Наскоро по книжарниците се появи поредната енциклопедия: "1000 причини да се гордеем, че сме българи". На 356 място в нея е записано името на Енчо Керязов. Роден в Елхово. Цирков артист. Носител на "Сребърен клоун" от фестивала в Монте Карло, почетен гражданин на Ямбол, кавалер на най-високото отличие на Министерството на културата "Златен век", на "Икар", на Съюза на артистите... Мъж, на чиято фигура биха завидели много културисти, и по която въздишат не по-малко дами. Напразно, защото той е щастливо женен, за една точно колкото него красива и талантлива жена и майка на двама сина. И за да бъде портретът на Енчо Керязов още по-пълен, ще добавим, че той е най-скъпо платеният български цирков артист по световните манежи днес. За него казват, че щом се вдигне на ръце, публиката става на крака.
Енчо е на шест години, когато за първи път влиза в зала "Диана", където тренират ямболските акробати. Няма осанката на Херкулес, нито хъса на шампион. Той е дребен, слаб, болнав, напълно заслужаващ оценката на треньора Георги Плочев: Не става. Приберете си го. Майка му обаче настоява. Нека остане поне седмица. Да е тук на топло. После...
През тези седем дни Енчо е най-усърдният в тренировките. Акробатиката започва да го пали. Прави всичко, като другите момчета дори по-добре, треньорът обаче не го забелязва. Нещо повече, дори не го харесва. Но това няма никакво значение. И без това скоро ще си ходи. Минава месец и Георги Плочев поглежда на новия си възпитаник с други очи. Няма съмнение, той е талант. Но докато наставникът стигне до този извод, ентусиазмът на ученика вече се е изпарил. Младият Керязов приключва с тренировките и изчезва от залата. Треньорът го намира вкъщи и го връща. Следва спортно училище и сравнително достойна кариера. Енчо е в националния отбор по акробатика. Заедно с Румен Стефанов два пъти стават републикански шампиони на двойки. Мечтае да отиде на световно първенство. Денят започва и завършва с убийствени диети. Напразно. Юношата расте и не може да озапти напиращите килограми. Световното първенство остава мираж. Не успява дори да се докосне до големите състезание. Разочарованието е пълно. Този път наистина надделява разумът. Няма смисъл. Край. И точно тогава съдбата или по-точно Митко Ламбрев, бивш акробат и вече артист в цирковата трупа "Романова" му пуска поредната въдичка. Търсят човек. Ела, казва му.
Няма дете, което да не е омагьосано от цирка. Енчо не прави изключение. Още от първия ден, в който като дете вижда насред Елхово опънатото пъстро шапито, той не може да отлепи поглед от манежа. Иска да е там, да играе и то не като клоун или фокусник, а само като акробат. След кастинга в София Енчо вече има една мечта по-малко. Той е част от трупа "Романови". Никога не е яздил, но става жокей. Акробатичните фигури се изпълняват върху коне. Гастролират във Финландия, Австрия, Франция. Толкова е хубаво, че прилича на сън. Блестят прожектори, публиката ги посреща и изпраща с аплаузи, приказката е истина. Така минават седем години. На осмата Мадрид и Виена вече са толкова далеч, че сякаш не ги е имало. Село Ружица е на българо-турската граница, а Енчо е горд неин бранител. В свободното време започва да работи върху нов самостоятелен номер. Амбициран е да направи чудеса. Трупата не е мястото, където може да ги реализира. Тя е като пътническия влак - пътува, спира по гарите, пътниците слизат или се качват и пак напред. До следващата гара... Енчо иска друго. Успех. Монте Карло. Но... След уволнението вместо на брега на Монако той се оказва зад тезгяха на кръчмата в село Ханово. Взел я е под наем и явно в следващите години животът му ще минава тук. Тогава съдбата отново го сюрпрезира. Романов си е купил цирк и събира трупа за Турция. Вика го със самостоятелен номер - силова еквилибристика. Енчо още не знае, че точно тази атракция ще го прослави по света, ще накара публиката в Европа и Америка да става на крака в негова чест, Арнолд Шварценегер да му се възхищава и ще влезе в програмата, подарък за рождения ден на германския канцлер Ангела Меркел.
Болка е цената на славата
- Г-н Керязов, кога за пръв път изпълнихте коронния си номер пред публика?
- На площада в Свиленград. Имаше празник на града. Проблеми бавеха влизането ни в Турция. Още нямах костюм. Дадоха ми някакви дрехи. Нямам идея как е реагирала публиката, но клинът ми се скъса и това в онзи момент беше по-важно от аплаузите.
- Кога почувствахте, че ставате артист от световна величина?
- След Монте Карло. Преди това играх в Холандия: Кралския театър, най-стария в Европа, много престижна сцена, а също и в националния цирк на кралството. Бях и в Германия. Явно по тези места са ме забелязали, за да дойде поканата за фестивала в Монако?
- Развълнувахте ли се?
- Много. Това е най-високият форум в нашето изкуство. Равносилно на "Оскар". Готвих се за него цяла година.
- Какво представлява фестивалът?
