С "Върнете ни царя" посрещат Хуан Карлос в София през 1993 г.
"Ще затворим една страница от историята на Испания, която с грешките, достойнството и мъдростта си е история на Испания, и ще гледаме в бъдещето. И няма да питаме никой откъде идва, а къде иска да отиде".
Годината е 1976-а. А това изречение е от закона за политическата реформа. 94 на сто от испанците гласуват за него. Мощната подкрепа на документа е победа на обединителя, младия крал Хуан Карлос. Тогава страната го боготвори. Той е любимецът. 38-годишният изгнаник, който се е завърнал при народа си. Примерът.
Днес, близо четири десетилетия по-късно, кралят си отива, а чувствата при раздялата не са еднозначни. Мнозина испанци въстанаха срещу него и институцията. Какво направи любимият монарх през тези близо петдесет години, та събра толкова негативи? Днес светът не спира да коментира този въпрос. Отговори има: разточителство, разврат, корупция във фамилията. Ще преодолее ли престолонаследникът принц Фелипе тежкото наследство, което му оставят не само баща му, но и други роднини? Бъдещето ще покаже каква ще бъде съдбата на най-големия син на краля, а с долните редове ние ще се върнем назад в миналото: В София, Мадрид, Толедо.
1993 година, 22 май, събота, София
Техни кралски величества крал Хуан Карлос и кралица София са първите европейски монарси, които идват на държавно посещение в София след Втората световна война. Преди това кралят е канен в страната ни шест пъти. Свитата му, по традиция, утвърдена в монархиите, наброява дванадесет души. За отразяването на посещението му от Мадрид пристигат 28 журналисти. Настаняват се в "Шератон". Единственото, което знаят е, че България и Албания са двете бивши социалистически страни, в които техният крал не е ходил.
23 май, неделя, 13,30 часа
На пътя към правителственото летище тридесетина ентусиазирани граждани с плакати и снимки на Сакскобургготски чакат самолета и запяват "Шуми Марица" и "Ето Симеон пристига...". (Напомняме, че през 1993 година за връщане на бъдещия ни премиер въобще не се говори.)
Въздушният лайнер на краля закъснява с 20 минути. Най-после каца и плавно се придвижва към червения килим. Хуан Карлос се появява на стълбичката облечен в морскосиня риза, тъмносив костюм и черна вратовръзка. До него е кралица София в сив тайор, синя блуза на бели точки и черна пола. Посрещат ги президентът Желю Желев и съпругата му Мария.
Три лимузини ЗИЛ поглъщат делегациите. Неочаквано едната кола започва да пуши. Прегряла е системата й за вентилация. Потеглят и вместо "добре дошъл" кралят на Испания е посрещнат от тълпата с възгласи: "Симеон, Симеон. Върнете ни царя!" Тази скандирания няма да престанат и ще го следват и през трите дни на визитата му.
17,40 часа, резиденция Бояна
Подписва се Договор за приятелство и сътрудничество между България и Испания. Кралят е седнал встрани. До него е Желю Желев. Разговарят на френски. Според конституцията монархът няма право да подписва договори, да дава интервюта и изявления. Докато чака премиерите на двете страни да го направят, разглежда резбования таван на резиденцията. Изпод ръкава му се подава лъскав часовник "Ролекс".
В Испания уважават монарха, защото той спазва стриктно законите на конституционната монархия. Кралят царува, но не управлява, информира журналистите посланикът ни в Мадрид.
20,05 часа, резиденция Бояна
Испанският началник на кралската служба за комуникация търси телефон. Иска да се свърже с Мадрид. Пращат го на долния етаж. Той пита за затворен дипломатически канал. Казват му, че няма.
20,10 ч, резиденция Бояна
Кралят и кралицата пристигат облечени в черно. Тук е и вицепрезидентът Блага Димитрова. Съпругата София получава "Орден на розата", а Хуан Карлос - орден "Стара планина" с лента. Желю е възнаграден с огърлицата на ордена за граждански заслуги, а Мария Желева - с лента Banda de dama.
20,25 часа
Двете делегации се оттеглят към салона за вечеря, украсена с изкуствени цветя. Журналистите са помолени да напуснат. Тежката врата хлопва под носовете им. Отвътре се чуват първите тържествени тостове. На другия ден крал Хуан Карлос напуска България.
