Изпратиха тийнейджъра в бял ковчег и с траурна музика
Експертизата може да оневини Поничките, ученикът издъхнал от сърдечен проблем или задавяне
С траурна музика, бели рози и червени карамфили изпратиха вчера близки, приятели и съученици 18-годишния Тодор от Враца в последния му земен път. В къщата на Йорданови във врачанския квартал Кулата те си взеха сбогом с него над затворения бял ковчег. Родителите на Тодор останаха безмълвни, над смълчаното множество се чуваше само тихият плач на хората от квартала и съучениците му от гимназията "Васил Кънчов", които вчера бяха освободени от учебни занятия, за да се простят с момчето. Траурното шествие бе предвождано от брата на загиналото момче Ивайло Йорданов, носещ кръста му. Момчетата от класа на Тодор малко преди гробищния парк взеха на раменете си белия ковчег, а момичетата - венците и цветята. По думите на негови близки, разходите за опелото са от събрани дарения за почерненото семейство.
Тодор бе погребан, след като от прокуратурата във Враца във вторник разрешиха на родителите му да приберат тялото от моргата.
Причината за смъртта на тийнейджъра обаче все още не е известна. И двете съдебномедицински експертизи не дават отговор на въпроса. Но лекарите, които са ги изготвили, са категорични, че откритите 28 наранявания по тялото му не са довели до фаталния изход. Затова сега се правят хистологични изследвания, които ще бъдат готови след десетина дни. Засега лекарите имат две подозрения. Едното е, че абитуриентът е имал проблем със сърцето и белята е станала от превъзбуда. Другата е, че от удар е повърнал и после храна му е попаднала в белия дроб.
Тодор не е имал вид на пребит в момента, когато се е свлякъл, твърди и свидетелят Мариан Иванов, който оказал единствен първа помощ на ученика. /Вижте интервюто с него по-долу/
Обвинените за побоя братя Иван и Десислав Дамянови се намират под домашен арест. Пред домовете и на двамата има денонощно патрул. Мярката се протестира от прокуратурата и се обжалва от защитата. Обвинението иска Дамянови да бъдат задържани "под стража", защото се разследват за умишлено убийство по хулигански подбуди. Адвокатите на обвиняемите пък пледират братята да бъдат пуснати под парична гаранция или подписка, защото няма доказателства, че са причинили смъртта на Тодор. Какво ще решат магистратите ще стане ясно на 26 януари, за когато е насрочено да се разглежда мярката за неотклонение.
Свидетел на мелето: Майка му се караше, той се хилеше и изведнъж падна
Мариан Иванов е свидетелят, оказал единствен първа помощ на Тодор от Враца, който почина след скандал на улицата. Ето какво каза планинският спасител пред Мария Димитрова от врачанския вестник "Зов нюз"
- Какво видя, че се случва и какво те накара да отидеш на мястото?
- Бях в близката агенция "Борса имоти". Стана патардия. Всеки тръгна да тича нагоре и да гледа, защото стана нещо. Аз видях едно спряло такси. Помислих си, че тези в него са блъснали някого. Видях и една кола, бързо преминаваща, и си рекох: този е ударил някого и бяга. Вдигнах телефона да звънна на 112, планински спасител съм. Отидох там, гледам никой не лежи никъде по тротоара, по пътя. Видях "Ауди", спряло неадекватно по средата. По същия начин зад него бе спряло и таксито. На тротоара гледката бе следната - трима се хванали "на хорце".
- Как така "на хорце"?
- Хванали се ръка за ръка. След което аз разбирам, че двамата са братя - Десислав и Иван. Тодор е в средата. За мен имаше скандал, когато пристигнах, не съм видял какво е станало преди това. В скандала се намеси и клиентът на таксито. Първите му думи, които аз чувам, бяха буквално: "Пуснете го, бе. Вие знаете ли кой е той?". В този момент Десислав разговаряше по телефона. Дали е звънял на 112, дали директно на полицията. Това бяха думите, които се чуха. "Полиция да идва по-бързо, ние ще го задържим, докато дойде полиция". В тоя момент скандалът продължава между Иван и клиента. "Пуснете го, бе. Знаете ли кой съм аз?". Реално погледнато, някакъв малчуган, не повече от 17-18 до 19-годишна възраст. Помислих си защо седи и им се репчи. Тук са се сбили, той им създава нов скандал. Като ги гледах, тъкмо се бяха укротили. "Знаете ли кой съм аз?", "Какъв си ти, бе?", се отвръща от другата страна. Като започнаха да "бе-кат", си рекох: "В това стадо няма да се разберат". Тогава за втори път се обадих на 112. Поисках патрул, защото има масов скандал. Попитаха ме трябва ли ми линейка. Като ги погледнах - единият бе с подуто око, другият - с разбита уста. Тези двамата държаха трети, който държи бокс в ръката. Рекох си, хайде нека попишат първо в полицията, отколкото да се замотават два часа по болници - някой с някого да се наговаря, после всеки да си навързва някакви филми, да си намира някакви свидетели. Не са за Спешна помощ, защото една такава линейка ще дойде за разбита уста, в същото време някъде, някой ще има нужда действително от помощ. Прецених и отказах линейка на 112, тъй като на момчето в средата му беше доста забавно. Той казваше с нетърпение: "Айде да идва тази полиция да види какво ми направихте колата и да видим кой е виновен". Това бе.