- Той продължава четири дни. Няма категории. За трите клоуна - златен, сребърен и бронзов се състезавахме шестдесет номера, в които участват сто артисти. Конкуренцията е жестока. Има и много политика. Китай, Русия, Канада, Корея много държат да спечелят. Там цирковите училище са държавни, наградата е не само престиж, но и оправдание за похарчените народни пари. Затова такива страни си създават лобита. Борят се.
- А вие сте сам срещу всички?
- Да. Имаше само два солови номера. След първите два спектакъла се определят петнадесетте атракции, които отиват на финала.
- Надявахте ли се да бъдете между тях?
- Познавах повечето от участниците. Знаех как се приема изпълнението им и прецених, че не съм без шансове. През 2007 година за първи път се въведе гласуване на публиката. В големи кутии всеки можеше да пусне името на артиста или трупата, които му харесват. Аз спечелих тази награда. Нямаше как да не ми дадат и клоун. Публиката ги принуди. Между другото България има няколко клоуна. Между тях само един златен - на група "Първанова". Получили са го в годината, когато родината ни е чествала 1300 години от създаването си.
- Приза взехте от ръцете на принцеса Стефани, която освен това каза много мили думи за вас. Промени ли клоунът живота ви?
- Тотално. На 180 градуса. Преди това трудно си намирах работа. Никой не ме познаваше. След Монте Карло можех да отида, където си искам. Имах една торба визитни картички.
- Избрали сте цирк "Ронкали" в Германия. Защо?
- Той беше следващата ми мечта. Не съм искал да бъде в "Мулен Руж" или "Цирк дьо Солей" а точно в "Ронкали". Неговият собственик беше в Монте Карло. Като изключителен познавач на цирка и прозорлив човек той предвиди какво ще се случи и два дни, преди да взема наградата, ми предложи договор за три години. Останах седем. Разделихме се със сълзи.
- Срещали сте се с толкова световни величия. Кой от тях ви е впечатлил най-много.
- Щварценегер. Играл съм пред Кличко, говорил съм с Бекенбаер, но Арни е друго нещо. По-прочут не съм видял. Американците пощуряват, като го видят. Върви в балон от бодигардове. Но аз харесвам не по-малко и хора като Станка Златева и Йордан Йовчев, Кубрат Пулев. Те са също толкова достойни.
- Имате двама синове Ангел на 14 и Радостин на 10. Дали някой ще тръгне по вашия път.
- Съпругата ми е майстор на спорта по гимнастика. Родена е в Сливен, на крачка от моя Ямбол, а се запознахме в един цирк в Шотландия. Сега тя учи синовете ми на акробатика, но като че ли нямат много мерак.
- Какво е цената на славата?
- Многото травми. Скъсаните сухожилия, бицепси. Болката. Сякаш не съм аз, ако нищо не ме боли.
Чужденци помагат на талантите
На 11 март в Ямбол фондация "Енчо Керязов" ще връчи за трети пореден път награди на девет талантливи деца, показали отлични резултати в областта на изкуството, образованието и спорта. Между тях са певци, танцьори, любители на географията и точните науки, пианисти. Специална, предварително избрана комисия, решава кои да бъдат призьорите, които ще получат поне по 500 лева, статуетка и седмица почивка за цялото им семейство в някой от луксозните родните курорти. Заедно с това те ще имат и ваучер за 200 лева, които могат да ползват в художествената галерия "Красимир Стойчев".
Един заслужил гражданин на Ямбол пък ще стане носител, подобно на големия гимнастик Йордан Йовчев, на личния приз на Енчо. Засега неговото име са пази в тайна. Малкото, което успяхме да научим, е, че той е треньор, възпитал плеяда големи спортисти, изкачили се до световния връх в своята област.
Наскоро в София на търг фондацията събра 8888 лева. Най-високо бе оценена фланелката на сребърния медалист на халки от олимпиадата в Атина и днешен заместник-министър на младежта и спорта Йордан Йовчев - 2500 лева и артистичен дизайнерски панталон с 400 камъка Сфаровски на Енчо - 2000 лева. Тези пари също ще отидат при младите таланти. Спонсори се намират и в чужбина. Миналата година холандец, а тази германец дали по 2000 евро, след като българинът им разказал за акцията си в помощ на младите хора на своя роден град. По подобен начин е реагирала и архитектка и почитателка на Енчо и цирка. Тя решила да плати разноските на семейството на един от ямболските победители за пътуване до Германия и почивката в луксозен хотел на курорта Бодинзее.
Легенди
Аз съм българин и горд от факта, че съм потомък на един от най древните народи на човешката цивилизация. До ден днешен по нашите земи се правят археологически разкопки и се откриват ценни и сензационни артефакти за историята на Европа. Поднасям ви реплика на златната маска на легендарния тракийски цар Терес. Оригиналната маска е сред най-скъпите археологически открития, правени по нашите земи. Дарявам ви точно тази реликва, защото на легенда можеш да подариш само легенда.
Из словото на Енчо Керязов, произнесено на 3 март 2014 г. на галавечер в гр. Калъбъс, САЩ, където поднася подарък на Арнолд Шварценегер.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
