От 3-годишен кара колело с протезата, луд фен е на моторите
Всяка победа обикновено е последица от редица поражения. Мисълта е на испанския драматург Александър Касон, но не е известно вдъхновението, довело го до това заключение. За да се убедим в думите на испанеца, неминуемо трябва да се поровим зад кулисите на успеха, като забравим поне за миг бляскавата му страна. Откъде черпят сили ощетените от съдбата? И наистина ли успехът започва винаги с думата решителност? "Стандарт" ще търси отговорите на тези въпроси в рубриката си "Воля", в която ще ви представи параолимпийците, които намират сили да прославят България по света. Днес ще ви разкажем историята на Камен Минков, за когото протезата не е препятствие в спринта.
------------
Зад всяко изпитание се крие Божието благословение. Сигурен съм, че това сте го чували поне веднъж от някой свещеник или друг войн Божи, но замисляли сте се над тези думи? Едва ли. След среща и разговор с параолимпиеца Камен Минков обаче ще сте убедени в правотата им.
След месец Камен ще стане на 23 и на пръв поглед не се различава от своите връстници. Не се и чувства различен, въпреки че според някои медицински комисии би трябвало. Роден е без лява подбедрица и без няколко пръста на ръцете, но тъй като непознатото не липсва, се справя добре. "Проходил съм с протеза и не съм имал психическата травма и шока, които следват след инцидент. Благодарение на родителите и приятелите ми не съм се чувствал по-малко от останалите", казва Камен.
Проблемът му, който според здравите хора е увреждане, обаче не му е бил пречка пред желанията в детството. Още на 3 г. в родния си град Велико Търново се научава да кара колело без помощни колела. По-късно пък
тренира футбол и баскетбол с т.нар. здрави момчета
"От малък съм спортист и никога не съм прекъсвал връзката със спорта. Винаги съм бил активен", добавя той.
Случайна среща с президента на Българската параолимпийска федерация се оказва предопределяща за бъдещето на момчето. Илия Лалов среща бъдещия параолимпиец през 2006 г. при корекция на една от протезите. Взема телефонния му номер и година по-късно го търси за състезания за ученици с увреждания в Стара Загора. При параолимпийците Камен започва да се състезава през 2008 г., а първото международно състезание е година по-късно в Швейцария, където се провежда Световно първенство за младежи. "Тогава беше и първият успех. Станах световен шампион по хвърляне на копие при юношите до 18 г. с резултат - 28, 22 м.", спомня си параолимпиецът.
Макар че световната титла е последвана от европейска, Камен си дава сметка, че
копието не е за него и в момента се е концентрирал в най-дългия спринт. "За 400 м трябва да си минал през по-малките разстояния. Трябва да имаш бързината и издръжливостта, която успяхме да изградим с треньора ми професор Стефан Стойков, с когото тренирам от 2011 г., когато се преместих в София", казва Камен. Спринтьорът признава, че дължи много на треньора си, който е ръководител катедра "Лека атлетика" в НСА. Говори за него с уважение и възхищение и не крие, че иска да му подражава.
Успехите в спринта идват година по-късно - сребърен медал на Европейското първенство в Бърно през 2012 г., както и 4-о и 5-о място от Световно първенство. Миналата година идва златния медал от щафетата 4х100 за младежи в Лондон. "Най-много емоция ми донесе медалът от щафетата. Много емоционално състезание. За него съм се раздавал най-много.
Бихме германци и американци
казва Камен. Сега му предстоят две състезания. Подготвя се Световни игри за мъже в Сочи, а през октомври ще има Световно първенство в Катар, за което трябва да покрие норматив. "Всъщност подготовката ми изцяло е насочена към покриване на квота за Олимпиада. Моя е мечта да отида на олимпийските игри в Рио", добавя той.
Зад успехите на Камен стои работа. Уточнява, че е голям патриот, което при спортистите също е водещо. Добавя също, че с нищо не може да се замени усещането да чуеш химна и да видиш издигането на българското знаме. Казва, че това не може да се опише с думи, а трябва да се изпита.
Иначе в живота обича високите скорости. Преди време с приятели се е занимавал с екстремно колоездене, а като поотраснали яхнали моторите. В момента Камен чете "Фашизмът" на Жельо Желев, а иначе учи 4 курс бизнес икономика в УНСС. Възнамерява да запише магистратура финанси или политология. "След време искам да се занимавам с нещо, свързано със спорта. Това съм правил цял живот и това разбирам. Мога да съм полезен в спортни клубове, в спортното министерство. Да съм в спорта, макар и зад завесата. Това обичам да правя и ще продължа да го правя с мотивация и с желание", казва той.
Камен признава, че споменът му от първото параолимпийско състезание е все още жив. "Бях потресен.
Жал ми беше за състезателите
тъй като моят проблем е един от най-леките. Дотогава никога не бях виждал човек с увреждане. Там обаче никой се оплакваше. Аз съм израснал в нормална среда. Благодарен съм на приятели и родители, които никога не са ми казвали : Не прави това, защото имаш протеза", казва Камен.
Младежът не разбира защо здрави хора спират на места за инвалиди и защо се правят неуместни сравнения с параолимпийците. "Издразни ме шефа на Славия, който каза на футболистите си, че играят като параолимпийци. Дали обаче един футболист на Славия ще ми издържи тренировките?", пита той. Според него мотивацията е в основата на успехите на спортистите с увреждания. "Когато нещо ти липсва, започваш да изглаждаш другите неща да са перфектни. Работиш повече, за да можеш да компенсираш това, което ти липсва. Бог дал, Бог взел", казва смирено и с усмивка Камен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
