За късмет екипировката му била в колата, направил чудо само с въже и фенер
Дебелец. Смелото сърце на един водолаз - Васил Петков, измъкна от лапите на водния апокалипсис 4 живота. Ако не бе той, днес щяхме да плачем над още един детски ковчег. При потопа в Търновско Васил рискува всичко и спасява пътниците от кола, пометена от 5-метрова вълна край Дебелец. 12-годишно момиче, неговите леля и баба, както и шофьорът на автомобила, днес живеят втори живот. А Васил признава, че преди 10 г. сънувал ада, който се отприщи край Дебелец и Килифарево. Видял как спасява хора от наводнение, но качени на покрива на къща.
За Васил водата е съдба. Пред него тайните си са разкривали както дълбините на Черно море, така и далечните океани. Виждал е потънали кораби, мини, акули, всевъзможни морски твари. Има солиден стаж като търсач на рапани. Но мъка, като тази миналия четвъртък, не е виждал. Търновецът е инструктор по водно спасяване и има база за подготовка на водолази край Китен. Седмицата му минава на бързи обороти между два свята - семейството, четирите деца във Велико Търново и гмуркането с водолазните курсове на морето. В четвъртък бил в Китен, но го поканили на рожден ден в старата столица и поел натам. От празник обаче вечерта се превърнала в ад. "Извикаха ме от "Щастливеца", докато празнувахме рожден ден: "Васко, идвай, защото
хората се давят вече 3 часа
и никой не може да им помогне", казал му един от водолазите, който е негов кадър и сам отишъл в пожарната, за да помага, връща лентата Васил. Клетниците в колата, които спасил, били на път за София - бързали за ранен полет. За късмет Васил имал в колата екипировка, както и чисто нов мощен фенер. Когато пристигнал на мястото, никой не знаел колко са приклещените хора. В последните къщи на Дебелец чували виковете за помощ и така насочили пожарникарите към потъналата кола. "Когато стигнах, се чуваха само слаби стенания, беше тъмно, валеше проливен дъжд. Понеже нищо не се виждаше, мислех, че хората са на покрива на къща. Сложих неопрена и плавниците. Взех една полицейска свирка от патрула, който беше на пътя, и си я вързах на врата с въженцето от харпуна, наложи се да го срежа, защото нямаше с какво друго. Обясних на пожарникарите, че като ме чуят да свиря, да започват да дърпат въжето. Аз имам леко въже, което не потъва но е дълго само 100 м. Сложих спасителния буй и скочих по посока на гласовете. Тогава разбрах, че те са стъпили на покрива на кола", разказва Васил. Оказало се, че приливната вълна е помела колата от пътя и я е отнесла в нивата. "Нямах представа колко е дълбоко, те също. Мислехме, че колата е почти на пътя, но
се оказа, че е в короната на дърво, а отдолу е дълбоко 5-6 м
Цялата кола се клатеше и разбрах, че трябва по най-бързия начин да се действа. Там бяха възрастният мъж и бабата. След 4,5 ч върху колата, мокри и премръзнали, на тях им оставаше не повече от 30 минути живот. Мъжът беше по-адекватен, но жената беше много уплашена", разказва водолазът. "Първо реших да взема бабата, вързах я с въжето и буя, но тя се уплаши, каза, че няма да плува, и не иска да влиза във водата. Склоних я и я изкарах до линейката на брега", продължава разказа си Васил. "Докато влизахме във водата, тя ми каза: "Децата са отдолу". Помислих, че са в купето и няма смисъл да опитвам да ги спасявам, защото за 3,5 ч със сигурност са мъртви. Върнах се за шофьора, с него беше по-лесно. Но веднага, като слязохме от купето на колата, тя се наклони и потъна. На следващия ден, като отидох да видя мястото на светло, колата беше отнесена на 3 м от дървото", обяснява водолазът. Детето и леля му Васил измъква на 300 м по-надолу. Ужасени, те се крепят над водата за едно изсъхнало дърво. "Наближих ги, плувайки през дърветата,
цялото ми тяло вече беше в бодли
от короните на акациите, в които се оплитах. Добре, че неопренът е здрав и ме пазеше донякъде. Жената, въпреки че телефонът й бе мокър, ми подаваше светлинни сигнали с дисплея", разказва Васил. Водолазът разбира, че няма как да ги спаси с въжето. И се бои, че няма време - детето и жената са с хипотермия. За късмет пожарникарите, които е инструктирал да търсят лодка, намират такава - в село Присово. Междувременно Васил се опитва да ги измъкне една по една с въжето. "Най-много се страхувах течението да не донесе някое повалено дърво, което щеше да ни размаже на място. Така престояхме около 20-30 минути и тогава видях нещо на брега да проблясва. Бях сигурен, че е лодката. Малко след това видях на светлината на челника ми, че я пускат във водата", спомня си Васил. Собственикът на лодката Ивайло започва да гребе, но течението и отломките от дървета го завъртат във водата. Все пак успява да я приближи на 20 см от дървото. "Жената и момичето стъпиха на рамото ми, а оттам - направо в лодката, а аз отзад бутах, плувайки с плавниците. На няколко пъти се оплитахме в клони, гмурках се и ги чупех, опипвайки с ръце - нищо не се виждаше. А дъждът през цялото време
се лееше като водопад от небето
спомня си Васил.
Водолазът разказва, че преди години в Търново имало екип, подготвен да действа при потоп. "Бяхме се събрали все обучени хора и водолази. Но когато трябваше да ни регистрират и да получим оборудване от държавата, всичко спря, отказаха ни. Сега ще събера всички тези хора и ще направим екип, отново ще искаме да ни регистрират и да работим организирано и в координация с "Гражданска защита" и пожарната. Великотърновска област има два големи язовира - "Йовковци" и "Ал. Стамболийски", те са добре поддържани, но природата винаги може да ни изненада", казва Васил Петков. И обяснява, че водолазният екип на "Гражданска защита" се състои от едва трима души. "Къде по-напред да бъдат?!", чуди се Васил.
Едно е сигурно - и приключението край Дебелец няма да вземе страха на водолаза. Васил е оцелявал в куп екстремни ситуации. "Морското дъно е приказка без край. Потънали кораби, проблясващи риби, тайнствени коралови рифове. Трудно може да се опише красотата на водните дълбини", разказва Петков. Като собственик на база "Морска звезда" между Китен и Лозенец, където се провеждат курсове за леководолази, освен че обучава спасители и водолази, обича и да изследва морското дъно. Гмуркал се е в различни морета и океани - край Норвегия, в Египет, в Нигерия, Филипините.
Изкачвал е и Килиманджаро
През 1999 г. 22 ч е бедствал сам в океана. Преди 15 г. при операции в Атлантика на 100 мили от брега го застигнало бедствие. Тогава му е била и първата среща с огромни акули, но за щастие те не го закачили. По-опасно от акулите се оказало обезводняването. Същата година го застигнало и друго изпитание - хванала го т.нар. кесонна болест, като се гмуркал с колеги във Филипините. За да прочистят кръвта му от азота, се наложило Васил да престои доста време в барокамера.
Иван Иванов
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
