- Изследователи смятат, че Френсис Бейкън е написал пиесите
- Литературният свят се блъска над мистерията мъж или жена е автор на "Крал Лир" и "Хамлет"
"Да бъдеш или не - туй е въпросът". Загадката "Шекспир" преследва цялото литературоведско войнство, което и до днес се чуди дали Бардът действително е съществувал, дали е откраднал творби от Кристофър Марлоу, дали е имал за любовник мъж, за което уж свидетелстват сонетите му, дали на практика не е бил жена. В резултат на тези съмнения се появиха дори няколко романа, свързани с мистериите около името му. Което не пречи пиесите му да бъдат хит в репертоара на всички театри по света. Съмненията кой е бил в действителност Шекспир са последица от няколко факта. Първият е, че нито една негова творба не е подписана, а в допълнение на това и в архивите му не е запазено нито едно писмо, въпреки че едва ли автор на такива творби не е водил кореспонденция.
Няма дори лични писма, свързани с близки хора
Според официалната информация Шекспир е бил богат, а в завещанието му липсват книги, пиеси, които по това време са били с изключителна стойност. А на финала - след смъртта му са публикувани още 18 негови пиеси.
Всичко това навежда на грандиозен литературен проект под името Шекспир, в който според някои от специалистите участват различни хора. В завещанието от 1616 година липсва каквото и да било с духовна стойност - на по-голямата дъщеря - целия имот, на по-малката, женена за някакъв нехранимайко, - почти нищо, на жена му - "най-добрия креват в къщата", на трима приятели в Лондон - пари за пръстени в памет на покойника. Нито дума за книги, ръкописи, картини, предмети на изкуството.
Изследователите са раздвоени дали става дума за проект от няколко души, дали друг е използвал псевдонима или все пак Шекспир е водил двойнствен живот. Една част от шекспироведите смятат, че истинският автор на произведенията е сър Френсис Бейкън, който е бил потомствен дипломат, историк, писател и политик. Те базират тези твърдения и на идеята, че в пиесата "Бурята" е описано съвършено точно корабокрушение на Бермудските острови, което е действително преживяно, но не от Шекспир, а от Бейкън.
Не са запазени много източници за личния живот на Шекспир и до днес продължават споровете по въпроси като външния му вид, сексуалната му ориентация, религиозните му възгледи и авторството на произведенията, които му се приписват. Особено по отношение на сонетите, посветени на "смуглата лейди", за която мнозина смятат, че е от мъжки пол. Има доказателства, че част от сюжетите на пиесите, които поставя Шекспир, са взети /да не кажем откраднати/ от по-ранни пиеси на Кристофър Марлоу, но написани значително по-добре и способни да пробудят обществен интерес.
Но всички тези спорове изглеждат незначителни на фона на голямата дискусия дали Шекспир изобщо е съществувал. При това не става дума за сензации от таблоидните издания, а за дългогодишни опити на литературоведите да стигнат до истината за неговата личност. Популярност придобиват тезите, че зад неговия творчески образ се крие
колективен ум или известен аристократ
пожелал да бъде анонимен. Съществува и доста любопитната теза, че в действителност Шекспир е самата кралица Елизабет. За 52-годишния си живот (роден е през 1564 г. и умира на 23 април 1616 г.) Шекспир е дал на световната литература общо 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми.
Едно от интересните твърдения, което обаче не се радва на популярност, е че Шекспир е водел двойнствен живот - в Лондон е бил познат като известен драматург, в родния си град Стратфорд на Ейвън, където живеели жена му и децата му, го познавали като бизнесмен и собственик на имоти. Ето какво казва за него д-р Джейн Арчър от "Aberystwyth University": "Като е комбинирал законни и незаконни дейности, Шекспир успява да се пенсионира като най-богатия човек в своя край. Неговите печалби му дават възможност да спре да работи след стаж от 24 години, въпреки че има няколко глоби за укриване на данъци. Има и друга негова страна освен брилянтния драматург. Тя е на безскрупулен бизнесмен, който е направил всичко възможно да не плаща данъци и да увеличи максимално печалбите си. Всичко това за сметка на най-уязвимите, като в същото време е писал пиеси за тях, за да ги разсейва и забавлява". Ако приемем, че това е същият Шекспир.
Литераторът Курт Крайлер налива допълнително масло в огъня с изследване на биографията на гения, като смята, че той е имал двойник. Той разказва за това в книгата "Човекът, който измисли Шекспир". "Относително сигурно е, че роденият в Стратфорд на Ейвън Уилям е учил в местното класическо училище, където освен латинския, не е получил кой знае какви други познания; сигурно е също, че в края на 1582 г., още малолетен,
набързо се оженва за по-възрастна жена
която му ражда две дъщери и син, умрял в млада възраст", пише той. "Какво чудо за броени години (за които липсват всякакви сведения) превръща провинциалния автодидакт не само в преуспяващ театрал, а и в драматург с мощно слово, въображение, естетически вкус, тънки познания за хората, дворцовите порядки, класическата литература, правото, природните науки", пита литературоведът.
Простият отговор сочи, че геният често е непредвидим. Но в шекспироведството вече навлизат и по-сложни отговори - за двойника на Шекспир - анонимния писател, предпочел да укрие от съвременниците и потомците истинското си име и самоличност. "В портрета, който рисувам, няма пукнатини. За мен няма съмнение, че Шекспир е друга личност", казва Курт Крайлер. Резултатът от неговите проучвания е изложен на 600 страници, които спокойно
може да си съперничат с криминале
Човекът, който измисли Шекспир, казва Крайлер, е Едуард де Вер, XVII-ият граф на Оксфорд, високо образован благородник в двора на Елизабет I, бляскав поет и автор на комедии. Участвал е в много турнири, за последното намеква псевдонимът Шекспир - shake (размахвам), speare (копие). Тезата между другото не е нова, изнесена е за пръв път през 1920 г. от шекспироведа Томас Лууни, затова и в някои справочници под името Едуард де Вер навмираме уточнението: "известен повече като Уилям Шекспир". Но, в крайна сметка, всички спорове за личността и богатството му затихват, когато чуем , че "розата ухае под всяко друго име". Вероятно авторът е имал предвид и собствената си литературна продукция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