- По колата имаше ли нещо?
- Огледалото при шофьорската врата беше провиснало - откачено или счупено. Ударено е. Сега всеки започва да криви нещата. Дали е блъснат и единият брат се е преметнал през капака, дали са се скарали и някой е ударил огледалото, аз не съм бил там, за да видя. В тоя момент, този, клиентът на таксито/братът на Тодор - б.р./ реши, че ще вземе бокса. Сега дали е искал да предпази от следващи наранявания някого, или е искал да го скрие, аз не мога да гадая. В този момент Тодор пусна бокса на земята и той го взе, а аз му викнах: "Върни се и остави бокса там, откъдето го взе в краката на тримата, защото в момента всички сме свидетели и ни забъркваш и нас, а ти се увличаш като съучастник в местопрестъпление". Той, както си въртеше бокса на показалеца на дясната ръка, така се завъртя обратно към мен, ръката му в джоба и "Какъв бокс", вдига си двете ръце - празни. Де факто, в момента на обръщането си го сложи в десния джоб. Казах му: "Момченце, извади бокса от джоба и го остави там, където го взе." Той се обърна, върна се в таксито и започна да ми вика: "Разкарай се от тука бе". Аз застанах пред таксито, което запали след секунди. Докато се качваше в таксито, пристигна една жена, която аз впоследствие от медиите разбрах, че е майката на Тодор.
- А приятелката на Тодор какво правеше през това време?
- Тя стоеше отстрани и в този момент изчезна. Имаше 4 - 5 човека максимум и всичкият сеир беше зад автомобилите на паркинга и всеки седеше, гледаше и си снимаше. В момента, в който падна Тодор, жената с червената коса идва и започва да им крещи и на тримата. Само чувам: "Виж ги бе, виж какво си ги направил. Не писна ли ти само да създаваш проблеми". Точно в този ред на мисли. "Създаваш проблеми, какво си искал, всичко имаш. Сега какво ще правим с тези момчета? Кой ще им плаща?" В този момент се чу: "Какво ма, я виж какво ми направиха огледалото на колата, ма". "Кво, бе, ти за едно огледало ли трябва да създаваш проблеми?" и в този момент, както крещеше, той се свлече. Това беше. Аз не разбрах каква е причината при условие, че той се хили и вика: "Кво ма, виж какво ми направиха огледалото на колата". Рекох си - на този не му издържаха нервите. Както отвори уста да каже нещо и... се свлече. Това стана 3 - 4 метра от мен. Тъкмо тръгнах и жената извика: "Никой да не го пипа, че той си има здравословни проблеми, той ще се оправи". Аз си викам: "Той е епилептик" и се върнах отново пред таксито. В този момент тя започна да крещи дали има някой да му помогне. Той правеше 2 - 3 - 4 гърча, опита да се изправи. В един момент се отпусна. Виждам, че идва някой с шише вода. Викнах: "Не го мокрете, да не му влезе вода в устата и да се задави!". Той вече се беше отпуснал и само дишаше, забавено, тежко. Поставих го да легне.
- Гълтал ли си е езика?
- Това, което се вижда в многото кадри, е, че аз му бъркам в устата. В момента, в който вече виждам, че има забавено дишане. Не му улавях сърдечна дейност, пулс, на ръцете и на врата. Не казвам, че не е имал, но просто е бил толкова слаб, че аз не го улавях.
В този момент дойде Десислав и започна да бърка в устата му, като викаше: "Глътнал си е езика, да го извадя ли?". Аз му рекох: "Ей, човек, ако знаеш какво правиш, ето помогни, ако не - остави да му помогна. Знам какво правя".
/Със съкращения/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