рубрика: Архивите са живи
Симфония за гайди и кастанети
Мадрид, 12 юли 1999 година, понеделник
В понеделник сутринта кралят на Испания Хуан Карлос се събуди рано. Отмести тежкото перде на един от огромните прозорци на спалнята и настроението му изведнъж се скърши. Небето беше оловносиньо и течеше като продънено. Това поставя под въпрос цялата церемония по посрещането на българския президент Петър Стоянов, който след часове каца в Мадрид. Кралят лично бе разпоредил тя да бъде особено пищна и внушителна. Българите му станаха особено симпатични и близки още през 1993 година, когато гостува в София за няколко дни. Има нещо общо между техния буен темперамент и южняшката кръв на неговите поданици. Освен това в различни исторически периоди съдбата на двете държави се пресича. Преди пет века испанците прогонили евреите си, а българите приютили част от тях. После ги спасили от фашизма и концлагерите. След 9 септември 1944 година пък българите прогонили неговия братовчед Симеон, който намерил подслон в Испания. Така е постигнат баланс.
Отвън го чакаше кортежът му. Сред колите не бе бляскавият черен "Ролс-Ройс", отстъпи го на българския си гост. Отвориха му вратата на лъскаво ауди и дворецът "Сарсуела" бързо остана зад гърба му. Само след минути в далечината се очертаха внушителните контури на двореца "Монклоа". Кортежът се провираше през тесните улички, обградени от малки кръчмички. Някога в него бе живял Франко. В очакване на последните му дни на това място пристигнаха много журналисти от цял свят. Тогава се нароиха и ресторантчетата. Някой трябваше да ги храни и пои репортерите, докато се случи очакваното събитие. То се проточи доста дълго. В резултат на това пишещите опознаха всички испански вина, а местните хора станаха богаташи.
Докато кралят пътуваше към "Ел Пардо", единственият български самолет с изрисуван национален герб на корпуса си вече кръжеше над летището в Мадрид. На вид пътниците му изглеждаха съвсем европейци - с елегантни костюми и маркови вратовръзки, в действителност обаче никой от тях не членуваше нито в НАТО, нито в Европейския съюз. И точно в това бе тяхната драма.
Самолетът кацна, спря пред червената плюшена пътека, но дъждът продължаваше да вали.
Вечерта Хуан Карлос и кралица София дадоха в кралския дворец прием в чест на Петър Стоянов и съпругата му Антонина и останалите български гости. Характерно за този тип галавечери е, че на тях се яде малко и се говори много. Всички са облечени във фракове, не много типична дреха за българите. И това си личи. Двама от нашенската делегация са се нагиздили с черни папионки, а един с червена. Това толкова смути един от гвардейците, че боецът за малко не изпусна пиката си. Кралят и останалите, които знаеха за какво става въпрос, бяха с бели папионки.
На масата нещата се успокоиха и конфузът бе забравен. Чиниите са с кралски герб, приборите - сребърни, чашите - кристални. Менюто е ясно написано. Цифри - цени, които развалят настроението, няма. Доматената супа е фантастична, сьомгата прясна и маринована, дивечът допреди малко се е реел в небето, а сладоледът обилно е полят с шоколад. Кралят казва, че люлка на културата не е Шенген, а Пловдив. Не крие, че в сърцето му българите са пред всички балканци.
Раздялата е трогателна. Навън пак вали. Дългите рокли нежно се влачат по плюшените килими, а в сърцата звучат родопски гайди и кастанети.
Мадрид, 13 юли, вторник
Президентът на България Петър Стоянов се събуди рано. Погледна тежките гоблени по проекти на Гоя, покрили стените на спалнята, и в душата му стана слънчево. Вечерта той даде вечеря в чест на краля. Никакви фракове, никакви папионки, никаква сьомга и сребърни прибори. Пастърма, луканка и баница. Бял траминер, карабунарско и салфетки "Бела". Престолонаследникът принц Фелипе се диви на Стоичков и похапва паниран балкански кашкавал. След това вижда сервитьора с овче сирене и посяга към таблата. Високопоставен сенатор се приближава към Модерния ляв и подава визитната си картичка: Може ли един автограф. На испански или на български, уточнява Ицо и се подписва. Бизнесмен от делегацията с влажен поглед гледа една от журналистките, по същия начин тя гледа Фелипе (тогава той още беше ерген).
14 юли, сряда
Сутринта Испания е обляна от слънце. Ел Пардо прилича на бойно поле. Блести гора от пики, лъщят шлемове. Конете потропват в неравноделен такт, като че ли играят ръченица. Моторите на рокерите полицаи "Харлей Дейвидсън" надуват газта. Тръгваме от Испания, но тя вече е наша. И кралят е наш. Така изглеждат нещата днес и тук.
(Стандарт, бр. 2424, 17 юли 1999 г.)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
