, лауреат на три сталински премии първа степен, многократно награждавана с ордени и медали. Коронната и роля била на Кармен. През 1934 г. на вечер в памет на Дзержински в клуба на ГПУ се запознала с Тухачевски и скоро станала негова любовница. Според тази теория, едновременно е имала и връзка със Сталин, продължила цели 19 години. След неколкократни предупреждения от страна на Вожда на съветските народи да прекрати връзката си с маршала, тя била изпратена на дълго турне във Финландия. Завръщайки се в Москва научила за смъртта на пълководеца.
5. Игра на службите. През 20-те години ОГПУ(съветската тайна служба за външно разузнаване и контраразузнаване) осъществява операцията с кодово име "Тръст". Тя е насочена срещу емигрантските организации на запад с цел тяхното отслабване и разбиване, а също така и с внедряване на съветски агенти в руските среди в емиграция. Операция "Тръст" е последвана от аналогични операции с названия "Синдикат 1,2,3 и 4". Като част от съветската диверсия е било и разпространяването на слухове на запад, че в Червената армия има сериозни брожения
и се готви заговор срещу режима
Така в началото на 1937 г. чрез двойния агент белогвардейския генерал Скоблин живеещ в Париж, в ръцете на шефа на държавна сигурност на Третия райх Райнхард Хайдрих попадат документи за съществуване на опозиция срещу Сталин от редовете на Червената армия. От своя страна Хайдрих искал да провери връзките на Съветите с германския генералитет и запознал Хитлер с документите. Фюрерът решил да не разкрива връзките на съветските офицери с немците и решил да прати документите на Сталин, за да го убеди че в РККА съществува фашистки заговор с цел свалянето му и установяване на прогермански режим в Москва. За по-голяма достоверност били инсценирани нощни прониквания в архимите на Вермахта и Абвера. Изфабрикуваните документи били подхвърлени на чехословашкото военно аташе в Париж, който веднага предал "находката" в Прага. Посредник станал президентът на Чехословакия Едвард Бенеш, който собственоръчно написал писмо до Сталин за немските документи. Така в израз на добра воля чехословашкият президент предал изфабрикуваните от Абвера документи на Сталин в които се описвали тесните контакти на Тухачевски с немският генерал Вернер фон Фрич. По-късно металургичният магнат Фриц Тисен пише: "Фрич винаги е поддържал идеята за съюз с Русия, макар и не със съветска Русия. Бяха направени опити да се установи връзка между Фрич и руския маршал Тухачевски. Те искаха да свалят диктатурите в страните си."
По-нататък следва процес, "свидетелски показания", саморъчно написани "самопризнания", с други думи както е по сценария на Сталин. Списъкът на обвиненията включва:
В периода 1932-35 г. предаване на германския Генерален щаб на важни сведения от военен характер
През 1935г. разработка на подробен оперативен план за поражение на Червената армия по основните направления на евентуално настъпление на германската или полска армии
Подготовка на терористични актове против членове на Политбюро на ЦК на КПСС и съветското правителство
Подготовка за въоръжено завземане на Кремъл и арест на ръководителите на партията и държаватаСлед това дело се дава началото на Голямата чистка в редовете на Червената армия. В крайна сметка е
унищожен елитът на въоръжените сили
на СССР. Разстреляни са:
От 5 маршала на Съветския съюз - 3
От 4 командарма 1ви ранг - 2
От 12 командарма 2ри ранг - 12
От 2 флагмани (адмирали) на флота 1ви ранг - 2
От 2 флагмани на флота 2ри ранг - 2
От 67 командири на корпуси - 60
От 199 командири на дивизии - 136
От 397 командири на бригади - 221
По политически причини са уволнени близо 29 000 офицери. Няколко години по-късно когато Хитлер обсъжда с генералите си нападението над СССР на възраженията, че Германия още не е готова, фюрерът отговаря:" 80% от командните кадри на Червената армия са унищожени. Тя е обезглавена и отслабена и това е главният фактор за моето решение. Трябва да воюваме докато не са израсли нови кадри".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
